България ще получи с 2 млрд. евро повече от новия бюджет на ЕС

За пръв път в историята на ЕС разходите се намаляват до 959 млрд. евро, като това е с 3% по-малко спрямо сегашния седемгодишен бюджет, който е малко над 1 трлн. евро.

"Това е бюджет, който за никого не е идеален", заяви председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой. И призова Европейският парламент, който е против съкращения на разходите в ЕС, да поеме отговорността си за бюджета и да го гласува, след като евролидерите са изгладили острите си различия.

"Сега се надявам, че и Европейският парламент ще ратифицита това наше днешно решение. Това би било и добър сигнал към пазарите, към всички, които наблюдават Европа като една голяма крачка към стабилност", коментира министър-председателят Бойко Борисов след края на преговорите.

Сделката за България

В новата финансова рамка нашата страна ще получи 15.2 млрд. евро за седемте години, но като се приспаднат дължимите вноски нетният приход може да достигне максимално над 12 млрд. евро. По думите на премиера Борисов България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС като процент от брутния национален доход.

Страната ни ще получи около 7 млрд. евро по структурните фондове и по фондовете за сближаване, спрямо 6.85 млрд. евро по досегашния бюджет, съобщи Борисов. При общото намаляване на бюджета за общата селскостопанска политика, се очаква България да получи за директни плащания на фермерите и за развитие на селските райони около 7.5 млрд. евро при досегашни 5.8 млрд. евро. В реално изражение преките плащания на хектар у нас ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г.

Осигурено е допълнително европейско финансиране от 260 млн. евро (увеличение със 75 млн. евро спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия) за безопасно извеждане от експлоатация на спрените четири реактора в АЕЦ "Козлодуй".

Изключително важно е и съм много щастлив, че освен средствата, които пряко ще получи нашата страна, беше договорена общоевропейска програма за преодоляването на последствията от младежката безработица, заяви премиерът. Министър Томислав Дончев уточни, че страната ни ще получи допълнителни 75 млн. евро за борба с младежката безработица.

Договореният бюджет от лидерите на ЕС изглежда много добър за България, тъй като еврофондовете в момент са един от малкото свигатели на икономиката. Показателен е фактът, че за 2011 г. от 1.7% ръст на БВП 1.5% се дължат на тях. Освен това две трети от публичните инвестиции се извършват с пари от Брюксел и това трудно ще се промени в близко бъдеще.

Трябва обаче да се има предвид, че усвояването на средствата зависи от добрия административен капацитет на държавата, намаляване нивото на корупцията и увеличаване активността на бизнеса при кандидатстването за финасрине. Засега не може да са каже, че страната усвоява по най-добрия начин еврофондовете, въпреки че не може да се отрече, че през последните две години с цената на много усилия резултатите се подобряват значително. Към края на миналата година са договорени 92.09% от европарите, включително и за селското стопанство, а реално разплатените суми са само 37.57 на сто, като тук влиза и националното съфинансиране.

Компромисите

Председателят на ЕС Херман ван Ромпой  призна, че не може да се игнорира изключително трудната действителност в Европа. Той уточни, че бюджетът предвижда 959 млрд. евро разходи по поети ангажименти и 908 млрд. евро за реални плащания. Това прави общо с около 34 млрд. евро по-малко от предишната седемгодишна финансова рамка.

Според Ван Ромпой това не е перфектният бюджет за никой, но в него има достатъчно за всички, и призова Европейския парламент да действа отговорно. Президентът на ЕС отхвърли критиките на евродепутатите, че разликата между кредитите за ангажименти и за плащания е прекалено голяма като изтъкна, че и в сегашната седемгодишна рамка тя е 5 на сто. Той допълни, че тепърва предстои на равнище министри да се превърне позицията на срещата на върха в законен документ за внасянето му в Европарламента.

Постигнатият компромисен бюджет от 960 млрд. евро означава, че реално ще бъдат изплатени 910 – 913 млрд. евро, посочи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Той съобщи, че евродепутатите ще гласуват бюджета за следващия програмен период анонимно, за да се предотврати натискът на националните правителства.

Германската канцлерка Ангела Меркел определи споразумението като "добро и важно". Според британския премиер Дейвид Камерън приемането на бюджета означава, че в ЕС е възможно да се провеждат реални реформи. "Това е добро споразумение за британските данъкоплатци", подчерта той.

Печеливши и губещи сектори

Двете основни политики на ЕС оцеляха - Общата селскостопанска политика получи малко повече от 1 милиард евро в сравнение с предишното предложение на президента на ЕС Херман ван Ромпой от ноември.

Кохезионният фонд за най-бедните региони, по-специално страните от Източна Европа, получава допълнително 4.5 млрд. евро. Създава се и нов фонд за младежката заетост с около 6 мллрд. евро.

Новият инструмент "Свързана Европа" (Connecting Europe) на ЕС се оказа и най-губещ от орязването на разходите. По него ще се финансират трансграничните транспортни, енергийни и информационни магистрали. Но от хървоначалния му вариант за бюджет от 50 млрд. евро са останали 29 млрд. евро, посочва Reuters.

Намалено е и заплащането на висшите чиновници на ЕС, а заплатите на администрацията ще бъдат замразени през следващите две години. Планира се и 5% на чиновниците да бъдат съкратени през следващите седем години.

Повече средства ще има за мерки, стимулиращи икономическия растеж, както и за научни изследвания. Договорени са и средствата за "зелени" инвестиции, както и за борбата с младежката безработица. За проектите Gallileo, ITER и GMES са планирани общо 13 млрд. евро.