Втори рунд на трудните преговори в ЕС за 1 трлн. евро

Според Reutrs обаче възможност за маневриране и сключване на сделка до петък съществува и тя се крие в различните начини, по които държавите членки интерпретират числата в бюджета.

Предложението на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който води преговорите, се опира на факта, че бюджетът винаги изразява ангажименти за предвидените от ЕС средства за бъдещи плащания. Докато обикновено реалните плащания за покриване на разходите по усвояване на средствата от еврофондовете винаги са по-ниски от заявените.

Разликата между тези две числа трябва да бъде достатъчна, за да се постигне сделка, защото много държави, които са нетни вносители, включително Великобритания, Германия и Холандия, използват за основа на изчисленията си плащанията, а нетните получатели на средства предпочитат да се вземат предвид поетите финансови ангажименти.

Като предлага по-голямо орязване в плащанията, Ван Ромпой се надява да спечели подкрепата на Лондон за сделката, без да остави недоволни по-бедните страни от Южна и Източна Европа, които искат увеличаване на ангажиментите, отблязва агенцията.

Двата лагера

От едната страна на преговорите са Великобритания, Германия и други северни държави искат разходите на ЕС да се намалят, за да отразяват съкращенията направени от националните правителства на Стария континент. От другата са страните, водени от Франция и Италия, които искат високите разходи да се запазят и да бъдат насочени към повече инвестиции, за да се създават работни места.

Настроенията засега остават предпазливо оптимистични, но германците се подготвят за разговорите, които ще бъдат "трудни и с много разногласия", отбелязва BBC. В сряда стана ясно, че британският премиер Дейвид Камерън ще продължава да търси споразумение за намаляване на разходите в ЕС. "Позицията на Великобритания остава непроменена от ноемврийската среща - разходи трябва да бъдат намалени още повече спрямо предложенията на ЕК", заяви говорителят на премиера.

Ако на срещата в четвъртък и петък не се стигне до споразумение, според официални лица от ЕС сделката е малко вероятна и преди изборите за Европейския парламент през юни 2014 г., съобщи Reuters. Според източници на агенцията, запознати с преговорите, Дейвид Камерън ще предпочете плащанията да бъдат орязани до под 900 млрд. евро, но германският канцлер Ангела Меркел ще е доволна и на над 900 млрд.

Възможност за компромиси

Френският президент Франсоа Оланд призна, че "все още има разногласия за разходите", за да може да се сключи сделката, но даде сигнал, че Париж е готов на компромиси. Пред Европейския парламент по-рано през седмицата Оланд заяви, че е "възможен е компромис, но той трябва да бъде разумен, така че ще трябва да се спори с тези, които искат да съкратят бюджета на ЕС отвъд това, което може да бъде прието". Той каза също така, че няма да се бори на всяка цена за Общата селскостопанска политика, на която Франция държи особено, за сметка на други ключови политики.

На въпрос дали е възможна сделка в светлината на твърдата позиция на Великобритания за възможно повече съкращения, Оланд заяви, че Франция няма да се изправи на пътя на бюджет, който работи за икономическото възстановяване. "Ние бяхме първите, които заявихме, че приоритетът трябва да е растеж", припомни той.

В сряда вечерта Оланд и Меркел обсъдиха предстоящите преговори за бюджета на ЕС преди футболния мач между Франция и Германия в Париж, като говорител на Меркел заяви след срещата, че разговорите са били "кратки, но интензивни", като целта е била "да се види как би изглеждало споразумение по бюджета", основният залог на срещата на върха в Брюксел.

В Брюксел говорителят на Европейския парламент предупреди, че по-тежки съкращения ще направят така, че комисията да не може да си свърши работата добре, тъй като ЕС се интегрира все по-дълбоко в отговор на финансовата криза. "Как можем да си представим, че институциите на ЕС ще могат да осигурят правилното на банковия съюз с бюджет, който е орязан с няколко милиарда, както чуваме тук и там?", каза говорителят Оливие Байли.

България също гони свои интереси

Разделението в ЕС всъщност отразява разликата между по-богатите европейски страни и тези, които разчитат най-много на финансиране от съюза, но всяко по-нататъшно забавяне ще забави и планирането на европейските финанси, включително и за оперативните програми в отделните страни.

Това са първите подобни преговори за България - преди седем години страната не беше още член на ЕС и за текущия период получихме това, което другите бяха определили за нас. Еврофинансирането се оказва много важно за страната в условията на криза, тъй като то се оказа един от малкото двигатели на икономиката. През 2011 г. от 1.7% ръст на БВП 1.5% се дължат именно на тях, освен това 65% от публичните инвестиции се извършват с пари от Брюксел и това не се вижда как ще се промени в близко бъдеще.

За България остават приоритетни три области – увеличаване или поне запазване на средствата от фондовете за сближаване, компенсациите за затворените блокове на АЕЦ "Козлодуй" и Общата селскостопанска политика.

Евродепутатът Ивайло Калфин, който е съдокладчик на Европейския парламент по въпроса, предупреди, че трябва да има споразумение възможно най-скоро. Всяко забавяне ще доведе до невъзможност регионите да получат навреме парите за програми, по които работят.