Богатите също се страхуват

На пръв поглед е трудно да се разбере какво притеснява жителите на една от най-богатите и успешни страни, където икономиката расте стабилно с около 2% годишно, а безработицата е едва 3% и е най-ниската в Европа. В известен смисъл Швейцария е жертва на собствения си успех - от една страна, просперитетът й я прави атрактивна дестинация за работа в момент, когато кризата продължава да измъчва съседите й, а, от друга - жителите й се чувстват достатъчно уверени, за да пренебрегват предупрежденията, че нещо може да застраши благоденствието им. Така се стигна до гласуването за въвеждане на квоти за имигрантите, което коментатор във в. Südostschweiz определи като "почти необяснимо от рационална гледна точка" и обясни със "смесица от самовъзвеличаване и комплекси за малоценност".

Действително в последните години имиграцията към Швейцария възлиза годишно на около 1% от населението й. През 2013 г. например в осеммилионната страна са пристигнали 80 000 чужденци. "Това е доста високо ниво и е много повече, отколкото се очакваше, когато Берн се съгласи да прилага принципа на свободно движение на хора в рамките на ЕС. Мнозинството от швейцарците имат усещането, че губят контрол над имиграцията. От тяхна гледна точка проблемът не е самата имиграция, а мащабът й", казва пред "Капитал" д-р Патрик Еменегер, преподавател по сравнителна политология и публична политика в университета в Санкт Гален. Според него хората са повярвали на уверенията на застъпниците на квотите, че ЕС ще разбере, че страната им е в извънредна ситуация и ще се намери приемлив компромис. И че освен това като суверенна държава, която не е част от ЕС, тя има право да поиска съществуващите й договори с Брюксел да бъдат преразгледани. Резултатът е, че макар и само с 30 000 гласа надделяха онези, които алармираха, че страната се пръска по шевовете от наплива на чужденци, отнемащи работни места, вдигащи наемите и поставящи под натиск здравната и образователната система.

Разделението събужда спомени за 1992 г., когато Швейцария пак беше изправена пред важен избор и той също беше предопределен със съвсем малка разлика. Тогава страната гласува против влизане в Европейското икономическо пространство (считано за първа стъпка към пълно членство в ЕС) и вотът очерта отчетлива граница между проевропейските френскоезични кантони и районите, където доминиращият език е немски или италиански. Сега отново вторите се опълчиха срещу имигрантите и ЕС, макар всъщност в по-урбанзираните и гъсто населени западни кантони да има далеч повече чужденци.

Шамар или автогол

Колкото и да са разбираеми на емоционално ниво опасенията, че малката страна се препълва и просто не може да поеме още хора, те не са подкрепени от факти. Точно обратното, Швейцария има нужда от външен талант - близо една четвърт от работещите в банковия сектор са чужденци, една трета от персонала в болниците също, и емблематични за страната компании като Nestle, Novartis и Roche ще страдат, ако възможността им да подбират най-добрите и умните от целия свят бъде ограничена. Присъдата на швейцарските граждани застрашава имиджа на страната като топ бизнес локация. "Кой би дошъл в страна, която казва: през септември ще въведем квоти за вас. И в допълнение, трябва да пристигнете сами, семейството ви евентуално би могло да ви последва след две години. Кандидати, които могат да избират от няколко опции, не биха приели подобни условия. Аз самият не бих дошъл в Швейцария при такива обстоятелства", заяви в интервю за в. Neue Zürcher Zeitung Валентин Вогт, президент на Федерацията на швейцарските работодатели.

Освен това изглежда самоубийствено малка и отворена икономика в центъра на Европа да рискува да се изолира от ЕС. "За Швейцария единният пазар на ЕС е нашият домашен пазар, ние сме напълно интегрирани в него. Там отиват 56% от нашия износ, ние сме търговски партньор номер четири за ЕС, а за нас той е номер едно. Случилото се е сериозен удар и ние сме дълбоко обезпокоени. То не решава нито един проблем, но създава много нови проблеми", казва пред "Капитал" д-р Ян Атесландер, ръководител на отдела по външна търговия на Швейцарската бизнес федерация economiesuisse.

Сигналите от Брюксел са категорични - макар Швейцария да не е член на ЕС, тя е приела пакетна сделка и няма вариант просто да подбира каквото й харесва и да изхвърля останалото. Както предупреди вицепрезидентът на Европейската комисия Вивиан Рединг, "четирите фундаментални свободи - свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги - не могат да се отделят една от друга. Единният пазар не е швейцарско сирене. Не може да има единен пазар с дупки в него."

Поне на теория промяната само в едно от множеството споразумения между Берн и Брюксел прави всички останали невалидни заради т.нар. клауза гилотина. По признанието на министъра на правосъдието на Швейцария Симонета Сомаруга референдумът ще доведе до "системна промяна" в отношенията на страната с ЕС и предстоят трудни преговори, за които никой не може да бъде сигурен как ще се развият. "Сега и Брюксел и Берн трябва да се опитат да ограничат щетите от случилото се, защото ние имаме нужда едни от други. Ако ЕС ни удари твърде тежко, самият той ще пострада. Предстоят ни 2-3 трудни години, но се надявам, че двете страни ще намерят решение", отбелязва Ян Атесландер.

Всъщност правителството в Берн има на разположение три години, за да претвори резултатите от гласуването в конкретни мерки, поне що се отнася до въвеждането на квоти. Референдумът не определя какви точно да бъдат ограниченията и макар да е слабо вероятно, не е невъзможно Брюксел и Берн да успеят да намерят изобретателно решение, което да е взаимно приемливо и да не нарушава принципите на споразуменията помежду им. Междувременно обаче има други, по-спешни въпроси. Швейцария трябва да реши дали на 1 юли да подпише договор за отваряне на трудовия си пазар с най-новия член на ЕС, Хърватия. А също и дали да премахне временните ограничения за работа за граждани на страни от ЕС, които изтичат в края на май (за България и Румъния могат да бъдат удължени до май 2019 г.). Ако заради несигурността след референдума Берн откаже да направи едно от тези неща, почти е сигурно, че страната ще бъде изключена от студентския обмен по "Еразъм" и от научната програма "Хоризонт" 2020. През седмицата вече бяха замразени разговорите между Брюксел и Берн за интегриране на Швейцария в европейския пазар на електроенергия.

Раната в сърцето на Европа

"Благодарение на пряката демокрация швейцарците имат право на глас по много въпроси, по които хората в други страни нямат шанса да се произнесат. Ако гражданите на държавите в ЕС бяха мястото на швейцарците, сигурен съм, че много от тях биха гласували по същия начин", казва д-р Патрик Еменегер. И това е една от причините защо случилото се в алпийската държава вкарва Брюксел в дилема, от която няма лесен изход.

Най-големият страх е, че три месеца преди изборите за Европейски парламент то може да насърчи радикалните партии, надигащи глава в много кътчета на Стария континент. "Референдумът ще бъде използван от популистите, за да демонстрират прост аргумент. В една от най-богатите европейски страни и една от най-отворените към чужденци в миналото гражданите направиха ясен избор да ограничат имиграцията. И могат да го направят, защото Швейцария не е член на ЕС. Следователно ЕС трябва да направи същото - по-малко Европа и повече решения на национално ниво, по-затворени граници и по-малко имигранти. Швейцарските гласоподаватели осигуриха на европейските популисти шанс да защитават тази теза", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund.

Ако Брюксел е прекалено твърд с Берн, това само ще даде още муниции на крайната десница. Но ако е твърде мек, страни като Великобритания могат да си помислят, че и на тях ще им се позволи безнаказано да поставят под въпрос свободното движение на хора и да променят правилата в движение. Британският премиер Дейвид Камерън, който иска да предоговори отношенията на страната си с ЕС и да подложи оставането й в него на референдум, със сигурност ще следи внимателно съдбата на Швейцария. Същото важи и за Германия и други държави, където се надигат гласове за ограничаване на "социалния туризъм" от страни като България и Румъния. Дали да не погледнат пак снимката с белите силуети?