Облачно, с данъци

Последвалият фурор можеше да е смешен, ако не беше тъжен. Президентът Оланд започна да говори за икономически патриотизъм и за това как, "когато някой обича Франция, той трябва да й служи", министърът на културата Орели Филипети обвини Депардийо, че "дезертира от бойното поле във войната срещу икономическата криза", а премиерът Жан-Марк Еро определи самоналоженото данъчно изгнание като "патетично".

Лагерът на защитниците на обвинения в национално предателство филмов колос беше не по-малко гласовит и емоционален - десният в. Le Figaro написа, че истинският скандал е "липсата на здрав разум в едно правителство, което винаги обижда богатите хора", а актрисата Катрин Деньов сравни публичния линч срещу легендарния си колега с лов на вещици, напомнящ най-мрачните дни на революцията от 1789 г. Самият Депардийо контраатакува с гневно отворено писмо до премиера Еро, в което го обвини, че "наказва... успеха, креативността и таланта" и театрално обяви, че се отказва от френския си паспорт.

С това Депардийо се присъедини към цяла галактика високоплатени френски артисти, певци и спортни звезди, живеещи от години в чужбина като Ален Делон, Джони Холидей и Яник Ноа. Макар за момента да липсва твърда статистика, според косвени данни от финансови консултанти, счетоводни и адвокатски кантори и фирми за недвижими имоти от идването на Оланд на власт данъчната имиграция от Франция се е увеличила. Официалните данни показват, че през 2010 г. 717 френски граждани са напуснали страната по данъчни причини, а експерти прогнозират, че за 2012 г. числото на хората с високи доходи, преселили се в Белгия, Швейцария, Люксембург или Великобритания, ще надхвърли 2000 души. Но повечето от тях като най-богатият французин и главен изпълнителен директор на компанията за луксозни стоки LVMH Бернар Арно, който през септември се изнесе в Белгия и поиска белгийско гражданство, отричат да го правят по данъчни причини. (Любопитно е защо французите всъщност искат белгийско гражданство - освен че Белгия е от другата страна на границата и се говори френски, белгийците, както и гражданите и поданиците на повечето други държави, не са принудени да плащат данъци в Монако.)

В последните дни композиторът Жан-Мишел Жар например бе принуден яростно да отрича, че намерението му да основе академия за електронна музика в технологичния парк Tech City в Лондон има нещо общо с политиката на френското правителство и означава, че ще ще се изнесе от Париж и ще стане фискален беглец. Малцина са тези като основателя на онлайн брокерската компания Bourse Direct Жан-Жил Боатузе, който публично обяви, че мести бизнеса си в Брюксел. И не крие, че причината да стегне куфарите са данъците и антибизнес културата във Франция. "Това е като сваряване на жаба. Но аз изскачам от водата, преди тя да заври," казва Боатузе. И вероятно също като Депардийо няма да се завърне въпреки отмяната на данъка богатство.

Да искаш и да можеш

Дошъл на власт с обещания да върне величието на страната и магията на френската мечта, той трябва да се справя с икономически кошмар - склеротичен растеж, над 3 млн. безработни, закриване на заводи, падаща конкурентоспособност и крехки публични финанси. Добрата новина е, че правителството му изглежда започва да осъзнава, че нещата няма да се оправят с вдигане на данъците и линчуване на богатите. Признанията, че страната има очевиден проблем с конкурентоспособността, пакетът от данъчни отстъпки в размер на 20 млрд. евро за компаниите, за да бъдат компенсирани за високите социални осигуровки, както и намеренията за реформиране на трудовия пазар са стъпки в правилната посока. Експерти от МВФ и ОИСР посочват именно по-гъвкавите правила за назначаване и уволняване като магическата съставка, която може да ревитализира френската икономика. Ако Оланд издържи този тест и успее да инжектира доза гъвкавост на трудовия пазар въпреки съпротивата на синдикатите и заплахите от протести, загубата на Депардийо може да се окаже не чак толкова голяма трагедия.