Дезинформирай и владей

Ако включите руска телевизия или радио, ще чуете следната опростена версия на събитията в Украйна - фашистите от "Десен сектор" осъществиха въоръжен преврат срещу Виктор Янукович с помощта на агресивните САЩ и НАТО и либерасткия Европейски съюз. След това инсталираната от Запада хунта в Киев започва отмъстителна кампания срещу рускоезичния Юг и Изток на страната.

За представянето на този образ са използвани най-различни методи. Те включват както най-добрите практики от миналото за манипулиране на традиционните медии, така и умело оползотворяване на социалните мрежи за пренасяне на битката в интернет. Армии от интернет тролове буквално превземат коментарните секции на руски и западни медии. Модераторите на британския вестник Guardian например, които преглеждат всички мнения на потребители, преди да излязат на сайта, подозират Русия в организиране на стотици хора, които заливат статиите за Украйна с "правилната" гледна точка. Това или удавя различното мнение под тонове еднотипни текстове, или опорочава дискусията с лични нападки.

Ярък пример за използването на социалните мрежи за дезинформация е историята на лекаря Игор Розовски от Одеса. След като на 2 май над 40 души загинаха при пожар в Дома на профсъюзите в града (официално заключение кой е виновен още няма), Розовски публикува сърцераздерателна история във Facebook. В нея той се представя за евреин и описва как е опитал да помогне на хванатите в капан вътре проруски активисти, но е бил възпрепятстван. "Те убиваха хората, защото не споделят възгледите на националистите. Един от тях грубо ме отблъсна и заяви, че всички евреи в Одеса ги чака същото", пише в публикацията, която има хиляди споделяния. Скоро след това измамата е разкрита - профилът е регистриран едва преди няколко дни, няма друга информация освен тази и лекар на име Игор Розовски в Одеса не съществува. Впоследствие профилът е изтрит. И докато произходът на тази фалшива публикация трудно може да бъде свързан пряко с прокремълски сили, има и други, които правят по-големи грешки. Така например телевизиите НТВ, "Россия 1" и един проруски канал в Крим излъчват три различни материала с едно и също действащо лице – раненият с превръзка на носа Андрей Петков. Само че той, изглежда, има разтроение на личността – пред "Россия 1" Петков се описва като обикновен човек, който редовно протестира срещу украинските власти, но е нападнат от националисти. За телевизия НТВ същият Петков вече се представя като германски шпионин, който има няколко гражданства и е дошъл с половин милион евро, за да плати на наемници да бият проруски активисти. Третото превъплъщение на героичния Петков е пред Националните независими новини на Крим, за които той вече е лекар, спасил живота на много деца, но пребит от неонацистки екстремисти. След разкритията телевизиите не се извиняват, а хвърлят вината върху Петков и го обвиняват в шизофрения.

Проблемът е, че дори да се опровергае лъжата, щетите вече са нанесени. "Хората не само възприемат информацията, но и я разпространяват", казва Григорий Асмолов. Така слуховете за "концентрационни лагери на киевската хунта" или присъствието на "националисти, фашисти, бандеровци" в Донецка област са достатъчно силни, за да накарат мнозина от местното население да хванат оръжие в ръце и да сформират отряди за самоотбрана.

Фашисти може и да няма, но действията на Киев помагат за затвърждаване на тези настроения. "Военните операции сякаш потвърждават – ето бандеровците са дошли да ни избият. Затова и голяма част от хората подкрепят сепаратистите и се надяват да се отделят от "украинските фашисти". Целта им е да влязат в състава на Русия или нещо друго", казва пред "Капитал" руският журналист Иля Азар, който прекарва последните два месеца в Източна Украйна.

Само в него вярваме Освен да всява страх, пропагандата изпълнява и още една важна функция. След анексирането на Крим и подетата реторика за гордостта на Русия, която вече няма да е на колене пред Запада, руснаците все повече и повече вярват на Владимир Путин. За тях това е лидерът, олицетворяващ традициите на православното семейство в противовес на прогнилите евроатлантически хомосексуални ценности. По последни данни на ВЦИОМ одобрението за руския президент достига 85.9%.

"Рейтингът на Путин скочи до небесата благодарение на пропагандата. През последните пет години (след войната в Грузия – бел. ред.) той вървеше надолу – усещаше се умората от корупцията, от цялата система", коментира пред "Капитал" Лев Гудков, директор на центъра за социологически проучвания "Левада" в Москва.

Промяната в тенденцията стана видима около Зимните олимпийски игри в Сочи. Тогава, на фона на световния интерес, руските медии започнаха да акцентират все повече и повече с патриотизма. Увеличението на одобрението за Путин тогава е с около 3-4 процента. "След като Янукович падна в Украйна, кампанията съвсем ескалира", припомня Иля Азар. Апогеят идва след анексирането на Крим. "Агресивната и лъжлива демагогия осъществи прелом в ситуацията. Пропагандата започна да играе с комплекса за национална малоценност и имперското съзнание. Всичко това предизвика бум на рейтинга на Путин", обобщава Лев Гудков. 

За успеха на пропагандистката кампания вътре в Русия има много причини. Една от водещите е медийната култура на средния руснак. "Трябва да се отбележи, че 2/3 от руското население живее в селата и малките градове. Това е много бедна информационна среда – има една телевизия, местна радиостанция и вестник, които най-често се контролират от властите. Езикът на реалността е езикът на телевизията. Ако пропагандата твърди нещо – например приемните американски родители мъчат осиновените руски деца, то повечето хора не могат да проверят дали това наистина е така", разяснява Лев Гудков. Ситуацията в големите градове е по-различна. Според изследване, в което е участвал Григорий Асмолов, там на всеки човек се падат 17 различни източника на информация, докато в провинцията обикновеният човек има достъп само до три. Важността на този плурализъм личи в местните избори в градове като едномилионния Екатеринбург например, където спечели кандидат на опозицията. "Интернет е единственото място, където в момента се водят дискусии", посочва Иля Азар. За разлика от руската Дума например, където през 2007 г. тогавашният й председател Борис Гризлов създава афоризма "парламентът не е място за дискусии".

Същата тази Дума, доминирана от управляващата партия на Путин "Единна Русия", през годините моделира медийната среда в страната чрез редица закони. Въведени бяха наказания за разпространяване на екстремистки материали или текстове с псувни. Последната от серията промени задължава всички блогъри с над 3000 последователи да се регистрират като медии, защото влияят на общественото мнение. Това автоматично ги издига в друга категория, където вече може да бъдат преследвани за разпространение на гей пропаганда или непатриотична информация (също ново предложение, което все още не е прието – бел.ред.). Претекстът е защита на децата, но на практика законът е използван за затваряне на интернет страници с различно мнение. Така от руското интернет пространство изчезват популярният блог за борба с корупцията на Алексей Навални (който в момента е под домашен арест), страницата на Гари Каспаров, опозиционните сайтове ej.ru и grani.ru. 

Има ли противоотрова

В условията на тотална доминация на една гледна точка в Русия и популярността на Russia Today навън идва логичният въпрос - какъв е най-добрият начин за противодействие? Асмолов смята, че това ще отнеме дълго време и изходът се крие в самокритичния подход.

"Хората постепенно осъзнават, че са използвани – когато започват да спорят с родителите или приятелите си. Приемат всичко присърце, изтриват приятели, спорят активно в социалните мрежи. Пропагандата навлиза в личния им живот и отношения. Тогава започва процес на рефлексия, която помага за критическото осъзнаване на това, което се случи. Други просто се затварят в себе си и се отказват от потребление на информация или влизане в спорове", казва анализаторът от LSE.

Лев Гудков от социологическия център "Левада" посочва, че сама по себе си пропагандата не може да държи обществото в постоянно състояние на възбуда: "Настъпва психологическа умора. Всяка пропаганда може да убеди хората само в това, в което те искат да бъдат убедени."

Но възпламеняването на омраза и заиграването с национализма ще има последствия. Един пример от миналата година - по време на кампанията за кметските избори в Москва медиите изобилстваха от материали, фокусирани върху нелегалните имигранти. Последва националистически погром в едно от московските предградия.

По всичко изглежда, че напрежението в Украйна ще продължи още дълго, а с него ще я има и плодородната почва за дезинформация. На нейния фон е трудно да се определи кой е прав. Надеждата е, че агресивната пропаганда не може да продължи вечно, защото в крайна сметка реалността побеждава телевизията. Дотогава обаче ще трябва търпение, защото замъгляването на умовете може да нанесе много щети.