Доброволци вместо държава

Зимнина, мокри кърпички и сапьорски лопати

Мазето на бившето общежитие към трамвайното депо на ул. "Карл Маркс" 119А в Днепропетровск се е превърнало в импровизиран склад. Едни до други са наредени бронежилетки, каски, буркани с кисели краставички и зелени домати, малки връзки зеленчуци, палатки и шалтета. През склада преминава постоянен поток от хора с дарения, които в рамките на ден отиват към зоната на конфликта.

"Някои големи компании идват и ни доставят част от продукцията си. Много по-голям е броят на възрастните баби, които пристигат с нещо откъснато от градините си и 50 гривни (около 4 долара) от пенсията. Искат да вземем нещо с тях и да го дадем на момчетата на фронта", разказва Лучко.

Докато се товари поредният микробус, от сградата излизат двама души на средна възраст и обсъждат последните събития. Андрей, облечен в шорти и тениска, току-що се е върнал от района северно от Донецк. Той изтрива струйките пот, спускащи се по тялото му,  и показва снимки на взривена влакова композиция от цистерни. "Ето това видях днес. Москалите (московците, използва се обидно – бел. ред.) са гръмнали моста, докато по него е минавал влак, и са блокирали пътя", казва Андрей. Той е започнал да прави доставки за армията, защото брат му е един от призованите да се бият на фронта. "Всяко от момчетата има семейство. Щях и аз да отида, но не мога да държа автомат с дясната ръка. Затова и помагам отзад", обяснява той. "Ако в България имате някой богат бизнесмен, нека ни помогне", добавя доброволецът.

Докато го слуша, Катерина, която ще кара буса на сутринта, продължава с товаренето. На голяма част от пакетите са написани лични послания. "Да се предаде лично на Юри от трета дивизия", гласи едно от тях. Вътре близки са сложили дрехи, консерви и сапьорска лопата.

Фактът, че подобни неща не достигат, е показателен за степента на разруха, застигнала украинската армия. Освен липсата на инвестиции в отбрана след разпадането на СССР за това допринася и корупцията. Така например изпратените от САЩ през юни пакети суха храна веднага се появяват в местния аналог на eBay. В същото време доброволците твърдят, че никой от познатите им на фронта не ги е виждал.

Много сме, изплашени сме

Бусът е натоварен. Следват няколко целувки по бузите, пожелания за късмет и прекръствания. Обратно в сградата на бившето общежитие активността не спира. Освен склад за дарения това е и център за помощ на разселените от бойните действия. От отварянето му в началото на юни до средата на август през него вече са минали 8000 души. След затягането на обсадата около Донецк и Луганск броят им започва бързо да расте. "Вече редовно регистрираме по 250 души на ден", казва за "Капитал" Ирина Павлик, говорител и един от координаторите в НПО "Помощта на Днепър". Тя, както и всички работещи в центъра, е доброволка.

На пристигащите сами или от близката жп гара хора се предлагат няколко възможности. За тях са подготвени импровизирани хуманитарни пакети, в които има малко храна, паста и четка за зъби, тоалетна хартия. В две стаи са складирани даренията от дрехи, като там всеки може да влезе, да избере и да си тръгне с каквото му харесва. На останалите без жилище се предлага временен престой от 48 часа, докато им бъде намерено нещо подходящо. "Днепропетровск обаче е препълнен и изпращаме хората към селата. Но много от тях не са съгласни да отидат", обяснява Павлик.

Една от нежелаещите да приеме предложената селска къща е възрастната Тамара. Тя е дошла през нощта от Донецк заедно с още двама мъже, три жени и малко момиченце. "Мъжете ни трябва да си намерят някаква работа. Единият е механик, а другият може да кара камион. Къде в селото обаче трябват такива хора", разказва жената, докато внучката й си играе с нахвърляните играчки в импровизираната детска стая. Ирина Павлик се опитва да намери решение, прозвънява познати в града, но не успява. "Дайте ми номера си и ще ви се обадя пак", казва тя на Тамара.

Друга организация, която се сблъсква с подобни проблеми, е благотворителният фонд "Помогаем". Дейността му преди войната е подпомагане на сираци, семейства в затруднено положение и инвалиди. "Когато всичко започна през юни, решихме да приложим уменията си за бежанците от войната", обяснява Ирина Куцая, координатор на програмата за развитие във фонда.

Така за около седмица началното училище в село Волоское, на 30 км от Днепропетровск, се преобразува в бежански лагер. Той отваря врати на 11 юни и първите настанени са самотни майки с деца от специализиран център в Донецк. След като в града започват взривове и опасността нараства, те са евакуирани с автобуси на благотворителния фонд на Ринат Ахметов, собственик на много от най-големите индустриални предприятия в Източна Украйна.

"Капацитетът ни за постоянно живеещи е около 100 души. Първо ги брояхме един по един, след това започнахме с десетици, сетне стотици. Учудващо е как в един момент свикваш и хората се превръщат само в числа. Общо оттук минаха 728 души", спомня си Ирина Куцая за първите дни на центъра.

След като бъдат настанени, живеещите трябва да съблюдават строго определения график на деня, включващ часове за събуждане, хранене, свободно време, почистване, общи събрания и т.н. Бежанците във Волоское остават там, докато не им бъде намерено по-дългосрочно пребиваване в останалите части на Украйна. Най-често това са манастирски обители или неизползвани ваканционни селища. На 15 август лагерът бе затворен заради наближаващото начало на учебната година в Украйна на 1 септември и нуждата от възстановяване на училището.

Лариса, която е дошла заедно с дъщеря си от град Луганск, е благодарна за всичко. Първоначално тя е била учудена от доброто отношение. "Мислехме си, че никой няма да ни иска тук. Бяха ни наплашили със слухове, че има концентрационни лагери, че ще ни се случи нещо лошо", описва тя представата си за живота извън сепаратистките републики. Причината е мощната руска пропаганда, която често е единственият източник на информация в Донецка и Луганска област. "Много от хората идват с представата, че тук всички сме бандеро-фашисти и искаме да им видим сметката", с горчива усмивка добавя Ирина Павлик.

Не съвсем добре дошли

Недоверие обаче има и от двете страни на конфликта. Така например в центъра за бежанци в Днепропетровск не се приемат млади мъже освен в изключителни случаи. Те са разглеждани от местните жители като част от проблемите в Източна Украйна.

"По-голяма част от хората искат да помогнат", казва пред "Капитал" Ирина Авраменко, главен редактор на местния вестник "Днепр вечерний", спечелил наградата за най-добро регионално издание в Украйна през 2013 г. "Немалко обаче се притесняват", добавя тя.

Опасенията са, че бежанците могат да пренесат проблемите от родните си места в други части на страната. "В нашия град спокойно може да се разхождаш вечер и ние искаме това да остане така", коментира Авраменко. Така Днепропетровск остава в неутрална позиция по време на събитията на Майдана в Киев и успява да запази спокойствие, след като започват бойните действия в Донецка и Луганска област. Градът е силно проукраински и подкрепя единството на държавата. "След като превзеха Крим, сякаш се събудихме", обобщава Авраменко. Това се забелязва по развяващите се навсякъде синьо-жълти знаменца, хората в национални костюми и съборения паметник на Ленин в центъра на града.

Местните жители се притесняват и от евентуалните последици за местната икономика от бежанците. Днепропетровск е икономически лидер в Украйна благодарение на индустриалните гиганти от времето на СССР, заради които и до днес стандартът на живот в региона е по-висок от средния за страната. "Някои местни се питат защо преселенците получават наготово помощи и жилища, за които други трябва да плащат", добавя щрих към настроенията в града доброволецът отец Тарасий.

Въпреки нарастващото напрежение потокът от преселенци едва ли ще намалее. През последната седмица украинските въоръжени сили затегнаха обръча около Донецк и Луганск, което постави двата големи града под блокада без електричество, вода и редовни доставки на храна. Това неизбежно ще тласне още хора към градове като Днепропетровск. Доброволците не знаят до какво ще доведе това. Но избират да помагат, вместо да бездействат. "Няма сигурност какво ще стане утре. Казваха, че танковете ще дойдат през януари. След това през март, шегува се Ирина Куцая. Сега вече не знаем. И просто правим това, което можем."

Доброволката Ирина Павлик се опитва да намери квартира чрез познати за поредното семейство, останало без дом заради бойните действия Фотограф : КРАСИМИР ЯНКОВ