Оловните войници на Новорусия

По време на религиозната мисия Бородай като охрана и Стрелков като консултант съпровождат реликвата в качеството им на служители на олигарха Константин Малофеев, собственик на инвестиционния фонд "Маршал капитал". Бизнесменът е известен със силната си подкрепа за руското православие и идеята за общо културно пространство, доминирано от Русия. Под егидата на Малофеев съществува фондът "Св. Василий Велики", чиято официална мисия е "подпомагане на възраждането на Русия като велика православна държава", а дейността му се изразява в организиране на лекции, семинари и срещи на съмишленици. Така през юни Малофеев събра във Виена симпатизиращи крайнодесни европейски политици, сред които и лидерът на българската партия "Атака" Волен Сидеров.

Има обаче съмнения, че ревностната подкрепа за православните ценности служи за прикритие на схема за пране на пари. В края на 2012 г. в дома на Малофеев и офисите на "Маршал капитал" руските власти провеждат обиски заради образувано дело за мошеничество. Тогава държавната банка ВТБ обвинява бизнесмена, че не е върнал кредит в размер на 200 млн. долара, но той успява да обжалва в Лондон и в крайна сметка двете страни сключват извънсъдебно споразумение. "Тогава Бородай добре защити интересите ни", спомня си Малофеев в интервю за изданието РБК.

Развитието на идеята за "онази държава, която изгубихме", както гласи популярната фраза сред руските ултранационалисти, започва за Игор Стрелков и Александър Бородай далеч преди работата при Константин Малофеев.

И едни православни националисти

Първият си боен опит Стрелков получава по време на Приднестровския конфликт през 1992 г., където се бие като доброволец на страната на сепаратистите заедно с Александър Бородай. "Бяхме там, за да защитим руснаците и правата им", спомня си в интервю за в. The New York Times Бородай, но уточнява, че тогава не е видял Стрелков лично. След края на кратката гражданска война в Молдова Стрелков продължава към Босна и Херцеговина, където като доброволец встъпва в бойните редици на Република Сръпска. По същото време 19-годишният тогава Бородай е на барикадите в Москва в защита на Белия дом, където танковете на Борис Елцин смачкват опита за преврат.

По признания и на двамата в ултранационалистическия вестник "Завтра", където те са автори, тези моменти са повратни точки в живота им. Стрелков завършва история в Москва и заминава на два пъти като наемник да се бие в първата и втората чеченска война. Там той се засича с Александър Бородай, който работи като журналист за агенция "Новости", и двамата правят редица репортажи за действията на руската армия. Междувременно Стрелков развива и интерес към военни възстановки, предимно посветени на войната между болшевиките и Бялата гвардия, и активно участва в измислените бойни сражения заедно със съмишленици около Москва.

Всичко това сформира особения им светоглед, който към онзи момент е непопулярен и маргинален. "В дългосрочен план двамата искат да създадат "патриотичен режим" в Русия, подобен на онзи, който не успя да дойде на власт в Москва през 1993 г.", посочва в свой анализ за Carnegie Europe политологът Томас де Ваал.

Носталгията към този идеализиран момент в действията на Стрелков и Бородай може дава насоки какво точно си представят двамата мъже. Военният министър прилича по облеклото и мустаците си и се държи като офицер от Бялата гвардия, в най-добрите традиции на съветското кино. Близките му от Москва го описват като сдържан и тих човек, който винаги е носил униформа. След като издава военен декрет в ДНР през май, Стрелков копира едно към едно части от военновременното право на СССР от периода на Втората световна война, като дори цитира отдавна несъществуващи членове от съветския наказателен кодекс. В подобна странна смесица от минало и настояще Стрелков награждава отличилите се сепаратисти с Георгиевски кръст за храброст, един от основните почетни знаци в царска Русия.

Приключването на събитията в Чечения и идването на власт на Владимир Путин изваждат двамата мъже от горещите точки, но не намаляват споделения им интерес към военната история и мечтите за една друга Русия. Стрелков продължава да работи в руските силови структури (според различни източници той е бил във ФСБ, но описанието в списъка с европейски санкции го посочва за член на военното разузнаване ГРУ), а Бородай се занимава с частен бизнес като социолог и политически анализатор. Но стабилизирането на страната по времето на Путин създава и почва за допълнително развитие на националистическата идеология.

"По време на управлението му маргиналният наратив за обвиняване на Запада в конспирация срещу Русия първо се превърна в приемлив, а след това и в основен", пише Томас де Ваал. Тази среда заедно със събитията в Украйна дава възможност на Стрелков и Бородай отново да опитат да осъществят мечтите си.

От Симферопол до Славянск

"Докато в Крим те работеха заедно с руската армия, отиването им в Източна Украйна не беше съгласувано с Кремъл", казва пред "Капитал" руският журналист Иля Азар, който присъства на мястото на събитията през април. Това потвърждава и колегата му Олег Кашин, известен с добрите си връзки сред руския елит и критичния тон към Кремъл.

Разкрита кореспонденция от личната поща на Стрелков, публикувана в интернет, показва, че той просто е събрал двайсетина бойни другари от миналите му авантюри и групата за военни възстановки и заедно с няколко местни момчета е превзел областната администрация на град Славянск на 12 април. Скоро след това в новоизлюпената Донецка народна република се осъществява малък вътрешен преврат, който показва, че събитията не се развиват по предварително подготвен план. "Народният кмет" на Славянск Вячеслав Пономарьов, избран с подкрепата на местния олигарх Ринат Ахметов преди идването на Стрелков, е арестуван от украинските служби и прекарва два месеца в ареста в Киев, след което е заменен за пленени украински войници. След връщането му в Славянск Пономарьов решава да проговори за действията на Стрелков, но бързо е поставен под домашен арест с формална причина употребяване на алкохол. "Вероятно Пономарьов е бил предаден на украинските служби, а Стрелков след това е решил да му затвори устата", смята Иля Азар.

Колко е дълга ръката на Кремъл?

Действията на Стрелков и Бородай, които днес заемат отбранителни позиции в областния център Донецк, не приличат на прецизната операция по анексирането на Крим. В Източна Украйна няма "вежливи зелени човечета", които да блокират ключови стратегически обекти, нито организирана структура на властта, осигуряваща нормално функциониране на държавни услуги като осигуряване на електричество и вода, поддържане на чистотата, изплащане на пенсии и т.н.

Трудно е да се прецени до каква степен двамата националисти получават подкрепа от Кремъл и доколко действат самостоятелно. "За мен отговорът е някъде по средата. Не виждам руската политика (по отношение на конфликта - бел. ред.) да произлиза от коварен, дълго планиран и безскрупулно централизиран процес по взимане на решения", казва професор Марк Галеоти, експерт по Русия от New York University, пред сайта ReadRussia. "Нито пък Кремъл е изгубил значение", добавя той. Примерите, сочещи към този извод, не са малко.

От една страна, Стрелков не се притеснява да критикува многократно Русия за липса на по-голяма подкрепа за самопровъзгласените сепаратистки републики в Украйна. В началото на май контролирани от него хора дори арестуват наблюдателите на ОССЕ, което е удар по имиджа на Москва. Освен това сепаратистите си навличат силна международна критика заради стотиците изчезнали и отвлечени, описани в доклад на правозащитната организация Amnesty International. Блокирането на международното разследване за свалянето на MH17 е още един щрих към хаотичното поведение на сепаратистите.

В същото време обаче вече е установено, че в редиците на ДНР се бият стотици доброволци, дошли обучени и въоръжени от територията на Русия. В интервю за руската секция на радио "Свободна Европа" 24-годишният арменец Артур Гаспарян описва как е отговорил на запитване в руска социална мрежа, след което е заминал за двуседмичен тренировъчен лагер близо до град Ростов на Дон. "Събуждахме се, веднага отивахме да тичаме, закусвахме, тренировки, ориентиране в полетата, в гората. Научиха ни как да използваме сигнали с ръце", посочва Гаспарян. Описвайки мотивацията си за сражения в чужда държава той казва: "Аз съм с манталитета на съветски човек. Дядовците ми са се били за СССР, това правя и аз."

Тази разнопосочна смес от носталгия по СССР, православие и идеализиране на царска Русия, изглежда, работи в умовете на Игор Стрелков и Александър Бородай, които всяват хаос в Източна Украйна. Но наблюдаването на действията им създава усещането, че двамата изживяват мечтите си в конструирана от самите тях през годините реалност.

Смъртта на 298 пътници и екипаж на MH17, нямащи нищо общо с конфликта, показа, че играта на война отдавна е прекрачила всякакви граници. Иска или не, единственият човек, имащ влияние отвън върху ситуацията, е Владимир Путин. Ако той не каже "стоп", Русия не само рискува да изпадне в още по-дълбока международна изолация, но и да създаде трайна среда за развитие на хора с разбиранията на Стрелков и Бородай. И може би ще е само въпрос на време те да насочат погледи и към Кремъл.

Александър Бородай (в средата) е човек с интересно и още по-интересно настояще Фотограф : reuters