Световната банка очаква по-нисък глобален икономически растеж
Финансовата институция призовава страните да се готвят за следващата криза с реформи
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Тежката зима в Северна Америка, кризата в Украйна, ребалансирането на китайската икономика и очакваният ръст на лихвените нива ще се отразят негативно на глобалния икономически растеж през тази година, показват последните прогнози на Световната банка. Институцията е ревизирала оценката си за ръста на световния БВП през тази година до 2.8% спрямо 3.2%, прогнозирани през януари.
Нужда от реформи
"Все още не сме излели напълно от кризисната ситуация. Нужни са постепенно затягане на фискалната политика и структурни реформи, за да се запълни фискалната дупка, оставена от финансовата криза през 2008 г. Накратко – сега е моментът да се подготвим за следващата криза", заяви при представянето на прогнозите главният икономист на банката Каушик Басу.
Световната банка обръща особено внимание на развиващите се икономики като Гана, Индия, Кения, Малайзия и Южна Африка, където според институцията има най-спешно нужда от реформи и затягане на паричната политика. Според обновената прогноза икономическият растеж в тези страни ще е средно 4.8% вместо досега очакваните 5.3%. Ако банката се окаже права, това ще е трета поредна година на растеж под 5% за тази група от държави.
Втората най-голяма икономика в света Китай се очаква да нарасне със 7.6% през 2014 г., като банката изтъква, че това зависи от успеха на реформите, провеждани от Пекин, с цел да осигури по-устойчив модел на растеж. Ако развитието в Китай създаде опасения от "твърдо приземяване", банката прогнозира разпространение на ефектите в цяла Азия.
Прогнозата за ръста на БВП на САЩ също е понижена до 2.1% спрямо 2.8% през януари. Основен аргумент за редукцията са тежките метеорологични условия през зимните месеци, които доведоха до свиване на икономиката на страната с 1% през първото тримесечие. Като цяло развитите икономики се очаква да нараснат с 1.9% през тази година, с 2.4% през следващата и с 2.5% през 2016 г. Те ще осигуряват около половината глобален икономически растеж през следващите две години спрямо по-малко от 40% през 2013 г.
Фискална политика
Сред рисковете в средносрочен аспект Световната банка подчертава потенциалните финансови сътресения на нововъзникващите пазари, които може да последват повишаване на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ. В началото на 2014 г. започналото затягане на паричната политика на Фед доведе до спад на пазарите и срив на валутите в много развиващи се държави. Такава нестабилност ще се отрази особено негативно на стани като Бразилия, Южна Африка и Турция заради високата инфлация и дефицитите по текущата сметка.
СБ прогнозира, че икономиката на Украйна ще понесе тежък спад през тази година и ще започне да се възстановява постепенно през следващата. Според данните в доклада през 2013 г. украинската икономика е отчела нулев растеж, а през текущата година може да се срине 5 на сто. Сред ключовите фактори, влошаващи прогнозата спрямо януари, са загубата на достъп до най-големия износен пазар - руския, рязкото повишаване на цените на внасяния газ и поевтиняването на стоманата и пшеницата, които са основните износни стоки на Украйна.
Световната банка оставя без промяна прогнозата си за растежа на брутния вътрешен продукт на България. Според институцията през тази година икономиката на страната ще нарасне с 1.7%, през следващата ще има ускорение до 2.4%, а през 2016 г. - до 2.8%. Прогнозата на банката за 2014 г. съвпада с тази на Европейската комисия и надвишава леко тази на Международния валутен фонд, който очаква ръст от 1.6%. Първоначалната прогноза на правителството беше за 1.8% по-висок БВП, но в началото на април финансовото министерство повиши очакванията си до 2.1%. Световната банка очаква увеличаване на дефицита по текущата сметка от 0.5% от БВП през 2014 г. до 1.4 и 1.6% през следващите две години.
Финансовата институция поставя страната в подрегиона на развиващите се държави от Централна и Източна Европа заедно с Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Унгария, Косово, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия. Очаква се страните в региона да се облагодетелстват от увеличаващия се износ към Западна Европа. Прогнозата на банката е за ръст на БВП в целия регион с 2.5% през 2014 г. и 2.8-2.9% през 2015-2016 г. Износът ще е основен фактор за растежа в България, Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония, където потребителското и бизнес доверие остават ниски на фона на политическата нестабилност, хронично високата безработица и крехката банкова система. Банката изтъква и липсата на достатъчно фискална консолидация и структурни реформи, които да противодействат на дефлационните рискове и да стимулират инвестициите. Освен тези вътрешни рискове банката сочи като основен проблем за региона напрежението между Русия и ЕС.
1 коментар
Преди време четох едно мнение, което ми се стори интересно. Дали трябва да се радваме на ръст на БВП, който се дължи на бум на фармацефтиката и минната промишленост, защото на практика това означава повече болни хора и по-голямо ползване на изкопаеми горива?!?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.