Горчивото лекарство на ЕС

"Възможната трансформация е голяма колкото в Полша", казва в интервю Николас Бюрге, ръководител на търговската секция в представителството на ЕС в Киев. Но предпазливо добавя: "Това е потенциалното предложение за Украйна, ако те могат да поддържат темпа на реформи."

Тук идва уловката. Преходният период е за срок от 10 години, в които Киев трябва да реформира законодателството и нормативните си уредби според стандартите на ЕС. Това неминуемо ще засегне интересите на олигарсите и ще доведе до загуба на работни места заради модернизирането на остарелия индустриален комплекс от времето на СССР.

Споразумението обаче крие много по-голяма геополитическа клопка. Свободната търговия не означава предложение за членство в ЕС, но ще намали зависимостта на Украйна от Русия и Кремъл определено има лостове за въздействие. В същото време и Москва, и Киев правят стъпки към деескалация на напрежението в Източна Украйна. Това означава, че резки действия няма да има, но стабилността на Украйна ще продължи да зависи от външни фактори.

Ако искаш в ЕС, прави като европейците

Цялостното премахването на митата (за 98% от стоките от ЕС и 99% от стоките от Украйна) е дълъг, скъп и труден процес. Украйна ще трябва да приеме 350 нови закона и да внесе над 200 хиляди поправки. Ще бъде създаден и специален форум на експертно равнище, където ще бъдат обсъждани подробностите по тези мерки. Освен това Брюксел си запазва правото да въведе рестриктивни квоти за селскостопанската продукция, за да защити европейските пазари от евтина украинска стока. Големи производителки като Франция имат особено интерес от това.

Украйна също така се задължава да направи необходимите стъпки, за да постигне постепенно съответствие с техническите критерии на ЕС, както и свързани процедури по стандартизация и метрология. Ще трябва да бъдат променени дори и най-малките подробности – като например видът на болтовете, използвани за закрепване на пътните знаци, или точният вид оцветител, слаган в производството на ром. Това е необходимо, за да може в бъдеще украинските стоки да се изнасят безпрепятствено на общия европейски пазар, който има потенциални 507 млн. потребители. По оценки на Европейската комисия това ще спести 487 млн. евро на година на украинските износители.

Освен това Украйна ще трябва да промени законите си в сферата на конкурентоспособността, което неминуемо ще навреди на интересите на крупните олигарси в източната част на страната. Там семейства, подобни на това на Ринат Ахметов, доминират над цели сектори от икономиката (металургия). Ахметов, който по оценка на сп. Forbes е най-богатият човек в Украйна с 16 млрд. долара състояние, избра страната на Киев в борбата със сепаратистите и успя да ги изтласка чрез хилядите си работници в стоманените фабрики извън големите градове. Не е ясно обаче как може да бъде използвано влиянието му, ако част от привилегиите му бъдат отнети заради ЕС.

"По същество евроинтеграцията представлява трансформиране на съответната страна спрямо определени правила и ценности, а именно това предлага споразумението за асоцииране. Въпросът е, че украинските елити всъщност не искат това да се случи, тъй като собствените им интереси и влияние биха били застрашени", коментира пред "Капитал" Яна Кобзова брюкселската неправителствена организация European Endowment for Democracy.

Притесненията на Кремъл

Подписването на споразумението за асоциация с ЕС не означава, че Украйна ще стане член на съюза. Киев дори не е получил официална покана за започване на преговори, както преди дни се случи с Албания. Напускащият председател на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу описа сделката като демонстрация на "тържествена ангажираност" на ЕС към Украйна "по пътя към трансформиране в стабилна и просперитетна демокрация". Знаейки обаче и за страховете на Русия, Барозу подчерта, че не търси ексклузивни отношения.

Икономическите притеснения на Москва, повтаряни отново тези дни от Владимир Путин и подчинените му чиновници, са свързани с членството на Украйна в две зони за свободна търговия. Така на теория внесените без мита стоки от ЕС биха могли да се реекспортират отново без мита в свободната търговска зона на Организацията на независимите държави (ОНД), където Русия е най-големият пазар.

Майкъл Емерсън, старши изследовател в брюкселския Centre for European Policy Studies, обаче не смята тези доводи за оправдани. Заливането на руския пазар с евтини европейски стоки лесно може да бъде спряно чрез ограничаването им от Москва по произход. Освен това привеждането на украинското законодателство към европейските норми по никакъв начин не пречи на съществуващите връзки във военноиндустриалната сфера между Украйна и Русия, за които Кремъл също се притеснява, отбелязва Емерсън в коментар за FT. Нещо повече, пазар за украинско военно оборудване в ЕС на практика не съществува, защото там се използват стандартите на НАТО.

Страшни истории

Русия обаче не се притеснява само за собствената си икономика. След като евтиният газ вече не може да бъде използван за разменна монета ("Газпром" спря кранчето за Украйна след отказ на Киев да приеме предложената отстъпка, но транзитът за Европа върви нормално – бел. ред.), песимистичната риторика на руските държавни мъже ексалира рязко.

Финансовият министър на Русия Алексей Улюкаев например заяви, че Украйна ще се превърне във второстепенна държава в Европа, но без привилегиите на еврочленството. "Подписвайки споразумението за асоциация, държавите трябва да реструктурират законите си (…) и да отворят пазарите. В замяна на това обаче те нямат влияние върху европейското законодателство или политика", предупреди Улюкаев пред руски медии.

Още по-рязък бе колегата му Сергей Глазиев, който е икономически съветник на Владимир Путин. "За Украйна подписването на споразумението е икономическо самоубийство", пророкува наближаващия край Глазиев. По думите му украинците ще станат свидетели на остра девалвация на националната валута, инфлацията ще нарасне много бързо и като цяло стандартът на живот ще се влоши. Глазиев, който е един от най-откровените опоненти на сближаването между Киев и Брюксел, изчислява заливането на украинската икономика с европейски стоки на 4 млрд. долара загуби за бюджета, или почти 2% от БВП.

Тези числа обаче не са верни, казва пред "Капитал" Михаел Кьолер от главната дирекция за развитие и сътрудничество в Европейската комисия. "В никоя от страните, които в миналото са влизали в подобни отношения с ЕС не се е случвало подобно нещо – Полша, Унгария – никъде", посочва Кьолер.

Страховете на Кремъл могат да бъдат обяснени чрез по-голямата геополитическа картина. По думите на анализатора Клифърд Купчан от Eurasia Group руснаците имат две червени линии. Едната е ясна - със сигурност Русия не иска Украйна да става член на НАТО. В същото време "Москва не изглежда толкова против по-близката интеграция с ЕС", посочва Купчан пред FT. Съществува обаче притеснителен за Русия исторически прецедент - всички бивши държави от Източния блок, които днес са в ЕС (включително България), са членки и на НАТО. 

Затова и Москва си запазва лостовете за влияние. Ако пожелае, Русия може да затрудни, обложи с огромни мита или съвсем да блокира износа на украински стоки за Русия. Това би коствало на Киев до 16 млрд. долара годишно, или 25% от общия износ на страната по данни на ЕС. Ако бъде направено временно, ще е ясен знак.

На първо време обаче резки действия най-вероятно няма да има. Петро Порошенко нареди прекратяване на антитерористичната операция в Източна Украйна и заяви готовност за преговори с "когото и да е". В същото време Владимир Путин му върна жеста, като помоли Съвета на федерацията да отмени даденото му през март разрешение да използва руската армия в Украйна. Изглежда, и двете страни са готови на компромиси, за да деескалират напрежението. Дали това наистина е така ще стане ясно на 11 юли, когато Украйна, Русия и ЕС ще се срещнат заедно, за да обсъдят как ще продължат изпълнението на подписаното споразумение за свободна търговия между Киев и Брюксел. Това е добър знак за евентуалното прекратяване на насилието. Но също така означава, че Украйна все още няма да поеме съдбата си в собствени ръце.