Смърт и разруха в Новороссия

ДНР-овците са учтиви хора, ако спазваш правилата им. В града е наложен вечерен час от 22 до 6 сутринта, като в този отрязък от време никой не може да се придвижва без специално разрешение. На изходите от града има постоянно дежурство от въоръжени мъже, които спират и проверяват всички влизащи и излизащи. Чужденците трябва да имат ясна цел, за да влязат на територията на ДНР, а украинците трябва да са регистрирани в Донецк или Донецка област, за да бъдат допуснати.

Предвидливите местни жители закриват украинското знаме на регистрационните номера на колите си с черно-синя-червена лепенка в цветовете на новото знаме на самопровъзгласилата се народна република. Полезно е, ако при спиране от сепаратисти бъде споменато нещо за "зверствата на украинската армия". Ако бъдат спрени от украински военни, местните не пропускат да охулят сепаратистите.

В самия град единствената активност на намалелите наполовина местни граждани може да бъде видяна рано сутрин около административните сгради, където се раздава хуманитарна помощ. Тя идва или от благотворителния фонд на родения в Донецк олигарх Ринат Ахметов (най-богатият украинец със състояние 16 млрд. долара според Forbes) или новите власти на ДНР. "Право на хуманитарна помощ имат пенсионерите и инвалидите", разказва Алексей, който се реди на опашката вместо възрастните си роднини. "Дават ни по няколко килограма брашно и някакви консерви", описва младият украинец съдържанието на пакетите, докато се опитва да заеме по-предно място пред малкия вход на кварталното кметство с още стотици други.

Заплатите на държавните служители, които са значителна част от заетите в града, не са плащани от два месеца. Понякога, но без каквато и да било закономерност, властите на ДНР раздават еднократни помощи в размер на 2000-3000 гривни (150-230 долара). Мнозинството от жителите на Донецк обаче са миньори и не работят от още по-дълго време, защото първите боеве разрушават намиращите се наблизо мини и спират производството.

Много бомби и един въпрос

Един от тях е 64-годишният Иван Денисов. Той живее в квартал "Красний пахар", който се състои предимно от еднофамилни къщи от селски тип. И има нещастието да се намира точно между позициите на ДНР и украинската армия. Някъде около 23 ч. на 21 септември войната достига и дотам.

"Бяхме вкъщи със сина ми, снаха ми и малкото им дете. Чуваха се глухи тупкания някъде откъм летището, но вече сме свикнали с тях и не им обръщахме внимание. Изведнъж обаче чухме удар по-близо, след това още по-близо и накрая върху нас", разказва мъжът, като сочи разрушенията. Ръцете му са целите в мехури. "Гаражът се запали като слама. Тук нямаме вода и тръгнахме да гасим с каквото намерим. Пожарната закъсня с два часа и също дойде без вода. Но и без това вече беше прекалено късно", описва зловещата нощ Иван Денисов. "Вътре имахме едно малко паленце, при него спеше и котката", спомня си той за загиналите животни.

Съседът му Виктор Николаевич е още по-пострадал. Огънят от гаража на Денисов се пренася върху къщата му, която наскоро е била изолирана със стиропор и пламва като факла. "Успях само да грабна двете ми деца и жената, за да ги изведа на улицата. Докато се обърна, всичко беше в пламъци", сочи все още покритият със сажди Николаевич овъглената купчина на бившия си дом.

Всичко това, но с обстрел от обратната посока, се случва от другата страна на летището в Донецк, където се намира град Авдеевка. Той е отдалечен едва на 10 минути път от Донецк, но сега пряка връзка между двете населени места не съществува. Малкото градче, някога с 25 хиляди души население, днес е най-предният пост на украинската армия и редовно бива подлагано на обстрел от сепаратистите въпреки подписаното примирие.

В един от най-лошите дни в средата на септември над 20 местни жители са ранени от шрапнели при пряк удар по жилищни райони и местната болница. Първата атака се случва около 15 ч. в района на жп гарата. "Явно целта им беше да разрушат релсите, защото не спираха да обстрелват от няколко дни. Докараха ни много ранени, но повечето хора успяха да се скрият в мазетата си и бяха леко пострадали", спомня си за случилото се лекарят Антон Александрович. Към 19 ч. обаче идва втора атака, която уцелва болницата. Бомбата пробива огромна дупка в първа зала на третия етаж и ударната вълна изпочупва всички прозорци. "Една от жените, ранена по-рано през деня, беше дошла да я превържем. Докато седеше в коридора обаче, получи второ, по-сериозно нараняване. Почина няколко часа по-късно на операционната маса", спомня си лекарят. Сега украинските власти обмислят дали да евакуират болницата напълно, или да направят спешен ремонт, за да се подготвят за наближаващата зима. Докато Антон Александрович разказва това, наблизо се чуват глухи тупкания, които подсказват, че следващото нападение може да се случи всеки момент.

Въпросът, който пострадалите и от двете страни си задават, е "Защо". "Аз съм трета степен заслужил миньор, знаете ли колко малко такива има в Украйна? И сега, след 45 години в мините, така ли ми се отблагодарява президентът Порошенко", пита Иван Денисов от квартал "Красний пахар". Той, както и повечето от хората в Донецк, с които "Капитал" разговаря, са убедени във вината на украинските власти, които обстрелват позициите на ДНР. Жителите на Авдеевка пък са сигурни, че по тях стрелят части на руската армия. Тези настроения са удобни пропагандни инструменти в ръцете и на двете страни, които ги увеличават през призмата на собствените си медии.

Междувременно властите на ДНР обявиха, че на 2 ноември ще проведат парламентарни избори. Украинската страна не спира със заявления, че ще си върне региона. И докато риторичната битка по високите етажи на властта продължава, загубилите домовете и близките си се чудят какво ще правят след няколко месеца, когато температурите паднат много под нулата и зимата ще прегърне с пълна сила конфликтната зона. За по-надалече и за по-големи въпроси като какво изобщо ще се случва с т.нар. Новороссия, никой тук няма време и сили да се притеснява.