Плашилото от Запад

"В Приднестровието съществуват специални фондове, които хората наричат простичко "путинские". Това са надбавки за пенсионерите и други уязвими групи, които се получават само там, но не и в Молдова. В Доротчая това е особено видимо – само през едно шосе разстояние в съседното село пенсионерите взимат три пъти по-големи пенсии. Молдовските власти се опитват да убедят хората, че ще подобрят положението им, но истината е, че всичко е по-евтино в Приднестровието", обяснява Вдовии.

Регионът, отцепил се след кратка гражданска война в началото на 90-те, е тясно свързан с Русия. Там е разположен голям гарнизон на руските въоръжени сили, който е един от малкото източници на икономическа активност. При последното посещение на приднестровското ръководство в Москва са подписани 7 меморандума за по-дълбоко сътрудничество в икономиката, което само може да увеличи зависимостта на властите в Тираспол от Кремъл.

"Руската федерация показва, че колкото повече Молдова върви към ЕС, толкова по-силно те ще се опитват да откъснат Приднестровието от Молдова. Засега е трудно да предположим какво биха направили още, но се виждат стъпки за засилване на секторното сътрудничество", казва пред "Капитал" Станислав Секриеру, анализатор в Полския институт за международни отношения (PISM).

Бедността в Молдова неизбежно предизвиква и паралели с живота по време на СССР. Тогава малката република е една от перлите на комунистическата федерация и молдовското вино присъства на всяка трапеза. "На хората просто им липсват старите времена. Животът им тръгна надолу след разпада на СССР, нищо не остана. Всички изведнъж се събудиха без работа", припомня Лина Вдовии. "Затова те сравняват своя живот с Русия днес и си мислят, че нещата може да се върнат", добавя журналистката.

Не само носталгията играе роля. Близо 82% от населението все още получават информацията си само от телевизията и едва 35% отварят интернет, показва проведено през април проучване на молдовския Институт за публични политики. Най-популярните програми са руските токшоута "Пусть говорят" и "Жди меня", които, макар и да не са политически, възпроизвеждат за зрителя усещането за принадлежност към една голяма общност в рамките на бившия СССР.

"Традиционно малцинствата в СССР, и не само, предпочитат да общуват със столиците на покровителите, а не на местните държави. Съществува традиция за повече вяра в Москва, отколкото в самата република", казва пред "Капитал" Нику Попеску, анализатор в Европейския институт за сигурност в Париж и бивш съветник на правителството на Молдова.

В допълнение към медиите и културните традиции политическият дискурс сред етническите малцинства също помага за враждебността към Кишинев и Брюксел. Например губернаторът на Гагаузия Михаил Формузал твърди, че Румъния иска да ликвидира Молдова и съответно да асимилира гагаузите. "Когато получаваш информация като тази през цялото време, започваш да й вярваш. В региони като Приднестровието и Гагаузия е много трудно да видиш разликата", казва Лина Вдовии.

Съвпадение на интереси

За разлика от Приднестровието Гагаузия доскоро не проявяваше сепаратистки настроения и губернаторът й традиционно участваше в политиката в Кишинев. Но от есента насам Михаил Формузал рязко промени поведението си.

"Изведнъж хората, които бяха част от молдовския политически процес, започнаха да говорят за Евразийския съюз, да ходят често в Москва и т.н. Изглежда, че в това пръст имат външни фактори", отбелязва Нику Попеску. Визитите в Кремъл се отразяват на реториката на Формузал, която изведнъж стана антиевропейска и проруска. Стигна се дотам срещу него да започне разследване за сепаратизъм. Поведението му може да бъде обяснено от щастливо съвпадение на лични и геополитически интереси. "Формузал не може да бъде номиниран за трети мандат, но иска да остане в политиката. Той има интерес да шантажира молдовските власти и да прокарва такива идеи като Евразийския съюз. Руските интереси съвпадат с личните му амбиции", обяснява Станислав Секриеру.

Страшната Румъния

През януари румънският президент Траян Бъсеску вдигна удобна топка на Формузал, като заяви, че един ден би искал да види Румъния и Молдова в една държава. Последва пламенна реч на Формузал за заплахата от културна асимилация на Гагаузия. А всъщност изявленията на Бъсеску, който е в края на последния си мандат, не са нищо повече от думи на залязващ политик. "Бъсеску говори така от години, но нищо не се случва", отбелязва Станислав Секриеру.

Нику Попеску припомня, че в последните години политиката на Румъния по отношение на Молдова е доста последователна. Например съществува опростена процедура за издаване на румънски паспорти за молдовски граждани, от която вече са се възползвали над 250 хиляди души. Същевременно в Кишинев идеята обща държава с Румъния не е популярна и не стои на дневен ред, защото би означавала загуба на влияние в рамките на по-богатия и голям съсед. "Изявленията на Бъсеску бяха преувеличени от гагаузките политици. По този начин те засилиха подкрепата си сред собствения си електорат и се представиха като защитници срещу асимилация", коментира Секриеру.

Всички пътища водят към Кремъл

И все пак факторът Русия е незаобиколим за стабилността на Молдова. Честите разходки на политици от етническите малцинства до Москва и присъствието на руската армия в Приднестровието правят диалога неизбежен. В същото време обаче Русия има интерес да поддържа неяснотата и нестабилността в Молдова. "Тя се притеснява от НАТО и със сигурност ще се погрижи Молдова да не стане член на организацията. Кремъл ще се погрижи да дестабилизира икономически и политически, доколкото е възможно Кишинев, но едва ли ще се стигне до анексиране и военна интервенция по подобие на Крим", смята Нику Попеску. Дестабилизация може да бъде прокарвана по различни канали. Например Гагаузия може да бойкотира насрочените за 30 ноември избори за парламент в Молдова или да се откаже от изпълнение на споразумението за асоцииране с ЕС.

Начини за противодействие има. "За Кишинев е важно да не прекъсва диалога с Формузал и другите играчи в Гагаузия. ЕС също може да повлияе положително, ако отпусне предвидените фондове за развитие на региона", казва Станислав Секриеру. Той посочва, че външното министерство на Молдова е започнало разяснителна информационна кампания, която има за цел да разбие налаганите от руските медии митове за вредата от ЕС. "На практика асоциирането между Кишинев и Брюксел означава повече децентрализация и съответно повече права за малцинствата", добавя анализаторът от PISM.

Промяната на общественото мнение сред етническите малцинства в Молдова няма да стане бързо и лесно най-малкото защото руските медии и проруските политици ще бранят статуквото. Но без интеграция на Приднестровието и Гагаузия те ще продължат да са извор на нестабилност.