Самотният президент

Вероятно за мнозина например в Европа е трудно да разберат защо американците са толкова недоволни от своите лидери предвид факта, че американската икономика расте с най-бързия си темп за последното десетилетие, безработицата пада, а доверието на потребителите е на седемгодишен връх. Но за съжаление на Обама и демократите гласоподавателите, изглежда, не са забелязали всичко това и проучванията показват, че две трети смятат, че "Америка сериозно е поела в грешна посока", и също толкова се страхуват, че децата им ще живеят по-зле от тях. Изглежда, икономическият растеж не се е просмукал надолу към домакинствата и не се е претворил автоматично в по-високи заплати и оптимизъм.

Републиканската вълна

На този фон дори победителите нямат чак толкова поводи за радост. "Републиканците сега са изправени пред предизвикателство", казва пред "Капитал" Майкъл Бароун от American Enterprise Institute. Сегашният успех съвсем не е гаранция, че след две години ще успеят да спечелят голямата награда - Белия дом. "Междинните избори не са добър предсказател за следващата президентска надпревара. През 2016 г. демократите ще имат някои ключови предимства, които сега нямаха. Първо, тогава са включени всички щати, а не само по-скоро приятелски настроените към републиканците, както при частичния вот сега. И второ, електоратът, който участва в президентските избори, е по-благоприятен за демократите, отколкото гласуващия на междинни, защото има по-висока активност на получаващите по-ниски доходи, етническите и расовите малцинства, младите хора", обяснява проф. Хендерсън. Според него към момента президентският вот след две години остава отворена надпревара, която може да бъде спечелена от всяка от двете партии.

Същевременно е спорно дали републиканците спечелиха, или по-скоро демократите загубиха. Посланието, че Обама е виновен за всичко, им свърши работа в кампанията, но в нея не стана ясно дали могат да предложат програма за управление и каква е тя. Докато контролираха частично Конгреса, можеха да си позволят имиджа на неприятната партия, която просто казва "не" и спъва всичко. Сега вече е по-различно и освен всичко друго те ще трябва да покажат дали могат да преборят вътрешните си противоречия между по-центристкото крило и фундаменталистите от "Чаеното парти". 

"По отношение на вътрешната политика разделението е управляемо - партията, изглежда, се е обединила повече или по-малко около това да остави социалните въпроси на заден план и да се фокусира върху орязването на държавните разходи, намаляването на данъците за бизнеса и хората с високи доходи и продължаване на инвестициите в местния добив на петрол, газ и въглища", казва пред "Капитал" д-р Джейкъб Паракилас от Chatham House. Но във външната политика липсва подобно споразумение. "Всички републиканци не харесват Обама и неговата политика, но няма особено съгласие дали САЩ трябва да се ангажират по-агресивно с предизвикателствата навън, или да се фокусират повече върху вътрешния дневен ред. Външната политика не е ключов въпрос в американските избори, но консерваторите трябва да демонстрират, че са способни да представляват отговорно САЩ на световната сцена", посочва д-р Паракилас.

Компромиси или парализа

Не е сигурно и доколко самият Обама ще може да прави това. Ако той не е способен да печели подкрепата на Конгреса по ключови вътрешни теми, това ще се отрази и на имиджа му навън. За президента ще е трудно да убеди съюзници и противници, че е надежден партньор, който може да спазва обещанията си, особено ако те изискват одобрение или финансиране от Капитолия.

Сценариите за последните години от мандата на Обама са два. Нeгативният е политическата поляризация, която миналата година доведе до частично затваряне на федералните институции и едва не причини фалит на САЩ, да продължи и дори да се засили. Това ще означава парализа, при която президентът се опитва да заобикаля враждебния Конгрес и да управлява с изпълнителни заповеди и федерални регулации. Оптимистичният вариант е републиканците да възприемат по-конструктивен и прагматичен подход и някои важни политики, които могат да спечелят подкрепа и отдясно, и отляво, да бъдат прокарани.

"Възможно е президентът и Конгресът да намерят общо поле за действие по отношение на търговската политика, износа на енергия, разходите за отбрана, имиграцията и може би данъчна реформа. Краят на изборите отваря вратата за това. Но ще го повярвам едва когато го видя, предвид неспиращия партиен конфликт и вероятността след голямата победа републиканците да си помислят, че не е нужно да правят компромиси", казва проф. Робърт Шапиро.

Това означава, че двете големи търговски споразумения - едното с ЕС (Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, или TTIP) и другото с азиатските държави (Транстихоокеанското търговско партньорство, или TTP) - имат шанс да продължат. По отношение на имиграционната реформа Обама вече заяви, че ако не намери съмишленици, ще я въведе с изпълнителна заповед. На което новият силен човек във Вашингтон, републиканецът Мич Макконъл (който ще наследи демократа Хари Рийд като лидер на мнозинството в Сената) отговори с предупреждение, че това може да отрови отношенията между президента и Конгреса.

"Във външната политика Конгресът ще подкрепи Обама в битката срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта", но може да се опита да отхвърли евентуална ядрена сделка с Иран," прогнозира Майкъл Бароун. Според д-р Джейкъб Паракилас точно това е причината Вашингтон и Техеран да бързат. "Американските и иранските преговарящи в момента са под натиск да подпишат споразумение преди 24 ноември, което да бъде гласувано от сегашния Сенат, преди конституирането на новия през януари", обяснява анализаторът от Chatham House.

Пробивът с Иран би бил исторически и би наредил Обама в галерията американски президенти като Бил Клинтън и Роналд Рейгън, успели по време на втория си мандат (често посвещаван на обиколки навън) да постигнат външнополитически удар. Но ако Обама не успее да преодолее надвисналата изолация и да намери партньори, през следващите две години ще има бледа сянка в Белия дом и на ключови международни срещи.