Малко или нищо

По-неприятното е друго - във Вашингтон ходът на президента имаше ефекта на детониране на бомба. Републиканците избухнаха и ако опитат да направят и част от нещата, с които заплашват хардлайнерите в техните редици - от импийчмънт през саботиране на плана чрез спиране на финансирането му до ново пълно блокиране на федералната администрация - предстои нов рунд политически бокс. Така само две седмици след като на междинните избори консерваторите овладяха изцяло Конгреса, всякакъв шанс за смислено сътрудничество между него и Белия дом по този и други въпроси може да бъде погребан.

Ако песимистичният сценарий се сбъдне, това ще означава, че с едностранните си действия Обама е проиграл възможността за пълно и дългосрочно решение на проблема с имиграцията, което може да дойде само от Конгреса. Единствената надежда това да се избегне е републиканците да решат, че най-доброто отмъщение срещу президента е да го победят с по-добра имиграционна реформа.

Може ли той

"Няколко американски президенти със свое решение са спасявали от депортиране големи, обособени по специфичен начин групи нелегални имигранти", посочва пред "Капитал" проф. Стивън Легомски, преподавател по право във Washington University и бивш главен съветник на Службата по гражданство и имиграция към Министерството на вътрешната сигурност. Той допълва, че изпълнителните укази са отдавна използван инструмент и този, издаден от Обама, е утвърден в правото, регулациите и многобройни съдебни решения. "А и важното е, че неговите действия оставят още милиони имигранти непокрити, така че нищо от направеното от президента няма да му попречи да продължи да депортира толкова хора, колкото му позволяват отпуснатите от Конгреса ресурси", казва проф. Легомски.

На същото мнение са и над 130 университетски преподаватели и академици, които през седмицата излязоха с открито писмо, в което декларират, че действията на Обама са напълно законни. Което не пречи на разярените републиканци да ги смятат за атака срещу конституционния ред. И ако група конгресмени реши да търси реванш на всяка цена, това ще изсмуче време и енергия от други теми от дневния ред.

Останете, милиони имигранти

Истинският недостатък е съвсем различен - указът на президента е с кратък срок на действие, не очертава път към гражданство (или постоянно пребиваване), може да бъде лесно отменен от неговия наследник и както самият Обама отбеляза, не предлага цялостно и окончателно решение по въпроса с имиграцията. "Той не дава на никого законов статут. Той просто гарантира временно спасение от депортиране и възможност за работа. Но единствено Конгресът има право да даде официален статут на имигрантите. Ползите от плана включват повече сигурност, повече унифицираност при прилагането на правилата и даване на възможност на хората без документи да излязат от сенките на светло със своите имена, адреси, истории", казва проф. Легомски.

Остава да се види колко от имащите право да се възползват ще се осмелят и ще могат да минат през нелесния и струващ пари процес на събиране на нужните документи и кандидатстване по предложената схема. При предишния подобен случай през 1986 г., когато президентът Роналд Рейгън обявява мащабна програма за даване на временен статут на намиращи се в страната нелегални имигранти, между 50% и 75% от тях се включват. Сега вероятно процентът ще е сходен или по-малък. "Очаквам едва два милиона души да участват", прогнозира пред британската ВВС Ранди Капс от Migration Policy Institute.

Същевременно никой не оспорва, че планът ще донесе икономически плюсове, различията са единствено около това колко големи ще бъдат те. Изследване на University of California изчислява, че в близките година-две мерките ще означават допълнителни 2.5 млрд. долара данъчни постъпления, 6.8 млрд. долара трудови доходи и създаване на 160 000 работни места. Икономическият съвет към Белия дом от своя страна прогнозира през следващото десетилетие предложенията на Обама да доведат до увеличаване на БВП с между 0.4% и 0.9% (или между 90 и 210 млрд. долара).

"Очакваното положително въздействие ще дойде оттам, че получилите право да работят ще имат по-високи доходи и това ще се върне към икономиката под формата на увеличено потребление. А също и от вероятния ръст на производителността от някои дребни промени, засягащи имиграцията на висококвалифицирани работници. Но ефектът ще е малък, защото става дума за малко хора. А и мерките са временни и не бива да се забравя, че за три години всичко може да се промени", казва пред "Капитал" Линдзи Лоуел, директор в Institute for the Study of International Migration към Georgetown University. Според него, тъй като става въпрос за хора, които са вече в САЩ, въздействието върху трудовия пазар също едва ли ще бъде голямо.

От друга страна, корпоративният свят посрещна хладно мерките на Обама. "Някои бизнес групи, особено в технологичния сектор, се надяваха на нещо по-различно, например повече разрешителни за работа за висококвалифицирани кадри (H-1B визи)", посочва Линдзи Лоуел. Компании от Силициевата долина коментираха, че планът не прави достатъчно, за да им помогне да наемат нужните им чуждестранни програмисти и инженери. От бизнеса се чуха и предупреждения, че действията на Обама може повече да навредят, отколкото да помогнат, защото подкопават възможността за по-широка законодателна реформа на имиграционния режим, която да стимулира трудовия пазар, потреблението и данъчните приходи. 

Реформа или не

"Няма никаква рационална причина временните мерки на Обама да попречат на Конгреса най-после да прокара законодателство, което да поправи разбитата имиграционна система. Най-малкото, ако Конгресът не е съгласен с политиката на президента, това му дава още повече причини да приеме перманентно законодателство", смята проф. Стивън Легомски. Но сигналите откъм Републиканската партия не показват рационалността да взима превес. Най-умерените нападки към Обама са, че е отровил атмосферата за бъдещи реформи, а по-крайните, като конгресмена Мо Брукс от Алабама, стигат до заплахи за затвор.

"Ситуацията ще се развие по един от двата начина - или имиграционната реформа ще се превърне в заложник на партизанските страсти, разпалени от републиканците, или Конгресът ще се активизира и ще прокара законодателство, което носи неговия собствен отпечатък. Предвид начина, по който вървят нещата, първото е по-вероятно, но да изчакаме и да видим", обобщава Линдзи Лоуел.