Сатира, от която боли

Отношенията между Северна Корея и САЩ отново са на ръба заради филм

Американската комедия разказва за планирано покушение срещу Ким Чен Ун
Американската комедия разказва за планирано покушение срещу Ким Чен Ун
Американската комедия разказва за планирано покушение срещу Ким Чен Ун    ©  reuters
Американската комедия разказва за планирано покушение срещу Ким Чен Ун    ©  reuters

В епицентъра на бурята е глуповата американска комедия, чиито създатели едва ли са предполагали, че ще постигне чак такъв ефект. The Interview разказва за планирано покушение на американските тайни служби срещу севернокорейския лидер Ким Чен Ун и осмива с дебелашки шеги режима в страната. Но това не й пречи да показва и някои болезнени истини.

Въпреки че това не е първият случай, в който американска продукция иронизира КНДР (в "Отбор Америка: Световна полиция" от 2004 г. имаше пародийна марионетка на бащата на Ким Чен Ун), този филм на холивудското студио Sony Pictures предизвика мащабен скандал и доведе до опасно покачване на напрежението между Вашингтон и Пхенян. А всички знаят, че Северна Корея е ирационален играч, от когото може да се очаква всичко.

Истината не е приятна

Скандалът се зароди в края на ноември, когато малко преди премиерата на The Interview компютърните системи на Sony бяха хакнати и в публичното пространство се появиха неудобни имейли, поверителна информация за предстоящи сценарии и лични подробности за някои филмови звезди. Едновременно с това бяха отправени терористични заплахи "в стил 11 септември 2001 г." от хакерската група Guardians of Peace срещу киносалоните, които излъчат филма. Студиото първоначално отмени премиерата на провокативната комедия, насрочена за 25 декември. След което реши да я пусне онлайн и в лимитиран брой кина в САЩ. Филмът ще бъде разпространен и във Великобритания и Ирландия. Американският президент Барак Обама нарече анулирането на премиерата "грешка", а редица холивудски актьори начело с Джордж Клуни се обявиха против това "посегателство срещу свободата на словото".

ФБР посочи за извършител на кибератаката Северна Корея, която я определи като "справедливо дело", но отрече да е участвала. САЩ обявиха, че гледат на случилото се като на въпрос, засягащ националната сигурност, и наложиха нови санкции срещу Пхенян в допълнение към вече съществуващите заради ядрената му програма. Това са първите американски рестриктивни мерки, провокирани от предполагаеми хакерски действия срещу щатска компания. С обявяването им Белият дом заяви, че целите – три севернокорейски организации и десетина души, не са директно замесени в атаките. Но намеренията на САЩ, изглежда, са така допълнително да подложат на изолация отбранителната индустрия на Пхенян.

КНДР окачестви филма като "отвратителен", проповядващ тероризъм и акт на "военна агресия". Не е трудно да се разбере защо холивудската продукция я вбесява толкова много, макар че със същата сила комедията се подиграва и на някои аспекти от американското общество – между грубите шеги за мъжки полови органи се изказват и болезнени истини, присъщи на политическата сатира. Като например това, че режимът в Северна Корея харчи милиони за развитието на ядрено оръжие, а в същото време населението гладува. "Защо не ги храниш", пита главният герой Ким Чен Ун. Още в началото на филма е разкрита и силната антиамериканска пропаганда в страната. В първата сцена червенобузо севернокорейско момиченце пее: "Умри, Америка, умри. Това ще изпълни мъничкото ми сърчице с радост", което е последвано от демонстративно изстрелване на ракета. Но това, което комедията улавя най-точно, е фактът, че режимът се поддържа от мита за богоподобието на семейство Ким, които управляват по силата на небесно провидение. Макар и това да е предадено доста плоско чрез удивлението на главния герой: "Ким Чен Ун не ходи до тоалетна?"

Проблемът на Северна Корея е ясен. Когато силовият лидер се превърне в посмешище и се принизи до обикновено човешко същество, заявяващо с разтреперан глас във филма "Нямам нужда от баща си, аз съм твърд!", цялата система е застрашена. Според анализатори не бива да се подценява възможността копия на филма да влязат в Северна Корея от Китай, където се съобщава за хиляди онлайн сваляния на комедията, въпреки че не е официално достъпна. Според в. New York Times тя е получила много висока оценка в китайски сайт за класиране на филми, като над 10 000 души са изказали мнение във форума. От друга страна, един държавен вестник, управляван от Китайската комунистическа партия, окачестви The Interview като "безсмислена културна арогантност". Същевременно южнокорейски активисти заявиха, че ще спуснат 100 000 копия от филма в КНДР с помощта на балони.

Съмненията остават

Северна Корея реагира незабавно, заплашвайки САЩ с удари по тяхната територия и наричайки Обама "маймуна". Режимът определи новите санкции като "враждебни" и заяви, че те са "контрапродуктивни и няма да отслабят страната", а ще засилят "волята й да защитава суверенитета си", като доведат до по-голямо подсилване на военната й сила, включително чрез ядрен арсенал. Пхенян посочи западни киберексперти, които също се съмняват, че той е извършителят, и поиска да участва в разследването, но САЩ отказаха. Същевременно Южна Корея обяви, че според нейното разузнаване КНДР разполага с шестхилядна армия от хакери, посветили се на саботирането на правителството и на въоръжените й сили. "Трудно е да се определят точните киберспособности на Северна Корея. В миналото тя извършваше атаки по южнокорейски цели, като банковия сектор. Пхенян разполага с възможности, но дали е отговорен за сегашния случай според мен не е доказано. Някои спекулират, че може да е аутсорснал част от дейностите си и да е работил с частни външни групи при осъществяването на атаката. Но това са хипотези", казва пред "Капитал" анализаторът Джон Суенсън-Райт от британския аналитичен център Chatham House.

Въпросът дали хакването на Sony и кражбата на 100 терабайта информация наистина е дело на Северна Корея е ключов. ФБР твърди, че някои от използваните от групата Guardians of Peace имейли са идвали "изключително" от тоталитарната държава. "Както аз, така и цялата разузнавателна общност е уверена в истинността на тези разкрития", заяви директорът на ФБР Джеймс Коми. Думите му се потвърждават и от директора на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър, според когото атаката е ръководена от Главното разузнавателно бюро на Северна Корея. Според Коми хакерите прекарвали интернет комуникациите си през различни сървъри в цял свят, за да скрият интернет адресите си. Но на моменти правили грешки. "На няколко пъти поради разсеяност или технически проблем те се включиха директно и така ги прехванахме", коментира Коми.

В същото време независими експерти твърдят, че заради различните си тези и искания някои от съобщенията до Sony може въобще да не са дело на хакерите. Те посочват, че някои имейли са пълни с граматически грешки, докато други не са. Освен това ултиматумът за спирането на The Interview идва почти две седмици след първата новина за пробива на хакерите в компанията, които първоначално искат пари. Което според някои експерти означава, че е напълно възможно кибератака да е дело на няколко групи хакери. Въпреки всички тези официални и неофициални хипотези Клапър смята, че в бъдеще могат да се очакват нови атаки от Северна Корея. "Киберпространството е могъщо ново средство за влияние на минимална цена. Случаят със Sony показа, че Пхенян получава признание заради кибервъзможностите си. Така че може да повторят", заявява директорът на националното разузнаване на САЩ .

Ответен удар

След хакването на Sony Северна Корея бе засегната от няколкочасови сривове на интернет, за които Пхенян обвинява Вашингтон. Американците не коментираха дали стоят зад тези действия. Обама само заяви: "Ще отговорим на кибератаката пропорционално, по време и начин, които ние изберем. Не може да имаме общество, в което някакъв диктатор отнякъде може да налага цензура в САЩ." В изолираната КНДР огромна част от населението и без това е изключено от световната мрежа. То може да влиза в собствена надзиравана система със севернокорейски новини и безвредни теми, които са идеологически допустими, но не може да ползва чуждестранни уебсайтове. В цялата страна има под 1100 IP адреса. Единственият път, по който интернет достига до Северна Корея, е чрез Китай и достъпът до него е резервиран за доверения политически елит и за студенти, обучавани за търговски и военни цели. Но дори в тези случаи свързаните с интернет компютри се намират в охранявани зали. Режимът е дотолкова решен да предотврати масовия досег с глобалната мрежа, че на посолствата в Пхенян е наредено да не използват wi-fi, тъй като някои севернокорейци биха могли да получат достъп извън сградата. Това означава, че сривът на интернет не е бил забелязан от голяма част от населението. Тогава какъв е смисълът? Според някои мнения кибератаката в КНДР не е постигнала някакъв сериозен ефект, тъй като неудобството е било само за управляващите. Но точно това може би е била целта – да покаже на политическата върхушка, че и тя е уязвима.

Киберскандалът има и други дипломатически последствия, тъй като е на път да помрачи евентуални разговори между Северна и Южна Корея. В традиционното си новогодишно обръщение Ким Чен Ун заяви, че е готов за преговори "на най-високо равнище" със Сеул за нормализиране на отношенията. Но настоя южнокорейците да престанат да участват в ежегодните общи военни учения със САЩ. Сега обаче разрастващата се конфронтация може да възпрепятства това. И то в момент, в който доклад на Министерството на отбраната на Сеул твърди, че Северна Корея бележи прогрес в миниатюризирането на ядрените си заряди, за да ги качва на балистични ракети, и може да е способна да удари континенталната част на САЩ заради напредъка на ракетната си технология. "Санкциите и киберскандалът обтягат отношенията със САЩ, които са ключов съюзник на Южна Корея. И няма съмнение, че ще усложнят бъдещите преговори със Сеул", смята Суенсън-Райт.

Същевременно, докато киберскандалът се разраства, от филм със съмнителни художествени качества The Interview се превърна в най-сваляното онлайн заглавие за всички времена на Sony след пускането му на 24 декември. До 4 януари той е бил даунлоуднат 4.3 млн. пъти и е донесъл приходи от 36 млн. долара (включително от кинопрожекции) при бюджет от 44 млн. долара. Но дори шегите в комедията да са далеч от добрия вкус, саботирането й е посегателство срещу свободата на словото. А това е особено опасно, както показва и случаят с кървавото нападение срещу редакция на френското сатирично издание Charlie Hebdo.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    otnesenr avatar :-|
    хуz84О14722
    • - 4
    • + 5

    На това му е лепнат етикета "сатира" единствено с рекламна цел.

    Нередност?
  • 2
    romandizel avatar :-|
    Roro
    • - 2
    • + 4

    Филмът е великолепна комедия, създадена със стил и вкус! Има ред забавни и смешни моменти! Това, че комунистите от Северна Корея нямат чувство за хумор си е техен проблем! Аз се забавлявах искрено!

    Нередност?
  • 3
    gmalinov avatar :-P
    gmalinov

    "Същевременно южнокорейски активисти заявиха, че ще спуснат 100 000 копия от филма в КНДР с помощта на балони..."

    То това добре, ама не разбрах кой и на какви устройства ще ги гледа тия копия...

    Нередност?
Нов коментар