Нова гръцка драма

Гледай Атина, мисли за Европа

Победата на СИРИЗА и сформирането на ново гръцко правителство в коалиция с дясната "Независими гърци" може би няма да доведе до разпад на еврозоната. Дори прогнозите за гръцки отказ от еврото звучат прекалено крайно. Но триумфът на СИРИЗА разкрива една опасна тенденция, която си пролича още на изборите за Европейски парламент миналата година и която все повече набира сила на Стария континент. Това е възходът на крайните политически формации.

Един бегъл поглед върху изборните резултати в Гърция разкрива нещо много плашещо – в новия гръцки парламент има цели четири формации, които са в крайния политически спектър. От една страна са крайнолевите СИРИЗА и Комунистическа партия на Гърция, а от друга - крайнодясната "Златна зора" и "Независими гърци", която също има националистически уклон.

Тази конфигурация предвещава много трудно управление за коалицията, която ще бъде чувствителна към всякакви политически турбуленции – вътрешни и външни. В крайна сметка именно тази фрагментирана политическа обстановка доведе до извънредните парламентарни избори. За новия премиер Ципрас за момента можем да кажем само няколко неща – той е нестандартен (отказа да се закълне по религиозен начин, нарушавайки традицията), амбициозен и скандален. Дали обаче ще продължи да бъде такъв вече на власт – предстои да видим.

В общоевропейски контекст изборните резултати в Гърция създават опасения, че могат да доведат до възход на други крайни формации. Не е изненадващ ентусиазмът а Марин Льо Пен във Франция, която побърза да обвини Меркел и Оланд за случващото се. В икономическия мотор на ЕС – Германия, крайните движения също се разрастват с обезпокоителен темп. Като такива могат да се посочат "Алтернатива за Германия", чийто евроскептицизъм в много отношения наподобява този на СИРИЗА. Антиислиямисткото движение PEGIDA, което се бори против мюсюлманското нашествие и мултикултурализма в Европа, вече седмици събира десетки хиляди симпатизанти по улиците на Дрезден, Берлин и други градове, особено след атаките срещу редакцията на френското издание Charlie Hebdo в началото на месеца. Във Великобритания партията на Найджъл Фараж, която също е с доста отчетливи анти-ЕС позиции, очаква добър резултат на изборите през тази година. Подобни движения съществуват и в други засегнати от европейската криза държави като Италия и Испания. На какво се дължат те?

Едно от най-честите твърдения, станало вече клише, обяснява тези политически процеси с икономическата несигурност в ЕС, както и с мерките за икономии, предписвани от Берлин, които до голяма степен са се отразили болезнено на закъсалите държави-членки. Обяснението е вярно, макар и да не казва всичко. Икономическата криза доведе до радикализация на политическата обстановка в Европа. Но тя имаше и един друг ефект – разкри много от пороците и проблемите на европейския проект. Само за няколко години станаха очевидни редица дисбаланси и противопоставяния в ЕС – север срещу юг, периферия срещу център, еврозона срещу другите страни членки и т. н. Тези разделения ги имаше и преди, но европейската криза ги направи особено видими.

Още по-големият проблем, който разкри икономическата нестабилност в Европа, е за "кризата на единността". Наскоро американската агенция за анализи "Стратфор" отбеляза в своя публикация относно новите мерки за стимулиране на европейската икономика, предприети от ЕЦБ, че до голяма степен европейската криза не е икономическа, а морална и ценностна. Различията между отделните държави членки довеждат до евроскептицизъм и ръст на национализма. Както пише "Стратфор", дори тези настроения да не доведат до разпад на ЕС и неговите институции, те ще оставят своя дълбок отпечатък върху европейската интеграция.

Сянката на Москва

По време на Студената война Гърция печелеше от своето геостратегическо положение. Именно то стана причина за приемане на страната в НАТО през 50-те години и в Европейската общност през 1981 г. Падането на Берлинската стена доведе геополитически спад на Гърция. Тя вече не беше от това значение за Запада, което беше по време на Желязната завеса. Това се отрази неблагоприятно на гръцката политика, като се има предвид, че от друга страна значението на "традиционния враг" Турция нарасна заради ситуацията в Близкия Изток.

Промяната в международната среда след 1989 г. доведе до "отпушване" на настроения, които бяха потиснати или поне не толкова силно изразени по време на Студената война и след Гражданската война в Гърция. Така например крайната левица, която днес е представена в гръцкия парламент от СИРИЗА и Комунистическата партия, започна да печели по-голямо влияние, включително и сред младата част от гръцкото общество. За тази цел е достатъчно да си спомним размириците в Атина и Солун през 2008 г. след убийството на млад анархист.

Паралелно с това популярност бележи и крайната десница, чиито изразители днес са неофашистката "Златна зора" и донякъде коалиционният партньор на СИРИЗА "Независими гърци". Макар че по-улиците на големите гръцки градове и до днес има сбивания между анархисти и фашисти, политически партиите от двата края са обединени от едно – антиевропейските настроения.

Тези тенденции се засилиха много по време на кризата, но съществуваха и отпреди. В Гърция и до днес се смята, че страната не печели достатъчно много от членството си в ЕС (макар че фактите говорят за точно обратното), а освен това широко разпространено е виждането, че страната е неприета в един съюз, чиято основа е романо-германска Европа.

Като допълнение към евроразочарованието се добавя и сериозен ръст на проруските настроения. Исторически погледнато, това не е никаква изненада. Достатъчно е да припомним, че след превземането на Константинопол от османците през 1453 г. именно Москва започва да приема себе си за наследник на Византия и за център на Православието. Победата на СИРИЗА е резултат и на тези обстоятелства. Буквално преди броени часове стана ясно, че новият гръцки премиер Ципрас е за отмяна на санкциите срещу Русия, а изданието "Украинская правда" с тревога отбеляза, че "проруска партия е спечелила изборите в Гърция."

Това обаче не е характерно само за формацията на Ципрас. Още през лятото на миналата година в медиите изтече информация, че Гърция води преговори с Русия за намаляване на санкциите, въведени от Москва срещу хранителните продукти от ЕС. Гърция страда и заради отлива на руски туристи. Резултатите от изборите в неделя разкриват опасността от това Гърция да се превърне в изразител на руските интереси в ЕС. В настоящата международна ситуация, когато обстановката в Източна Украйна отново се изостря, а в ЕС има и други гласове срещу санкциите, това не е безопасно.

Трудното правителство

Ясно е едно – трудното за новото гръцко правителство предстои. То е изправено пред два нелеки варианта – или да изпълни все пак препоръките на Тройката кредитори, което ще доведе до разочарование и масов отлив на избиратели, а вероятно и до падане от власт, или да прекрати реформите и преговорите, като рискува да изкара страната си от еврозоната, което ще доведе до икономически крах.

Не е изключен и вариант, при който кредиторите и гръцкото правителство да се споразумеят, което е и най-доброто възможно развитие. Ципрас ще трябва и много добре да балансира със своя коалиционен партньор, а може да се опита и да потърси поне частично подкрепа от други фракции в парламента, което на този етап изглежда трудно, почти невъзможно. Факт е, че пред Гърция предстоят тежки и динамични времена. Ципрас е човекът, който трябва да реши как южните ни съседи ще ги преживеят.