Четири години ужас и страдание в Сирия

От революция към джихад

Кървавият погром на военните части на Асад над протестиращите срещу изтезаването на учениците от Дераа, слага началото на  масовото гражданското движение на 15-ти март преди четири години. В началото целите на протестиращите са конституционна реформа, която да отслаби хватката на партията на Асад - Баас, която управлява държавата от 70-те години насам. Асад обещава реформа и премахване на извънредния режим, но и продължава да потушава протестите, които през април вече обхващат цялата страна. През април и май започват масови дезертьорства от армията, които довеждат до формирането на първите въоръжени милиции против режима. Подпомогната от Турция, се появява Свободната сирийска армия, която е основният опонент на режима в първата година на заформящата се гражданска война.

През 2012г. и 2013г. ситуацията в страната се влошава с всеки изминал ден, а перспективите за политически консенсус стават все по-невероятни след всяка пусната бомба-варел върху жилищен квартал от военната авиация и след всеки самоубийствен атентат на бунтовниците срещу цели в Дамаск. Ситуацията става патова, а въпреки силната реторика на Обама и тегленето на "червени линии" в пясъка, Западът остава пасивен, "изтощен" от поредицата неефективни намеси като тези в Либия и Ирак в последното десетилетие. Без помощ от запад, бунтовниците попадат под влиянието на фундаменталистки движения.

През януари 2012 е основан фронта Ал-Нусра, издънка на Ал-Кайда. Подобни формирования стават основната съпротивителна сила срещу режима на Асад, а самата Свободна армия трудно се справя с асимилацията и координацията на стотиците групировки. С отслабването й пропада и нейната цел – либерална, демократична и секулярна Сирия. Пътят на джихадистите е отворен.

Пирови победи

Трудно може да се говори за победители и победени в братоубийствена война, но такива безспорно има. Една от тях е новата страна в конфликта – издънката на Ал Кайда, която поведе светкавична война в Северен Ирак и източна Сирия, известна още като Ислямска държава. ИДИЛ създаде своя така наречен

халифат за по-малко от година, превземайки обилна на петролни залежи територия. Организацията се превърна в най-новата заплаха за регионалния мир, воювайки на три фронта в Сирия, Ирак и срещу войските на кюрдските автономни региони.

Това отвлече вниманието на световната общност от продължаващите варварски актове на режима в Дамаск, като дори се стигна до ситуацията президентът на САЩ да нарече Асад "нашият човек в Дамаск" в началото на 2015г. Промяната на фокуса на конфликта от смяна на режима към възпиране на ИДИЛ, "отключи" и възможностите за международна намеса. 

Врагът на моя враг...

След убийствата на западни журналисти и хуманитарни професионалисти, ИДИЛ се превърнаха в център на внимание за САЩ и Великобритания. Обезглавяванията на Джеймс Фоли, Алан Хенинг и други подтикнаха създаването на коалиция, която "прекрачи червената линия" и започна война от въздуха срещу ИДИЛ - нещо, което Запада не направи дори и при предполагаемите употреби на химическо оръжие през 2013 г. от армията на Асад. Освен това САЩ протегнаха ръка към Иран, държавата-парий, която за малко не бомбардираха няколко години преди това заради ядрената й програма и спонсорството на Хизбула, ливанска терористична организация, която се бори на страната на Асад. Освен геополитическите промени, е много вероятно конфликтът да доведе и до много по-базово преустройство на реда в Близкия изток.

Нови линии в пясъка

Сигурно последствие от войната е, че за години напред картата на Близкия изток няма да остане същата и границите, своеволно начертани от европейските империи след Първата световна война, може да се променят перманентно. Въпреки слуховете за отстъпление от страна на ИДИЛ, халифатът може да се окаже костелив орех. Дори да загуби физическата си територия, милициите му ще представляват дестабилизиращ фактор в региона за години напред.

От друга страна, Кюрдистан, "най-големият народ без държава", продължава да води най-упорити и успешни действия срещу ислямската фракция и дори да не си извоюва собствена държава, то поне ще спечели още по-силна автономия в рамките на Сирия и Ирак. Колкото до бъдещето на двете държави – вероятно сектантските пукнатини в и без това нестабилните им икономически и социални основи може да доведат до техния разпад.

Провалът на международната общност.

"Трябва да разберем, че цяло поколение сирийци живят в опасни условия, без достъп до образование или надежда за бъдещето – сигруна рецепта за катастрофа.", пише в "Ал Джазира" Ян Егеланд, известен норвежки дипломат и хуманитар. Според него ООН е подвела и предала сирийци с неспособността си да наложи на практика нито едно от трите решения на Съвета за сигурност, приети през изминалата година. Под натиск на Русия и Китай, които отказват да приемат западните норми за  хуманитарна намеса, Съветът за сигурност към организацията блокира всяко решение, наклоняващо везните в която и да е посока. А за ООН остават само политическите и морални негативи от бездействието.

Прекратяването на конфликта обаче не е единствения начин, по който светът е изоставил сирийците. Отказът на повечето западни държави (с изключение на Швеция) да увеличи пропорционално квотите си за прием на бежанци противоречи на международните им задължения, поети при подписването на конвенцията за права на бежанците през 1951 г. и подронва принципите на международна солидарност. Подкрепата за тези бежанци, които не са стигнали до Европа, е почти толкова неефективна.  От Световната програма по храните (WFP) предупреждават, че само 54% от средствата, нужни за базовото оцеляване на хората в бежански лагери извън страната са били събрани през изминалата година. В страната хуманитарните организации получават още по-оскъдни средства, като така изолацията на сирийците става абсолютна. 

Бъдеще – неясно. 

В началото на петата година от конфликта, е по-несигурно от всякога какво очаква Сирия като държава и сирийците - като народ. Към момента изглежда, че всички страни - Асад, секуларните бунтовници, кюрдите и дори ИДИЛ - са се окопали и перспективи за резки промени в баланса на силите няма. Но това не означава край на страданията за цивилното население - бомбардировките на режима над цивилните продължават, а в териториите, окупирани от ислямисти се извършват етническо и религиозно прочистване. Към болката на сирийците в държавата се прибавя и тази на сънародниците им по лагерите в чужбина, както и тези, които се опитват да започнат живота си отново в Европа.

Пред Стафан де Мистура, специалния посланик на ООН в Сирия стои най-трудната задача в дипломатическия свят днес - да приведе в действие план за прекратяване на огъня в град Алепо, като така даде ход на цялостен помирителен процес. В следващите шест седмици ще стане ясно дали добрите намерения могат да се превърнат в реалност. Но дори мирът да възцари утре, едно цяло поколение сирийци ще остане белязано от ужасите на войната. 

Авторът благодари на Руслан Трад за насоките.