На бойното поле на "Ислямска държава"

Книгата на италианската журналистка Лорета Наполеони "Ислямска държава и преначертаването на Близкия изток" (ИК "Жанет-45", превод Владимир Новков) е опит за хладнокръвен анализ на ислямистката групировка, която през последната година се превърна в една от главните политически теми в света. Ключовата дума е именно "хладнокръвен", защото въпреки водещата роля на групировката в централните новинарски емисии и публицистичните предавания и издания, голяма част от анализите, посветени на нея, са по-скоро емоционални, следователно ирационални. Докато Лорета Наполеони е експерт по финансирането на тероризма, което предполага трезв поглед от нейна страна върху генезиса, развитието и крайната цел на "Ислямска дръжава" (ИД). Анализът ѝ е задълбочен, но в същото време изложен с достъпен език, което прави възможно достигането му до най-широка аудитория. В рамките на 200 страници Наполеони развенчава множество митове (някои създадени от самата ИД), поставя важни въпроси, прави неочаквани сравнения и извежда логични изводи с крайна цел обяснение на явлението "Ислямска държава".

Всяка от осемте глави на книгата допринася за изграждането на представа за създаването, функционирането и целта на групировката. От самото начало става ясно, че авторката не е "заразена" от общото бягство от отговорност на западната цивилизация, когато става дума за Близкия изток. Своеобразното ѝ обвинение към западните общества започва с "бруталната", по собствените ѝ думи, колонизация през 19-век, довела до "катализацията на салафизма в ксенофобско и пуританско сектантско движение", преминава през удобните за великите сили "войни чрез посредници" и стига до абсолютния провал на западните разузнавания да осъзнаят заплахата, която представлява ИД. Наполеони изрично подчертава, че за митологията, която витае около ИД, всъщност и те носят съвсем не малка вина. Авторката обръща особено внимание именно на митологията, обграждаща "Ислямска държава" и нейния енигматичен лидер, самопровъзгласил се за Халиф – Абу Бакр ал-Багдади. Книгата проследява неговото израстване от обикновен имам в Багдад и Фалуджа до съвременна версия на Пророка Мухаммад, за какъвто го смятат неговите последователи. Митологичният ореол около Багдади е просто инструмент за "изграждането на държава" - крайна цел на групировката. Тъкмо тази крайна цел отличава ИД от другите въоръжени групировки в Близкия изток и това, според книгата, е основната притегателна сила на организацията. ИД не обещава ефимерно възнаграждение в отвъдното, а силна и единна ислямска държава, пряк наследник на първия Халифат тук и сега, в съвременността. Обещанието е изкушаващо и привлича маргинализираните и обезправени младежи-мюсюлмани, които не могат да намерят място в западните общества.

Наполеони разглежда в подробности кървавата "информационна война", която ИД води в социалните мрежи, умело възползвайки се от световната "жажда" за все по-брутални картини. Според нея това е война на два фронта – вътрешна и външна. Едни и същи клипове, определяни като варварски от световната общност, в контролираните от групировката сунитски територии се възприемат като възмездие за продължилите цели десетилетия неправди и унижения.

"Ислямска държава и преначертаването на Близкия изток" е ценна най-вече с това, че не разглежда групировката като просто още една анахронична ислямистка организация, а я анализира както се анализира равностоен враг – нещо недопустимо на външнополитическо ниво, но в същото време единственият възможен подход за разбиране и в крайна сметка – за надделяване над организацията. Самата Наполеони, перифразирайки древнокитайския пълководец Сун-Дзъ, пише: "Познай врага си си остава най-ефективното мото на войната срещу тероризма." Книгата желае да помогне на широката публика да научи повече за врага, пред който са изправени демократичните общества без излишни емоции и без подценяване. Това познаване преминава през избистряне на идеологията, историята и тактиката на ИД както на бойното поле, така и в управлението на създадената от нея "държава-черупка" в Ирак и Сирия. На читателя могат да се сторят интересни и дори на моменти – противоречиви сравненията на стратегията на ИД със създаването на Израел в края на 40-те години на 20-ти век и с древния Рим, но по-внимателно прочитане на паралелите, начертани от Наполеони, помага да вникнем по-задълбочено в процесите, протичащи в момента в Близкия Изток.