Когато "историческа" не е пресилено

"Като цяло сделката е добра и изпълнява главните цели и на двете страни. Тя държи Иран на разстояние от една година от сдобиването с бомба за срок от 15 години и страната непрекъснато ще бъде инспектирана", казва пред "Капитал" Шашанк Джоши, анализатор от лондонския Royal United Services Institute (RUSI). Но посочва и някои слабости. "Различни ограничения на сделката изтичат в период от 15 до 25 години. И след време Иран ще може да разшири броя центрофуги", обяснява Джоши. 

Очаквано срещу сделката има остра съпротива от страна на Тел Авив. Премиерът Бенямин Нетаняху я нарече историческо отстъпление, което ще застраши съществуването на Израел. Според него амбициите на Иран за ядрено оръжие не са попарени, а само временно забавени в замяна на редица краткосрочни отстъпки, и ислямската република ще се сдобие с такова оръжие в определен момент.  Хардлайнери и в Иран, и в САЩ също са против споразумението. Скептичният американски Конгрес има 60 дни, за да разгледа документа. Обама вече заяви, че ще наложи вето върху всеки негов опит да го блокира. Тогава Конгресът ще се нуждае от мнозинство от две трети, за да премахне ветото, което е малко вероятно.

Разместване на пластовете

Споразумението без съмнение ще промени Близкия изток. На много места в региона перспективата за по-силен Техеран буди притеснение и големият въпрос сега е дали сделката ще намали, или ще увеличи нестабилността там. Най-голямата опасност е, че ще доведе до ескалация на студената война между шиитския Иран и сунитската Саудитска Арабия, а оттам и на целия сектантски конфликт между шиити и сунити. Облекчаването на рестрикциите върху Техеран ще му даде допълнителен финансов капацитет. А според анализ на британската ВВС повече финанси означават повече оръжие за иранските прокси войни (война, предизвикана от световна сила, в която тя не участва пряко – бел. ред.) и прокси групи в региона, като шиитските милиции в Ирак и ливанската "Хизбула", която подкрепя сирийския президент Башар ал Асад. Което ще доведе до допълнително изтласкване на Ирак в иранската орбита и до още кръвопролития в Сирия.

Реална е и опасността Саудитска Арабия да реши, че на иранската ядрена програма трябва да се отговори с ядрено оръжие в ръцете на сунитските държави. И така може да се отключи състезание за атомно въоръжаване и въоръжаване с конвенционално оръжие в Близкия изток. Остава отворен и въпросът как ще реагира Израел и дали ще изпълни старата си заплаха за удар по иранската ядрена инфраструктура.

Предизвикателства има и пред администрацията на Обама, която сключи ядрената сделка, но не възнамерява да облекчава натиска върху Техеран като поддръжник на международния тероризъм. Американският президент изрази надежди, че споразумението ще накара Иран "да се държи по различен начин", посочвайки "използването на прокси групи за дестабилизирането на Близкия изток". САЩ и Техеран имат общ враг в лицето на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). И това кара проф. Иън Бремър от New York University да твърди оптимистично: "Иран ще поведе войната срещу ИДИЛ, а иракските шиитиски милиции, подкрепяни от Техеран, ще представляват силно необходимия противник на групировката." Обама заяви, че САЩ ще търсят сътрудничество с Иран за приключването на войните в Сирия и Йемен. Но допълни: "Не залагаме много на това."

"Не мисля, че самата сделка ще доведе до фундаментална промяна в Техеран, но това може да е първата стъпка", обяснява пред Bloomberg Алиреза Надер, анализатор от Rand Corp. Други обаче се притесняват, че отблокираните парични потоци към Иран ще подсилят амбициите на хардлайнерите там да станат доминираща сила в региона. Противоположната теза е, че ядрената сделка ще заздрави президента Рохани и по-прагматичните и умерени елементи в страната.

"В краткосрочен план ще видим реакции против споразумението от регионалните актьори, особено от някои страни в Персийския залив и Израел. Но дългосрочно каквато и да е ролята на Иран в региона, ще бъде по-безопасно, ако световните сили са сигурни, че той не може да се сдобие с ядрено оръжие", казва пред "Капитал" Ели Геремая от Европейския съвет по външна политика. Това мнение споделя и Шашанк Джоши. "Без сделка Техеран щеше да се приближава към ядрено оръжие и това щеше да е още по-лошо. Така че споразумението не прави нещата по-опасни, отколкото иначе щяха да бъдат. Истина е, че арабските страни и Израел са много загрижени от способността му да поддържа групи като режима на Асад и "Хизбула". Но той го правеше още преди санкциите и ще продължава и сега", твърди анализаторът от RUSI. И допълва, че страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив харчат около десет пъти повече за войските си от Техеран, а Саудитска Арабия харчи около пет пъти повече. "Така че Иран е влиятелен, но все още относително по-слаб актьор в региона в сравнение с всички арабски страни и Израел. Силата му се дължи на това да подкрепя милиции и други групи", казва Джоши.

Само преди две години, когато Израел заплашваше да удари Иран, изглеждаше, че войната в Близкия изток е неизбежна. Предотвратяването на този сценарий в един и без това разкъсван от конфликти регион е несъмнена победа за дипломацията. Но както отбелязва Джефри Голдбърг от The Atlantic: "Малката мръсна тайна на цялата история е, че е много трудно голяма нация, която притежава нужните природни ресурси и човешки талант, както и дълбоко желание за власт, да бъде спряна да се сдобие с ядрена бомба." След 15 години ще стане ясно дали сделката е успяла в това.