Тръмп и Иран: Възможна ли е ескалация към война
Сблъсъкът между Вашингтон и Техеран не е неизбежен, но стратегията за максимален натиск на Тръмп значително покачва рисковете
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Ако нещо не може да се отрече на американския президент Доналд Тръмп, то е, че във външната си политика той е напълно последователен и не само изпълнява всичките си предизборни обещания, но и действа по еднотипен начин. От ЕС през Китай до Северна Корея тактиката на Търмп е една и съща - упражнява максимален натиск, докато същевременно демонстрира, че остава отворен за преговори, но по неговите условия. Настоящата ескалация с Иран не прави изключение от този хазартен подход. Рискът е, че една непремерена стъпка и от двете страни може да доведе до реален сблъсък.
Изострените отношения между Вашингтон и Техеран се обтегнаха още повече от началото на май след решението на Тръмп да опита да сведе иранския петролен износ до нула и да подсили американското военно присъствие в Персийския залив заради (по думите му) "индикациите за иранска заплаха". Преди година той изтегли САЩ от ядрената сделка от 2015 г. между Техеран и водещи световни сили и рязко увеличи санкциите срещу Иран. По силата на споразумението, договорено през мандата на Барак Обама, Техеран се съгласи да ограничи капацитета си за обогатяване на уран в замяна на облекчаване на санкциите. Но Тръмп върна рестрикциите с цел да задуши петролния износ на Иран и да го принуди да приеме нови американски условия. Което рязко засилва притесненията, че САЩ и Иран може да са поели курс към военен конфликт.
Дронове, саботажи и евакуация
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей посочва, че няма да има война със САЩ въпреки покачилото се напрежение относно ядрения капацитет на Иран, неговата ракетна програма и подкрепата му за проксита в Йемен, Ирак, Сирия и Ливан. Но Хаменей е категоричен, че страната няма да преговаря с Вашингтон по ядреното споразумение, въпреки че икономиката понася тежък удар от санкциите (МВФ прогнозира срив на БВП с 6% и инфлация от 37% за тази година). Държавният секретар на САЩ Майк Помпео също казва, че американците не търсят война с Иран, но ще отговорят, ако интересите им са застрашени. Тръмп отрече информацията, че е обсъждан план за изпращането на 120 000 войници в Близкия изток, за да отговорят на всяка атака или ускоряване на ядрената дейност от страна на Техеран. "Не сме планирали това. Надявам се, че няма да трябва да планираме това. А ако го направим, ще изпратим много повече войници", коментира американският президент.
Ситуацията се нажежи допълнително, след като Саудитска Арабия обяви, че дронове са атакували две помпени станции на голям тръбопровод два дни след като петролни танкери станаха обект на "операции за саботаж" в териториалните води на Обединените арабски емирства. Американските служби обявиха, че проксита, които симпатизират или работят за Иран, може да са саботирали танкерите, и предупредиха, че се подготвят за "възможни предстоящи заплахи за американските сили в Ирак" от подкрепяни от Техеран групи. В резултат в сряда Държавният департамент нареди частична евакуация на американското посолство в Багдад.
Тръмп заплашва Иран, че ще "пострада силно, ако направи нещо". Но висш европейски дипломат е скептичен, че стратегията му ще принуди страната да капитулира. "Техеран не пада на колене", заявява той пред Reuters. И допълва, че вместо това може да поднови ядрените си дейности, което няма да остави друга възможност на Вашингтон освен военна операция. "А наистина ли Тръмп иска война с Иран, особено по време на година с предизборна кампания", пита дипломатът.
Втвърдяване на позициите
В момента хардлайнерите надигат глас и от двете страни. Иран предупреди, че повече няма да спазва задължения по ядреното споразумение в отговор на върнатите от Вашингтон санкции, като така дава на американски ястреби като съветника по националната сигурност Джон Болтън допълнителни поводи да втвърдяват позицията си. В тази ситуация дори умереният ирански президент Хасан Рохани, който подкрепяше ядрената сделка, започва да звучи като ястреб, а опасенията са, че Болтън се опитва да притисне и Тръмп, и Иран в ъгъла, където няма да има алтернатива на войната. "От години Болтън дава ясно да се разбере, че смята, че единственият начин да бъде елиминирана заплахата, която според него представлява Техеран за нас и за нашите приятели в региона, е като се отърве от режима по всеки възможен начин", твърди пред сп. Time американски правителствен представител, пожелал анонимност.
Въпросът е дали Тръмп ще успее да спре, преди Болтън да ескалира нещата отвъд точката, от която няма връщане назад. Както припомня сп. Economist, правенето на сделки е запазена марка на американския президент и той и преди е показвал склонност да променя внезапно курса си, както например в случая със Северна Корея. Нова война не е в негов интерес, въпреки че направи твърдата позиция към Иран ключова част от своите политики.
"Стратегията за максимален натиск на Тръмп изисква известно време, за да проработи. Все пак последните санкции върху петрола са на по-малко от месец. Същевременно той иска да възпре иранците да предприемат ответни мерки. Това е краткосрочната тактика. Но в дългосрочен план никой не знае дали ситуацията ще остане непроменена, или ще има ново споразумение. Това е основната слабост на сегашното положение – на никого не е ясно какъв е планът, което засилва възможността за размяна на контрадействия и ескалация към война, започната от погрешна преценка или провокация от едната или от другата страна", казва пред "Капитал" бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън. И допълва, че не смята сблъсъка за неизбежен, но рисковете значително се покачват. Защото Техеран е убеден, че не може да покаже слабост, а американците искат да демонстрират сила, за да възпрат Иран. Така цикълът "заплаха – контразаплаха" се затваря.
3 коментара
Съзирам упорита проява на шизофренност в опита в Капитал да се разделят САЩ и Тръмп: САЩ са добрите по дефиниция, Тръмп е лошият. Всъщност лошият е президент на добрите и говори и действа от тяхно име. И на самолетоносача Линкълн (който си търси белята в Персийския) се вее знамето на САЩ, а не червената вратовръзка на Доналд, все пак...
После: взехме да привикваме, че САЩ могат да изпратят самолетоносачите си край всяка упорстваща на натиска им страна и да я заплашат със сила. Това е демонстративно нарушение на чл. 2 от Устава на ООН, който член като че е писан специално заради САЩ.
Близо до ума е, че война с Иран е много малко вероятна, просто защото САЩ не са готови за война.
За последно са воювали истински във Виетнам, когато загубиха позорно и бягайки, оставиха съюзниците си на милостта на победителите. Виетнамската катастрофа за десетилетия фигурираше направо в ДНК-то на две поколения американци.
Колкото и да дрънка оръжие, вече Америка няма ресурс да воюва. Кораби и самолети може да има, но няма човешки ресурс.
В едно изследване за нивата на посттравматичния стрес при военните, завърнали се от реални бойни мисии, се дават прелюбопитни данни за поносимостта на американските военни към стреса на бойното поле. Изследването е конкретно за поведението на войници, преминали през ЮС контенгента в Сирия. От 6500 души, преминали оттам през годините, 4000 (!!!) след завръщането си са завели дела срещу Пентагона, заради условия, "неотговарящи на описаните в договора". Имало било много стрес и смазващ страх да не станат цел на атаки от сирийски или руски военни. Поддържали се само с антидепресанти.
Някой да не би да очаква, че такива непомирисвали барут "войници" ще се хвърлят в атака срещу воюващите много истински от години в Сирия и Ирак ирански революционни гвардейци?
Може би в главите на Помпео и Болтън (ако още не е напъден) се върти Югославския сценарий: едни самолети нощем отдалече хвърлят бомби и ракети? Само че в Югославия американската агресия се легитимираше от британски, френски, италиански и т.н. НАТО-вски самолети. Сега никой не иска да се намесва. Дори Испания отзова фрегатата си от американската ескадра, когато стана ясно закъде се е запътила.
Америка, че не може - не може. Това показа и касатрофалното дрънкане на оръжие край С.Корея, което целеше да шашардиса Ким и да го направи мек като пластилин. Не само че не го направи, а кореецът опозори хегемона в Ханой, като стана и просто си тръгна от идиотските "преговори".
САЩ имаше относитилна влиятелно прозападно лоби в Иран - водено от председателя на парламента Лариджани и премиера Рухани. С оттеглянето от Всеобхватното споразумение САЩ направи всички иранци заклети антиамериканци. Което всъщност никак не беше трудно...
Един мнозначим пример: когато Конгресът на САЩ обяви Корпуса на гвардейците на ислямската революция за терористична организация, всички, ама всички депутати в иранския парламент, които сигурно по друг повод не се и поглеждат, отидоха на работа в униформи на корпуса!
Американци, що не започнете да си седите у дома?
"Американските служби обявиха, че проксита, които симпатизират или работят за Иран, може да са саботирали танкерите, и предупредиха, че се подготвят за "възможни предстоящи заплахи за американските сили в Ирак" от подкрепяни от Техеран групи"
1. ескадрилата от кораби и самолети трябва да харчи пари и да се поддържа, за да се изкарват пари, затова обаче трябват обезпокояващи новини. Ако се изстрелят и няколко ракети още по добре за счетоводството. За сега войната с асад се размина тоест американците бяха на косъм да влезнат с оръжия заради изценираните газови атаки в полза на военна инвазия но не стана и пари за подръжка на войната не се изхарчиха и някои фирми не спечелиха както трябва. Затова трябва нов конфликт.
2. друг възможен сценарии е да се отвлече внманието от венецуела докато ястребите не се подготвят добре за да свалят мадуро и да сложат техният човек. това го имаше и с украйна и сирия
3. загубата от борбата на трите фронта показва че УСА не са абсолютно доминираща сила и че другият полюс се е подготвил и продължава да се подготвя за противопоставяне. Визирам загубата в сирия, украйна и северен поток 2. тоест загубата на част тяхната стратегия.
Въпреки това уса си остава мощна финансова икономическа сила на междунар. сцена.
Но путин показа границите и въпреки санкциите русия не се огъна, нито си върна крим нито пък даде надзад за северен поток 2 или сирия. Даже прокара тръбоповод и към китай.
в европа десните сили напредват и се противопоставят на американският диктат които се съюзиха с русия
Съботажът с танкерите не идва от иран въпреки че след време пресата може да го напише че е от иран. това е просто предварително написан сценари за създаване на ситуация и повод за действие.
това е като газовите атаки в сирия, свалянето на руски изтребител от уж турските военни, а сега путин са първи приятели с ердоган или свалянето на пътнически самолет в украйна като виновникът беше посочен русия или отравянето в лондон на руски шпионин.....
за руските кибератаки не знам дали идват от руснаците или от американците.
Ще се види как ще се развият нещата по нататък. Но като се има впредвит че иранците имат доста мощни ракети за отбрана и нападение и изтребители на високо ниво. Плюс това американците не успяха да влезнат в сирия понеже руснаците бяха там и щеше директно да воюват с тях. Сега единственият голям играч в персииският залив който не е американски играч е иран и руснаците и китайците по никъкъв начин няма да го изоставят. Освен ако сценария е вътрешен бунт и сваляне на власт на тези алатояси. Но след като мадуро и асад е още на власт този сценарии вече някак си не върви.......
До коментар [#2] от "ruark":
Много интересна е американската система на обработване на общественото мнение преди да му се наложи конкретното -най-вече външнополитическо - решение от тия, които са натоварени по Конституция да го вземат.
Съществува на система от мозъчни центрове, клубове по интереси, университетски центрове, политичмески кланове и пр. които разработват модели. Един такъв водещ център е аналитичното издание The National Interest (зад което се говори, че стояла иконата Хенри Кисинджър), което два пъти в месеца публикува много сериозни военно-политически анализи, които чета в захлас.
Наскоро публикуваха дълъг коментар с еднозначното заглавие Striking a Deal with Russia on Spheres of Influence.
И за да не превеждам и преразказвам цяла нощ, ето ви линк към статията:
https://nationalinterest.org/feature/striking-deal
Ако не звучи нахално, бих помолил и дамите от Капитал да хвърлят там едно око. Анализите в The National Interestим са изключително стойностни и прогностични.
А на вас ви ги препоръчвам от сърце.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.