В очакване на бял дим за иранската ядрена сделка

"Усещането е, че трябва още малко време. Не е в ничий интерес да се отказва от споразумението в момента. Фактът, че има обмяна на комуникация, е окуражаващ, но това не е подписана сделка. Иранците все още искат неща, за които знаят, че ще е много трудно да постигнат", казва пред "Капитал" Шашанк Джоши, редактор отбрана в сп. Economist.

Кой ще мигне първи

Пред връщането на страните към ядрената сделка има все още много неизвестни. Например не е ясно дали Иран е отстъпил от ключово свое искане. В началото на седмицата Reuters цитира висш представител на САЩ, според когото Техеран се е отказал от настояването си международните инспектори да прекратят някои разследвания относно неговата ядрена програма и необяснените следи от уран в три ирански обекта, което повишава възможността за споразумение. Американският представител подчертава, че условията са станали приемливи за президента Джо Байдън само защото ислямската република е отстъпила. По думите му страната е направила крачка назад и спрямо друго свое искане, а именно Вашингтон да не причислява вече Иранския революционен гвардейски корпус към международните терористични организации. В заключение представителят на САЩ казва, че някои различия остават и може да отнеме малко повече време за постигането на финална договорка.

Отговорът от Иран дойде ден по-късно. Ръководителят на Организацията за атомна енергия в страната Мохамад Еслами заяви, че Техеран няма да позволи инспекции извън тези, които се съдържат в сделката от 2015 г. "Нито дума повече, нито дума по-малко", посочи той. И допълни, че разследванията на инспекторите относно ядрената програма на Техеран трябва да бъдат прекратени преди влизането в сила на новото споразумение. Усещането, че никоя от двете преговарящи страни не иска да изглежда в "слаба" позиция, бе подсилено от следното заявление в иранския сайт Nour News: "Американците се опитват да кажат, че Техеран е отстъпил в разговорите, но именно Вашингтон напусна ядрената сделка и точно правителството на САЩ ще отстъпи от предишната си позиция, ако сега се върне в споразумението."

Ядрената сделка между Иран и световните сили изглеждаше почти съживена през март след 11 месеца на индиректни преговори между Вашингтон и Техеран във Виена. Но процесът блокира заради някои пречки, включително иранското искане относно Иранския революционен гвардейски корпус. Ислямската република също така поиска гаранции, че никой бъдещ американски президент няма да излезе от сделката. Но Байдън не можа да предостави такива, тъй като споразумението е по-скоро политическа договорка, отколкото законово обвързващ документ. Ако мерките влязат в пълна сила, строгите инспекции на атомната програма на Техеран ще бъдат подновени с цел да се попречи на сдобиването с ядрено оръжие. На страната ще бъде забранено да обогатява и да складира уран над определени равнища, като така няма да разполага с необходимия материал за направата на бомба. Вероятно няма да й бъде позволено да има уран, обогатен до 20% и 60%, какъвто складира в момента, а по-напредналите центрофуги ще бъдат премахнати.

Източници на Financial Times твърдят, че основна пречка в момента е спорът относно искането на Иран за американски гаранции, че ще продължи да получава икономическите ползи от облекчаването на санкциите, дори ако бъдеща администрация отново се оттегли от сделката.

"Има няколко ирански притеснения, като двете споменати напоследък са дали САЩ няма да изоставят отново сделката и в такъв случай Техеран да получи правото на компенсации или на ответни действия, както и настояването за затваряне на разследванията срещу ядрената програма на страната. Има и други въпроси, които бяха повдигани в миналото, и не е сигурно, че са изчезнали - например определянето на Иранския революционен гвардейски корпус за международна терористична организация. Иранците не са засягали напоследък тази тема, но това не означава, че проблемът е решен", обобщава Шашанк Джоши.

Кога компромисът е окончателен

Според Али Ваез, експерт по Иран от International Crisis Group, Техеран е поискал съществени промени в предложението на ЕС. "Това е предизвикало дебат в американската администрация, защото те нито могат да приемат тези искания, нито да ги отхвърлят, без да рискуват разпадането на сделката. Смятам, че ще предложат някои компромиси, които обаче няма да са равносилни на иранските очаквания", посочва Ваез пред Financial Times. Според него основният проблем ще е, че щом САЩ правят компромиси по текст, който би трябвало да е окончателен, защо тогава Техеран да не реши да поиска още.

Залогът е изключително висок, тъй като провал на ядрените преговори би рискувал допълнителни сътресения в региона. Израел заплашва с военни действия срещу Иран, ако дипломацията не успее да предотврати сдобиването на ислямската република с ядрено оръжие. В сряда израелският премиер Яир Лапид заяви, че ново споразумение между световните сили и Техеран ще даде на иранците 100 млрд. долара на година, за да дестабилизира Близкия изток. "На масата сега е една лоша сделка", коментира той. Някои критици на споразумението подчертават възможността Русия, която е част от договорката от 2015 г., но в момента е под западни санкции заради войната в Украйна, да задълбочи връзките си с Иран, включително в сферата на петрола и оръжията.

Тел Авив не участва в настоящите ядрени преговори, но следи внимателно действията на своя враг Техеран. Тази седмица израелски представители от сферата на сигурността пътуваха до Вашингтон, за да проведат дискусии със свои американски колеги за "иранската заплаха".

За Борел решаването на проблема е в преговорите: "Светът ще е едно много по-сигурно място, ако можем да направим така, че тази сделка да заработи." Белият дом също смята, че връщането към ядрената договорка е ключово за предотвратяването на ядрена криза в Близкия изток. Но този път иранците са по-внимателни. Както посочва говорителят на външното министерство в Техеран Насер Канаани: "Стремим се към едно добро споразумение, което да бъде по-дългосрочно. Няма да бъдем победени за втори път." Което означава повече предпазливост в преговорите.