Кризите, които ни заливат

След няколко години на отчаяние и влошаващи се условия в лагерите голяма част от сирийците поемат в посока Европа, където най-често имат роднини и приятели, при които могат да започнат живота си отначало. Затова и поемат по опасните трасета към Европа. След затягането на контрола на българската и гръцката сухопътни граници единственият достъп остава този по море - което води бежанците не само през Егейско море към гръцките острови Кос и Лесбос, а и по много по-дългия и опасен път през Египет, Либия и Средиземноморието. Само преди пет години обаче малко хора са се осмелявали да минат по него.

Охраната на "портата" към Европа

Но времената, когато след договорка с европейски лидери някогашният либийски диктатор Муамар Кадафи се беше превърнал в своеобразен бодигард на Стария континент, който задържаше мигрантските вълни от другата страна на Средиземноморието, вече са спомен. Сега Либия е разграден двор, през който преминават хиляди хора в опит да се спасят от цяла поредица кризи, за които Европа практически нехаеше през последното десетилетие - тези в Сахел. Въпреки че маршрутът през страната продължава да е опасен заради многобройните племенни паравоенни групи, има дузина причини бегълците да поемат риска.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Перфектна буря от бреговете на Сахара*

Регионът Сахел в Западна Африка е необичайно горещ през последното десетилетие, не само заради климатичните особености. Там са активни цял куп кризи - толкова опасни, че ООН е поставило десет от 13-те страни в региона в списъка си от 25 най-вероятни бъдещи "провалени държави". Това са дългогодишни кризи с много измерения, информацията за които достига до Европа само в екстремни моменти, например когато ислямистките движения в Мали превземат древния град Тимбукту и започват своето настъпление към столицата Бамако. Само интервенцията на Франция и Чад, подкрепена от ООН, спира бунтовниците, но въпреки това над 210 хил. души са разселени вътре в страната или в околните държави. Около 12 хил. от тях са стигнали до Европа, и то само за последната година. Колко са загинали в потъналите в Средиземно море лодки не се знае.

Нигерия е другият голям "износител" на бежанци в посока ЕС, но броят на хората, които достигат европейските брегове, е незначителен в сравнение с близо милион вътрешно разселени, бягащи от терора на "Боко Харам", глада и епидемиите (от менингит, холера, а отскоро и ебола). На практика правителството не контролира огромни територии в северната част от страната и успехите на въоръжените сили на Африканския съюз срещу "Боко Харам" понякога утежняват хуманитарната ситуация, създавайки допълнителни рискове за местното население. Общо по данни на ВКБООН 724 хил. души от региона са бежанци, а още 495 хил. са вътрешно разселени заради конфликтите и недостига на храна. И ако няма по-сериозни вълни от бягащи към Европа, причината е, че Сирия преди войната бе една сравнително силна икономика със значителна средна класа, докато в Сахел всички страни са в дъното на индекса за човешко развитие на ООН и трудно могат да си позволят транспорта в северна посока.

И ако регионът има по-сериозен проблем от пресичащите се кризи, това е липсата на внимание и финансиране на за справянето с тях. Само една трета от парите, нужни, за да могат агенциите на ООН да доставят базови продоволствия на бедстващите - течаща вода, минимални количества храна и лекарства - биват събрани в последните няколко години.

А оттук нататък

Willkommenskultur Фотограф : reuters

Разбира се, Европа не може да поеме единствена отговорността за справянето с причините за човешките потоци. Войната в Сирия, където САЩ, Турция, Иран и Русия преследват своите стратегически интереси, остава най-големият източник на бежанци и без нейното прекратяване натискът по бреговете на Гърция и по "Балканския маршрут" ще продължава с променливи темпове. По отношение на Сирия Европа може основно да увеличи помощта за стабилизирането на околните държави, където бежанците да могат да останат и да започнат живота си отново. Но за това е нужно повече от хуманитарна помощ - трябват икономически инвестиции и дългосрочна ангажираност с развитието на региона. Много повече може да се свърши в Северна Африка и Сахел. Създаването на информационни центрове в околните "сигурни държави" - Тунис и Алжир - които да разясняват на хората от Африка дали могат да кандидатстват за бежански статут, е една от тях. Във всеки случай е нужна кооперация със стабилните държави в съответните региони, която да предотврати опасните пътувания по море още в зародиш. Със сигурност това няма как да се случи само с бомбардиране на сложните канали за трафик. След 70 години мир Европа би трябвало да е наясно, че не е добра във войните, а в икономическата стабилизация. Без концентриран и целенасочен "план Маршал" за страните, от които бежанците идват, всякакви мерки за пресичане на потока ще бъдат непълни.

*Сахел означава на арабски "брегът на Сахара"