(Без)гранична (не)търпимост
Бежанската вълна поставя на изпитание политики, ценности и единството на ЕС
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От гледна точка на гръцките власти сирийката Мая е просто статистика. Тя е един от близо 40 000 души, влезли в Гърция само през юли и бягащи от войни, преследване, епидемии или просто от теоретично действащи, но на практика разпадащи се страни като Ирак, Либия или Афганистан. Репортер на "Дневник" намира Мая, съпругът й и тяхното 28-дневно бебе Лиян осем дни след като са акостирали на гръцки остров. Вече са в сръбски лагер за временно настаняване край град Прешево, близо до границата с Македония. Зъболекарката и ИТ специалистът не разказват много за живота си преди, за пътуването или за трафикантите. Просто "вече не може да се живее в Сирия". Затова преди 4-5 месеца решават да избягат. Избират Германия, въпреки че нямат роднини или познати там.
Макар и член на шенгенското пространство, Гърция няма ресурс, нито стимул да спазва задълженията си по споразумението от Дъблин, да регистрира всички пристигнали без документи и да разглежда молбите им за убежище. За броени дни хилядите хора, всеки със своето име, история и надежди, намират начин да напуснат страната, която не се опитва и да ги задържи. Едва 40% от преминалите през Гърция са регистрирани там. Това означава, че дори и да стигнат до желаните дестинации в сърцето на Европа, партньорите на Атина няма да имат правно основание да ги върнат в Гърция.
За да стигнат до желаната Германия, Мая и семейството й трябва да преминат през Унгария, която започна да издига ограда по границата си със Сърбия. Така тя иска да се защити от насочващата се съм нея част от онези 107 500 имигранти, влезли само през юли в ЕС по данни на Frontex. Човешкият поток е обагрен с цяла плеяда трагедии - нови и нови потънали лодки край бреговете на Италия и Гърция, побоища над бежанци на македонската граница от полицията, расистки протести и подпалване на настанителни центрове в Германия, над 70 сирийци, включително деца, открити задушени в камион, преминал от Унгария в Австрия. Временните данни за пристигащите в Европа през август, още преди той да е свършил, вече надхвърлят тези за предишния месец.
Това е най-голямата имигрантска вълна, заливаща континента от Втората световна война насам. Мащабът и особеностите й поставят на изпитание фундаментите на ЕС - неговите политики, ценности и единство. Вместо като една общност той все повече изглежда като 28 отделни държави, които си прехвърлят топката и не могат да стигнат до съгласие за съдбата на стотиците хиляди мигранти, които ще са на европейска земя до края на годината. Някои като Словакия заявяват, че ще приемат само християни. Други строят огради и пращат полиция и армия. Трети просто пропускат хората да отиват другаде. Същевременно ЕС продължава да инвестира политически и финансов капитал в спорни методи за пресичането на потоците още в зародиш. И докато крайнодесни формации се хранят от обяснимите страхове на европейците, на ЕС спешно са му нужни две неща - лидерство и много конкретни решения, постижими в обозримо бъдеще.
Лидер в нужда се познава
Наченки на лидерство бяха демонстрирани миналия понеделник в Берлин. Тогава там се срещнаха френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел и заявиха, че правото на убежище трябва да се прилага еднакво от всички страни в ЕС и да се създаде обща, унифицирана система. На следващия ден в Дуисбург германският канцлер определи бежанската криза като най-сериозното предизвикателство във вече десетгодишното си управление и подчерта, че "три-четири държави поемат цялото бреме", с което даде сигнал, че Германия няма намерение еднолично да поема отговорността, ако останалата част от Европа не показва солидарност. В същия дух бе изказването на германския вътрешен министър Томас де Мезиер, че подкрепя шенгенското споразумение, но ако другите държави не спазват своите задължения, то е изложено на риск. Според него общото пространство без визов контрол няма как да продължи да съществува в сегашния си вид "без истинска европейска политика за бежанците".
Факт е, че Германия поема 40% от хората, търсещи убежище в Европа. Именно тя заедно със скандинавските страни е цел на 90% от хората, с които репортерът на "Дневник" разговаря по пътя им в Сърбия от Прешево на македонската граница до Канижа на север. И макар общият брой на имигрантите да не изглежда толкова голям за континент с 500 млн. население, неравното разпределение предизвиква напрежение. В комбинация с възобновилия се страх от тероризъм на европейска почва, предизвикан от скорошния опит за покушение във влака "Талис" между Амстердам и Париж от младия тунизиец Аюб ел Казани, една от ключовите европейски свободи - тази на придвижване - може да се окаже застрашена. За да се справи, ЕС трябва не просто да се справи с бежанците, които вече са на европейска почва, а и да "затегне кранчето" на потока.
Засега Европа не успява да изпълни първата задача. Когато в края на юли вътрешните министри на на ЕС се опитаха да си поделят 60 хил. бежанци от лагери извън Европа и от бедстващите Италия и Гърция, това доведе до сериозни противопоставяния между "стара" и "нова" Европа. Унгария отказа напълно да участва в преразпределението, а Словакия настоя да взема само бежанци християни. Великобритания, Ирландия и Дания използваха правото си да не бъдат включвани в квотния принцип. На практика системата, която бе предложена през май от Европейската комисия, целеше да приложи принципа на солидарно разпределение, който съществува в рамките на федерална Германия. Там той функционира сравнително успешно и разпределя бежанците по региони, като се вземат предвид икономическите и социалните показатели на съответните области.
Противоречиви и неработещи
Проблемите с единния европейски механизъм започнаха още със зачеването му. Първо, целите, които си постави - 60 хил. души, от които 40 хил., пристигнали в Гърция и Италия до края на април, и още 20 хил. души от лагери в трети страни, още тогава бяха твърде скромни, като се вземе предвид, че само регистрираните бежанци от Сирия в Турция, Йордания и Ливан са 3.4 млн. души. Това направи схемата неактуална още преди разпределението на квотите да бе започнало. Второ, според Деметриос Пападеметриу, президент на Института по миграционна политика във Вашингтон, предложеният механизъм е уплашил много европейски лидери, които не искат да делегират повече от правомощията си на евробюрокрацията. С новата си програма ЕС на практика поставя под съмнение изградената през последните две десетилетия европейска система за даване на убежище, която оставя националните държави да управляват сами процедурите по даване на убежище. Не и според новата европейска директива за даване на убежище, влязла в сила на 20 юли тази година. "Тя на практика представлява пълна промяна на съществуващия и провалящ се Дъблински регламент. Новата система за разпределение ще изисква още по-хармонизирани процедури по даване на бежански статут в ЕС", казва пред "Капитал" проф. Албрехт Вебер от Университета на Оснабрюк и член на германския Съвет за миграция. Според него хармонизацията на бежанските процедури няма как да бъде приложена самостоятелно, а трябва да бъде в пакет с промяна на правилата на трудовия пазар, които биха позволили на имигрантите да работят навсякъде в ЕС.
И тук отново се намесва Германия. Веднага след срещата между Оланд и Меркел към европейските правозащитни организации потече информацията, че германската Федерална агенция за миграция и бежанци (BAMF) е променила вътрешните си правила и прекратява изпълнението на дъблинските регулации спрямо сирийски граждани. Това означава, че страната спира да връща търсещите убежище в т.нар. трети сигурни страни, където първоначално те са били регистрирани, и поема отговорност за техните молби.
От една страна, изглежда, че Меркел иска да подскаже на останалите европейски лидери със собствения си пример как би изглеждал отговорът на кризата. Според Пападеметриу публичното появяване на Меркел и Оланд в такъв момент е сигнал, че Германия не може да поддържа повече статуквото и е време въпросът да бъде поставен пред ЕС.
От друга гледна точка обаче решението на канцлера да суспендира дъблинското споразумение е не толкова сериозна промяна в курса, колкото приемане на неизбежното - сирийци просто не трябва да бъдат връщани в трети страни по хуманитарни причини. От BAMF отговориха на запитване на "Капитал", че от началото на годината до края на юли Германия е депортирала само 131 души по дъблинските правила.
Според правните експерти на Българския хелзинкски комитет (БХК) германското решение напълно съответства на Дъблинския регламент, тъй като според разпоредбите му всяка държава може да реши да поеме отговорност за разглеждане на молби за закрила, дори и да има данни, че друга държава е отговорна за молбите. "Това означава, че процедурата по всички новоподадени молби за закрила на сирийци ще бъдат разглеждани в Германия и няма да се правят запитвания за обратно приемане до други държави", казаха още от БХК пред "Капитал".
Според проф. Вебер решението на Меркел е било повлияно и от факта, че канцлерът има предвид влошаващата се обстановка в Сирия. "Но ако това ще доведе до преосмисляне на Дъблинската система - толкова по добре", добавя той. Важната подробност е, че Берлин може да реши да затегне еднолично граничния си контрол, за да не допуска занапред толкова лесно имигрантите, запътили се основно в посока Германия и Швеция. Макар и зле изглеждащо политически, временното спиране на прилагането на шенгенските правила не е съвсем без прецедент. Очакването на бежанска вълна от Либия и Тунис накара Франция през 2011 г. сериозно да обмисля да замрази за известно време членството си в Шенген, а Дания - да наложи проверки на автомобили по границата си с Германия. Всъщност какво ще се случи с вътрешните граници на ЕС зависи отчасти и от това какво може да направи Европа навън.
Разграденият балкански двор
"Няма магическо решение, което да реши проблемите ни от днес за утре", заяви върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини пред лидерите на западнобалканските държави във Виена в четвъртък. "Ако искаме да спрем трагедията... трябва да направим следното: да поемем отговорност и да бъдем солидарни", каза още тя и призова страните от бивша Югославия да поемат своята част от отговорността. Това обаче трудно може да се случи.
От една страна, Сърбия и Македония, където безработицата е 30%, няма как да бъдат припознати като места, където бежанците биха искали да се заселят. Още повече че самата Сърбия заедно с Косово са източник на повече имигранти към ЕС, отколкото Сирия през тази година - почти 78 хил. души от двете страни са поискали убежище в ЕС от началото на 2015 г. срещу 56.5 хил. сирийци. Наложи се Меркел да поиска от Сърбия и Косово да информират собственото си население, че икономическите имигранти от Балканите няма да бъдат приети в страната. "Иначе няма да успеем да помагаме на онези, които наистина се нуждаят", добави тя.
Изходът започва извън ЕС
Според Пападеметриу обаче, за да бъдат забавени потоците, са нужни две конкретни действия на ЕС. Първото е да се осигурят и инвестират повече средства в транзитните страни на Балканите и в Северна Африка, както и в трите близки до Европа държави, които са подслонили огромен брой бежанци - Ливан, Йордания и Турция. В трите общо живеят над 3.4 млн. души от Ирак и Сирия. Но по думите на Пападеметриу, ако искаме тези хора да не поемат по опасния път към Европа, на тях трябва да им се осигури достатъчно, за да останат.
"Не говорим просто за абсолютния минимум, нужен за оцеляване, който идва под формата на хуманитарна помощ, а толкова, че тези хора да пожелаят да останат и да работят в трети страни", посочва Пападеметриу пред "Капитал". Това към момента не се случва. Турция е получила 70 млн. евро помощ за справяне с кризата от ЕС, докато там живеят над 2 млн. бежанци, а Сърбия и Македония са получили общ 260 хил. евро, въпреки че няколко десетки хиляди души прекосиха границите им само през това лято. Вторият полезен ход на ЕС е да предаде ясно послание към икономическите имигранти, че техните шансове да получат бежански статут са минимални, а депортацията - почти сигурна.
"Системата не бива да се задръства, защото по този начин тя губи своята легитимност и истинските бежанци също губят", казва Пападеметриу. Тъй като борбата с трафикантите е твърде трудна и скъпа, единственият начин да се спрат потенциалните потоци икономически мигранти е да им се покаже открито, че те няма как да влизат в Европа необезпокоявано. Досега и на този фронт не се прави достатъчно - въпреки че ЕС е изразходил повече от 11 млрд. евро за екстрадиции от 2000 г. насам (близо четири пъти повече, отколкото за опазване на границите и интеграция), те се случват тихомълком и не оставят впечатлението, че правилата са за всички и трябва да се спазват.
Крайнодесният проблем на Европа
Всъщност проблемът със смесените потоци икономически имигранти и бежанци, навлизащи в Европа, не е техният брой - сам по себе си той е капка в морето от над 60 млн. преселници по света. Опасността е, че ако преобладващите "нормални" политически сили в Европа не демонстрират наличието на постижимо в близки срокове решение на проблема, вратата пред крайнодесния популизъм ще се отвори още по-широко.
Канцлерът Меркел вече се възмути, че десетки семейства са гледали безучастно атаките на националисти срещу пристигащи в Дрезден бежанци. Коалиционните й партньори от Социалдемократическата партия пък трябваше да евакуират централата си заради бомбена заплаха. Според Пападеметриу "в момента крайнодесните елементи са маргинални и незначителни, но с всеки изминал ден без конкретни решения, последвани с действия, от страна на "нормалните" партии крайните се хранят с несигурността на хората, ще абсорбират страховете им и ще ги превръщат в политическа позиция". Освен това той посочва, че бежанците в една Европа, която няма сериозна демографска политика, могат се окажат изключителна икономическа възможност. "Но ЕС не е само икономика, а и общност на ценности. Ако политиците не успеят да поемат курс към намиране на бързо и конкретно решение на бежанските проблеми, те отварят портата за легитимиране на антиимигрантските настроения, а по този начин поставят под риск самите ценности на ЕС", завършва Пападеметриу. "Европа и политиците й бавно осъзнават, че са част от световен бежански проблем. Ще бъде огромно предизвикателство за елитите на страните в ЕС да обяснят комплексните процеси, предизвикващи потока от бежанци на избирателите си", смята и проф. Вебер. Но ако не успеят, рискуват нещо много повече от постовете си.
По темата работиха още Лора Филева и Методи Герасимов
10 коментара
Обединена Европа днес е най-критикувана заради неефективната си бюрокрация, предпочитаща да осигурява хуманни условия на прасетата си и да е неспособна да решава истинските проблеми на хората.
Да очакваме справяне на Европа, с който и да глобален проблем, без помощта на Америка е наивност за милиони.
Не ми е ясно (всъщност напълно ми е ясно, но така го изисква стилистиката) защо умни уж глави, каквито би трябвало да са главите на каймака от елита на ЕС, мислят за последиците, а не се сещат, че един болен проблем най-лесно се решава когато се лекува не самият той, а причините за неговото възникване и съществуване.
Да подсказвам ли, кой е виновен за събитията в Северна Африка, в Близкия изток и в Афганистан, които доведоха до процесите, предизвикали възникването и усилването на бежанския поток от тези райни към държавите от ЕС? Коя държава се опитва да постави държавите от тези райони под свой негласен, но ефективен контрол? И коя в същите тези райони въоръжава едни групи от политически бандити срещу други, които са срещу нея, а те, след като веднъж с нейна помощ са били създадени и въоръжени, се обявяват срещу своята благодетелка и започват да насаждат радикалния ислям, чийто крайна цел е ислямизирането на цялата планета?
Подсказката е излишна. Европейците, дори и най-тъпите, се досещат чия е вината. Но тези, които трябва и могат да вземат радикалните решения, след десетилетия на политически слугинаж вече имат комплекс за политическа малоценност и в добавка са се заразили и с ратайския синдром, при който дори когато вече не си ратай, все пак запазваш ратайското си поведение към бившия господар. Така че на тях не може да се разчита – каквото и решение да вземат, то ще бъде подчинено на интересите на държавата, на коята те и сега продължават да слугуват. А не за държавите от ЕС.
"побоища над бежанци на македонската граница от полицията"
Моля? Сълзотворния газ откога е "побоища"?
Просто Европа прави огромна крачка към робовладелския строй(който си ги го подготвя от създаването на ЕС). Успа си собствените гласоподаватели и сега и трябва много евтина работна ръка за да не ходи до Китай да прави заводи, правила и т.н.
Аз не чух абсолютно никакво решение в последните седмици... нито опит за решение... нито бегъл намек, че някой мисли за решение изобщо. Е те това е най-стряскащото. Срещнаха се Меркел и Оланд и се разбраха... че ще приемат имигрантите... или че ще си ги развъртят на квотен принцип... или нещо такова. От никой не чух нищо за превенция на потока, екстрадиция на десетките хиляди НЕ сирийци, пресичане на каналите, експресен отказ от убежище... абе нещо, е така някой за цвят да предложи НЕЩО. Вместо това имаме:
Юнкер: Това не е Европа, в която искам да живея
Мартин Шулц: Грозните провалите" на някои европейски страни да предприемат мерки за бежанците превръщат Средиземно море в масов гроб и създават на страховити сцени на границите
Меркел: "Три-четири държави поемат цялото бреме"
Това не е БЕЖАНСКА ВЪЛНА! Това е БЕЖАНСКА ВОЙНА! Нов тип война! Без фронтове, без обявяване, без дипломатически совалки, без предупреждение! Модерно копие на Троянския кон, водещо до съвременно Велико преселение на народите! Чудя се само аз ли го проумявам...
Стотици хиляди се промъкват към Западна Европа. Пътят им просто минава през Източна, Централна, Южна! Никой не знае какви са, що за хора са, какви са им намеренията, какви са истинските им мотиви да напуснат домовете си! Не казвам, че са непочтени, напротив! Сигурно 99% от тях наистина бягат от войната, ужаса и мизерията! Но ЕС като некадърен лекар се опитва да потиска симптомите и да не търси истинските причини за заболяването! А то отдавна си има име и то е ИДИЛ!
30 000 изверги, по външност наподобяващи човеци, поставиха под въпрос основите на демократичния и цивилизован свят! И той се оказа слаб, неподготвен, мърморещ под мустак за някакви лоши ислямисти, прогонили мирни хора от домовете им! Американците, останали си в положението на каубои от Дивия запад, произведоха първия изстрел, после се върнаха да си доят кравите! Путинова Русия си мечтае за скорошно възстановяване на СССР и явно това е свързано с натриване на носа на Европейския съюз заради санкциите и разкриване на тайните намерения на НАТО да ги нападне, и то точно от България!
А никой не се сеща - всички империи са разрушени от варвари!
[quote#6:"BoGry"]Това е БЕЖАНСКА ВОЙНА![/quote]
Има нещо такова.
Сирия беше светска държава... защо я съсипаха... пардон дадоха и демокрация :)
Афганистан, същата работа.... кому е нужно САЩ да са на всяка манджа мерудия... ама живеели като в средновековието, ами тяхна си работа, както искат така да си живеят... а те точно така искат да си живеят, с многоженството, с децата, в семейства в които само мъжът работи... жените също така искат да си живеят, с бурките и всичко останало, кои сме ние, коя е Европа и кои са САЩ, че да им набутват стереотип и начин на живот.
Кой може да каже, без да е лицемер, кой модел на живот е най-добър? И защо?
Съсипаха ги от алчност, всичко друго е само предтекст.... ми сега ЕС да натовари половината бежанци на кораби и да ги запрати към САЩ, а другата половина да си прибере, и интегрира...
Имам приятели, избягали от Афганистан, след започване на военните действия на САЩ, интелигентни хора, с образование... живеели са си нормално преди да се намешат във вътрешните им работи и не са имали намерение да бягат, сега са в Брюксел, работят си, не са се лепнали на социалната система...
Неможе първо да разсипеш държавите, а после, олеле бежанци, ми то е близко до акъла, че тия хора няма къде да отидат... пък никой не иска да стрелят по него или да го колят....
Искаха меда, ама той върви с жилото.
До коментар [#6] от "BoGry":
Много точно казано, това смятах да напиша и аз, но сте го казали по-добре! Вместо ЕС да поеме отговорност за своя дял в кризата на демократичните ценности и отказа си от години да ги защитава ефективно по света, а не само на хартия, той тръгва на война срещу хора, които са готови да загинат във водите на Средиземно море или в камион на някоя граница само и само да избягат от ужасите на действителността в родната си страна.
да де, но те не искат да идат някъде на спокойствие, а искат да идат в развита цивилизация и смятат, че Европа и Германия им е длъжна. Защо Саудитска Арабия не им е длъжна а Европа е длъжна?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.