Какво показват изборите в Каталуня

Единствената сфера, където каталунците могат сравнително спокойно да изразят своите национални чувства, е… футболът. Именно заради това сблъсъкът между отборите на Реал Мадрид и Барселона е нещо повече от футболен мач – той е символ и на борбата на катаулнците за независимост и достоен живот. След края на ерата Франко и демократизирането на Испания за Каталуния настават по-светли дни. Регионът получи автономия, каталунският език вече се изучава в училищата, областта има възможността да урежда много от своите вътрешни въпроси самостоятелно. Тогава къде е проблемът, биха се запитали мнозина.

Демократични, но не съвсем

Миналата година Симон Харис – шотландец, учител по английски в Испания, публикува във вестника "Scottish independent" една доста провокативна статия, озаглавена "Испания – фашистка държава или откровено глупава и безотговорна?" Авторът алармираше за различни прояви на расизъм и ксенофобия сред испанците, ясно заявявайки, че болестта на франкизма все още е не е преодоляна. Дори и да приемем тези констатации за пресилени, то не може да се отрече факта, че и до ден днешен в испанското общество съществува полемика дали демократизацията в страната е била реална, или проформа. Тези съмнения се подсилват и от обстоятелството, че за разлика от съседна Португалия (където диктатурата на Марсело Каетяну – приемник на Антонио Салазар, е свалена чрез "Революцията на карамфилите") в Испания поставторитарното устройство е завещано до голяма степен от самия Франко. Дори предишният испански крал Хуан Карлос всъщност е посочен от Франко за негов наследник.

На фона на това историческо събитие не е учудващо, че сред мнозинството от етническите общности в страната цари недоверие и неприязън към властта в Мадрид, в чието лице виждат "вълк в овча кожа". Като допълнение към тази картина може да лъде посочено едно проучване на британския център "Демос" преди няколко години, който нареди проблемите пред испанската демокрация редом с тези на държави като Унгария, Румъния и България. Големият въпрос е дали испанските политици, които са затънали в корупция и скандали, могат да поддържат Испания демократична и цяла, когато в това се съмняват дори самите испанци?

Икономиката, глупако

Не историята обаче запали пожара на сепаратизма. Голямата диспропорция в икономическо отношения между Каталуния и останалите испански провинции беше искрата. Каталуния създава приблизително 20% от БВП на Испания, като де факто внася в испанския бюджет повече, отколкото получава. Точно искането за по-голяма фискална автономия беше и първата цел на Мас като премиер на Каталуния (такава автономия имат само баските). Не е трудно да се предположи, че тези желания събуждат гняв в Мадрид.

Въпреки че испанската икономика като цяло се съживява от кризата (макар и само с 1% за миналато тримесемие), тя продължава да страда от редица проблеми, като прекомерни регулации, нереформирани сектори, корупция и тромава администрация. Все още голямата безработица и несигурността карат редица испанци да подкрепят откровено популистки движения като Подемос. Виждайки неспособността на централното правителство да се справи с тези проблеми, не е изключено и други регионални лидери в Испания да заложат на "сепаратистката карта".

Независимост и юридически лабиринти

Едно от най-големите предизвикателства пред каталунските националисти ще бъде международното признаване на държавата им. Испания не е Югославия, нито Украйна, а е част от НАТО и ЕС. Евентуално отделяне на Каталуния би било в противоречие с испанската конституция, а това може да създаде проблеми на новата държава на всяко едно ниво. Особено важен е въпросът с членството на Каталуния в ЕС. Според миналия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу и според някои експерти по европейско право, като Жан-Клод Пири, евентуален изход на Каталуния от Испания автоматично означава и изход от ЕС и еврозоната. Това би било удар за каталунската икономика, за която европейският пазар е от голямо значение. Независимата каталунска държава тепърва ще трябва да кандидатства за членство в ЕС и да покрива Копенхагенските критерии, а това означава да изгради институции, които да могат да гарантират върховенство на закона, правата на човека и правата на малцинствата. Освен това Каталуния ще трябва да има подкрепата на всички страни членки на ЕС (в това число и на Испания), за да може отново да стане част от европейското семейство. Очевидно задачите пред евентуална независима Каталуния ще бъдат тежки.

Не по-малко сложна е ситуацията и на политическо ниво. Във времена, когато ЕС е подложен на най-силния бежански натиск след Втората световна война, когато кризата с гръцкия дълг все още тлее, а отношенията с Русия са на точката на замръзване, то последното нещо, от което европейските лидери се нуждаят, са националистически разногласия вътре в Съюза. Опасността от "ефект на доминото" към други региони в ЕС, където са налице изразени настроения за независимост като Фландрия, Шотландия (въпреки неуспеха на миналогодишния референдум), Южен Тирол е голяма и може да се разрази като пожар във всeки един момент.

Бъдещето – неясно

В своята книга от 1998 г. "Баланс на силите" американският писател Том Кланси описва сюжет, в който Испания е изправена пред гражданска война и разпадане. И въпреки че Том Кланси е описван като писател-пророк, предсказал конфликта в Украйна, то днес и най-черните прогнози изключват (или поне не желаят) въоръжени сблъсъци.

Дори да приемем обаче, че независимостта на Каталуния няма да се осъществи, то отношенията между областта и Мадрид определено няма да бъдат розови. Отговорност на испанския политически елит е да чуе проблемите и желанията на испанските региони, в противен случай страната е обречена на едно несигурно бъдеще. Защото на моменти грубото отношения на испанските политици към каталунцитe постига само едно - обида. А каталунците са горд народ, който не забравя обидите.

*Валентин Попов е докторант в Русенския университет "Ангел Кънчев". Научните му интереси са свързани с международните отношения и европейската интеграция.