Гледай Шотландия, мисли за Каталуня

Ръководителят на нейното собствено правителство - президентът на Каталуня Карлес Пуигдемонт, побърза да заяви след референдума в Обединеното кралство за излизане от ЕС, че способността на Великобритания да напусне без съгласието на останалите страни членки подсказва, че и испанската провинция може да поиска да се отдели без одобрението на Мадрид. "Едностранното обявяване на независимост не е предпочитаният вариант, но ако не успеем с преговори, това е единственият начин. Искаме независимост чрез диалог, но от другата страна на масата няма никой. Не виждам възможност да договоря политическо решение с Рахой, нещата са в задънена улица", казва Пуигдемонт на среща с журналисти, на която присъства и "Капитал".

Той твърди, че е дошъл на власт през януари с ясен мандат - независимост на Каталуня до 18 месеца, и основната му задача е да подготви структурите на новата държава и да свика референдум. "За пръв път ние взимаме суверенни политически решения. Няма значение какво става в Мадрид. Настоящият парламент в Каталуня има за цел да я заведе пред вратата на независимостта", категоричен е президентът.

Оттам нататък обаче планът е доста неясен. Пуигдемонт например не крие, че още нямат конкретна концепция какво ще се случи с гражданството на каталунците от първия ден на тяхната независимост. Само казва, че никой не може да им отнеме нито испанското, нито европейското гражданство и решението "ще бъде намерено по стандартите на международните демократични норми". Въпросът как се очаква Испания да се съгласи Каталуня да остане/влезе отново в ЕС, както обещават пропонентите на отцепването, също остава без отговор.

Министърът на външните работи в каталунското правителство Раул Ромева признава, че отделянето носи рискове, но добавя, че да се прави нищо също има последствия. Той самият не вярва, че испанската държава може да се реформира така, че да отразява мултиезиковата и мултинационалната същност на своите съставни части. И не вижда "никаква драма в това да се появи нова държава".

Самият Ромева е в кампания да обикаля европейските столици и да разяснява каталунската кауза. Само че избягва да уточнява в кои държави е ходил (все пак признава, че една от тях е Шотландия) и с кого е говорил там, за да не поставя събеседниците си в неудобна ситуация. "Хората често предпочитат да се виждат дискретно с мен и срещите не се обявяват официално, защото испанските посолства оказват натиск. Мога да кажа обаче, че ми е по-лесно да се срещам с чуждестранни министри, отколкото с испански. От Мадрид чуваме само "не", твърди Ромева.

Разделени заедно

В момента Барселона и Мадрид са в патова ситуация. От едната страна искат референдум, от другата им отговарят, че конституцията не го позволява. Нещата са ескалирали дотам, че компромисни варианти като повече суверенитет за Каталуня изглеждат ако не невъзможни, то трудни. "Мина времето за преговори и други споразумения, различни от пълен развод", казва Жорди Куисар, президент на Omnium Cultural, гражданска организация, промотираща каталунските език и култура.

Не всички са толкова категорични и има притеснения, че мерки като налагането на глоби за използване на рекламни табели, менюта или каталози на испански вместо на каталунски отиват твърде далече. "Ставаме все по-незначителни. Много компании решават да си тръгнат от Каталуня. Има редица причини за това, национализмът е само една от тях. Но той създава допълнителни проблеми за фирмите, които все още са останали тук", посочва Мария Колон, общински съветник в Барселона от либералната партия Ciudadanos. Тя добавя, че заради настояването бизнеса и държавните служители да говорят каталунски има много по-малко хора от други части на Испания в администрацията. "Ние сме все по-изолирани. Убедена съм, че най-доброто за нас е силна Европа, силна Испания и силна Каталуня. А не отцепване, което ще ни изкара от ЕС. Аз съм каталунка и испанка и не искам да избирам между тези две идентичности", казва Колон.

"Наистина не разбирам упорството на Мадрид и тактиката им всеки закон, идващ от Каталуня, да бъде изправян пред Конституционния съд", посочва Монсерат Радигалес, международен кореспондент на El Periodico de Catalunya. Според нея единственото, което е постигнал Рахой, е, че е качил подкрепата за независимостта. "Ако бяхме направили референдум преди 3-4 години, отговорът щеше да е "не" на отделянето. Сега не съм сигурна. Има огромен политически проблем, а Мадрид го третира като юридически. Този въпрос може да бъде решен само с политически средства. И ако продължават да отказват референдум, скоро може да има сериозна конфронтация", смята Радигалес.

Хосеп Мария Марти и Фонт, президент на Каталунската асоциация на европейските журналисти (APEC) и бивш кореспондент на El Pais в Германия и Франция, посочва още един аргумент за решение сега - "времето играе в полза на независимостта". Едната причина е чисто демографска - младите подкрепят отделянето и стават все повече сред имащите право на глас. Втората е, че испанското правителство не пропуска възможност да стимулира още хора да минат в лагера на независимостта.

"Трябва да започнем отначало. Сега сме в пат. Каталунците се мислят за морални победители, но какво всъщност ще направят? Дори да има референдум, той няма да е задължаващ. И тогава? Каталунците трябва да се върнат към преговори с Мадрид за промяна в конституцията, вместо да си стоят самодоволни и морално прави в Барселона. Ние каталунците сме забравили, че трябва да се борим в Мадрид, вместо да се оплакваме тук", казва Хосеп Мария Марти и Фонт. Със или без Brexit и нов референдум за независимост на Шотландия, каталунският импулс за независимост няма да отшуми от само себе си. И колкото повече Барселона и Мадрид отлагат решението му, толкова по-трудно ще става то.