Кризата с бежанците, ситуацията в Сирия и интересът на България

ОТ: "Капитал"

След като Русия влезе с твърда крачка в сирийската криза, гражданската война там събра на едно място освен Москва, "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), САЩ, Русия, Иран, Турция, Саудитска Арабия. Кризата постави под въпрос живота на милиони сирийци, но и породи екзистенциални въпроси за Европейския съюз. Можем ли солидарно да опазим живота и достойнството на търсещите закрила или поотделно ще ги отблъскваме? Заплаха или възможност е руската намеса? Има ли ЕС възможност да помогне за умиротворяването на Сирия или (което е по-вероятно) да помогне за възстановяването й, след като 20 години се бори да изправи на крака Западните Балкани?

Когато решава позицията си по тези въпроси, София не бива да забравя, че е на равно разстояние от Берлин и Алепо. Ние сме външна граница на ЕС, макар и да не сме част от шенгенското безвизово пространство. Не на последно място сме съседи на Турция, която никой от европейските ни партньори не познава по-добре от нас. Тази ситуация дава и възможности и заплахи.

Руската променлива

В момента на България й се случват някакви неща, които я карат да заема един или друг лагер в сирийския конфликт. Така например ние съвсем естествено споделяме позицията за Сирия на своите партньори в ЕС и НАТО. Тази позиция беше поставена на изпитание, когато Русия поиска от нас въздушен коридор за самолет, с който твърдеше, че доставя хуманитарна помощ за Сирия. С бързия си и категоричен отказ правителството показа твърдост, което може да ни е от полза в отношенията с Турция в бъдеще, но е важно да държим отворени дипломатическите канали към Москва. Полезен ход би бил да предоставим хуманитарен коридор при условие например, че български мониторингови екипи ще могат да инспектират самолетите при товаренето в Русия и до напускане на въздушното ни пространство.

Запазването на всякакви канали с Русия е важно, защото след началото на военната си операция в Сирия Москва скоро ще изпита нужда от тях, ако съдим по преценката на Николай Кожанов, експерт в московския офис на Carnegie. Според него руските бомбардировки са ефектно, но неустойчиво решение. Ако продължат, те ще задълбочат разделението в сирийското общество, ще обвържат допълнително Русия и шиитските й партньори Иран, Ирак и "Хизбула" и ще обременят и без това задъхващата се руска икономика. Владимир Путин е наясно с това и вероятно просто трасира позициите си, които ще отстоява в Женева на преговорите за бъдещето на Сирия, заключава Кожанов.

Докато се стигне до нов кръг преговори, ситуацията в Сирия може да се е променила заради намесата на Путин, предупреждава в статия за Foreign Affairs преподавателят в междудисциплинарния център в Херцлия Дмитрий Адамски. Ако интервенцията на Русия и шиитския алианс наклони везните в полза на Асад, не е изключено някои съюзници като Иран да продължат да преследват собствени интереси. Това означава Русия да води сама първата си война след Афганистан.

Затова е по-логично след постигане на непосредствените цели Русия да иска възможно най-бързо дипломатическо уреждане на конфликта. Тъй като за Запада е немислимо оставането на Асад на власт, това вероятно ще означава разделяне на следвоенна Сирия. Тогава за Русия ще бъде реалистично да търси влияние над бъдеща "Малка Сирия", или онази част от западната страна на днешна Сирия, където са големите градски центрове, но и руските военни бази.

Дали и как ще приключи руско-шиитската коалиция не зависи само от Москва. Анализатори във Foreign Policy намекнаха, че в лицето на САЩ, но и на Запада, Иран може да получи повече опции в региона. А това означава повече възможности за българската дипломация.

"Безспорно е, че оставането на власт на Асад под каквато и да било форма единствено ще спомогне за унищожаването на Сирия като цяло", казва пред "Капитал" дипломатът Мирослав Зафиров, бивш посланик в Катар. За него е без съмнение обаче, че сегашната позиция, при която ЕС просто седи и настоява за сваляне режима на Асад, не е ефективна, "защото това е добре известно и не е конструктивно". Полезният ход според Зафиров е да "излъчваме послание какво можем и къде стоим, а не какво отричаме". Това означава София да опита да върви по няколко линии - да поддържа контакти с руснаците, да не разваля отношенията си с Турция и да съживи връзките си в политическия процес по прехода в Сирия, натрупани при външния министър Николай Младенов. Натрупаният отпреди няколко години опит "позволява да се заеме прагматична и обоснована позиция, която не ни поставя в положението да бъдем разглеждани като част от един или друг лагер", смята Зафиров.

Връзките с Турция

Докато чака политическо решение в Сирия обаче, Европа има по-належащ проблем - бежанците. Ключът към тях е Турция. Тя може да го използва, за да спечели от Европа безвизов режим за своите граждани или подкрепа за идеята си за забранена за полети зона над сирийски Кюрдистан. Какво е поискал Реджеп Таийп Ердоган по време на посещението с в Брюксел тази седмица остана в тайна дори от напористите брюкселски кореспонденти, но е повече от ясно, че Анкара ще иска някакъв вид сделка. За добро или за зло в европейското семейство България може най-добре да преведе на брюкселски език условията, при които Турция би изпълнявала задълженията си по договора за реадмисия с ЕС. Също така нашата граница ще е тази, през която ще се случва подобна реадмисия. Ето защо полезен ход би било участието в междуправителствена среща след изборите в Турция в началото на ноември. И с просто око се вижда, че между София и Анкара вече има някакви канали за комуникация, които работят - кризата в Одрин, когато турските власти не допуснаха мигранти до българската граница, е показателна. Тези канали трябва да се утвърдят и засилят, тъй като ще са от изключителна полза в близко бъдеще.

Бойко Борисов стана адвокат на турската позиция по време на последната среща в Брюксел, когато поиска защитена зона в Сирия. Това не е необходимо, а и предполага роля, която не сме в състояние нито да развием, нито да поддържаме. Достатъчно е да се възползваме от ситуацията, за да прокарваме две линии, от които можем само да спечелим.

Източник: Reuters