Синан Юлген: Ако сделката за бежанците се провали, губят и Турция, и ЕС

Едно от условията е споразумението за реадмисия, което остава само на хартия - броят на върнатите по него имигранти е едноцифрен при над един милион пристигнали в Европа миналата година. Има ли Турция наистина желание то да бъде прилагано и да заработи?

Да, разбира се, защото в замяна Турция ще получи нещо, което цени много – безвизово пътуване. И тъй като реадмисията е предварително условие за премахването на визите, има желание споразумението наистина да проработи.

Какво ще се случи, ако сделката с ЕС се разпадне?

След като парите са осигурени, ще има части от пакета, които могат да бъдат спасени. Не мисля, че цялата сделка ще се разпадне, защото при този сценарий ще загуби както Турция, така и ЕС. Европа ще бъде изложена на още по-силна бежанска вълна, което несъмнено ще подкопае вътрешните баланс и кохезия на ЕС, ще постави под риск шенгенската система и т.н. Но ще бъде лошо и за Турция, защото тя действително има нужда от помощта на ЕС, за да се справи по-добре с този огромен брой бежанци. В този смисъл пакетът е добър и е от взаимен интерес и взаимна полза за двете страни. Мисля, че накрая ще победи мъдростта и няма да се допусне това споразумение да колабира напълно. Но все пак да не забравяме, че има много трудности напред и макар сделката да е подписана на хартия, това не предопределя, че всички нейни елементи ще бъдат изпълнени.

Както отбелязахте, ЕС се бави с изпълнението на своята част от сделката. Но от Европа се чува недоволство, че и Турция не е направила много и не е намалила бежанския поток.

Това е погрешно и ще дам конкретни примери защо. Преди около три седмици турското правителство прие закон, който дава възможност на сирийските бежанци да влязат официално на трудовия пазар. Представете си, това се прави за 2.5 млн. души в страна, където има относително висока безработица, и те сега имат право да работят официално. Това наистина е огромна стъпка напред, която би трябвало да даде на сирийците в Турция по-добри икономически перспективи и съответно да намали желанието им да тръгват към Европа по изпълнен с опасности маршрут. Виждаме и мерки по отношение на преследването на мрежите, занимаващи се с трафик на бежанци. Така че има усилия от турска страна да изпълни условията на сделката.

Да, Турция може да бъде критикувана, че бежанският поток не е спаднал значително, но тук според мен има и елемент на управляване на очакванията. От началото на годината става въпрос за около 3000 души дневно, преминаващи от Турция към Европа. Това число може да бъде намалено, но няма да стигне до нула. Просто защото този поток няма как да бъде спрян само с полицейски мерки и охрана на границата, винаги ще има хора, които, ако наистина искат да стигнат до Европа, ще намерят начин да го направят. Освен това мигрантите също гледат към Европа, анализират какво се случва и причината броят им да продължава да се вдига е осъзнаването, че в някой момент в близкото бъдеще Европа може да затвори вратите си, да построи стени, да суспендира шенгенската система. И хората искат да стигнат, преди това да се е случило. Което също е причина да не виждаме по-драстично спадане на броя преминаващи.

Какво цели Турция в Сирия и търси ли наистина разрешаване на конфликта там, или преследва други свои интереси?

Разбира се, че търси разрешаване, особено като се има предвид, че Турция е една от страните, които са най-изложени на последствията от продължаващите насилие, беззаконие и безпорядък в Сирия. Но същевременно турското правителство преследва три донякъде несъвместими, поне в краткосрочен план, цели. И затова Анкара е труден партньор за Запада, особено след свалянето на руския самолет. Първата цел в Сирия е смяна на режима, втората е унищожаване на ИДИЛ и третата е ограничаване на териториалните амбиции на сирийската кюрдска Партия на демократичното единство (PYD). Турция иска да постигне всички тези цели едновременно, докато от гледна точка на международната общност първостепенната цел е елиминиране на заплахата от ИДИЛ. Това е причината защо, макар Турция да е част от битката срещу ИДИЛ, погледът й към Сирия и стремежите й в този конфликт се различават от тези на съюзниците й. Това пролича много ясно при скорошната визита на американския вицепрезидент Джоузеф Байдън в Анкара, когато се видя, че САЩ и Турция имат различни приоритети по отношение на Сирия.

Как се вписва в това смразяването между Анкара и Москва и води ли то до преориентиране на турската външна политика?

Случващото се между Анкара и Москва дава допълнителна тежест на настоящата преориентация на турската външна политика. Тя започна през 2014 г., когато турското правителство осъзна, че предишният набор от външнополитически приоритети се е провалил, а също и че регионалната несигурност тласка Анкара към засилване на връзките с традиционните й партньори. Спорът с Москва и засилването на конфронтацията правят същото. Сега, когато заплахата от Русия стана много по-осезаема и реална, Турция се обръща към трансатлантическите си съюзници.

Как гледа Турция на наслагването на кризи в Европа? Откъм Русия например злорадството е осезаемо.

Случващото се в ЕС е неприятно и за Турция. Най-малкото защото присъединяването към ЕС от дълги години е цел на турското общество. А членството може да се случи само когато Европа се чувства комфортно и е уверена в собственото си бъдеще. Днес тя върви в много различна посока, има натрупване на рискове за бъдещето й – рискът от колапс на Шенген, рискът от излизане на Великобритания от ЕС, рискът от нарастващ популизъм и отклоняване от демократичните норми в страни като Унгария, рискът от икономически проблеми, които още не са преодолени напълно. И докато Европа е неспособна да преодолее тези предизвикателства, тя няма да бъде в състояние да приеме Турция. В този смисъл фактът, че ЕС преживява труден период и е под натиск, е неблагоприятен за Турция. Турция иска силна Европа, която не се страхува за бъдещето си.