Амил Имрен Хан: ИДИЛ предават посланието си чрез спектакъл

От профилите на атентаторите в Париж и Брюксел виждаме, че много от тях, преди да станат джихадисти, са били обикновени престъпници. Френският изследовател Оливие Роа посочва по този повод, че това не е радикализация на исляма, а ислямизация на радикализма. Как може да се противодейства?

Най-доброто противодействие е прекъсване на връзката между личните проблеми и глобалните въпроси. Давам си сметка, че това е лесно да се каже, но трудно да се направи. Ако се върнем назад и се запитаме дали случилото се след 11 септември 2001 г. беше най-добрият отговор на терора, повечето хора с днешна дата ще кажат "не". Защото, ако сега сте беден нещастен човек в Лондон или Париж, е лесно някой да ви убеди, че това е война срещу исляма, и да свърже личните ви проблеми с глобална причина - Ирак, Афганистан, Сирия. Реалността няма значение, все едно е дали Западът подкрепя продемократични промени в тези страни. Този имидж вече е създаден и всеки взема от него каквото си поиска. А екстремистите искат да вземат от него само едно - че има глобална война срещу исляма. Можете да правите много неща от макро до микро ниво - интервенции, подкрепа при изграждане на институции, хуманитарна помощ дори - но накрая всичко може да бъде сложено под този знаменател. Вече сме в етапа, когато решенията са много трудни за взимане.

Какви са решенията - национални стратегии за интегриране и борба с радикализацията, интервенция в Сирия, нещо друго?

В Сирия и Ирак имаме ситуация, при която войната се използва от джихадистите като инструмент за рекрутиране. Стана толкова сложно, че не е ясно, ако направите нещо, какви ще са последствията и кое до какво може да доведе. И вече продължава толкова дълго, че както екстремизмът, така и противодействието на екстремизма се институционализираха. Те живеят свой собствен живот, обраснали в мрежа от преплетени интереси.

Каква е ролята на западните медии в цялата тази битка?

Досега не е особено полезна. "Ал Каида" и ИДИЛ комуникират чрез спектакъл. Знаят, че когато направят нещо и то бива отразено, те стигат до хората, на които искат да предадат посланието си. Разбира се, когато има атентат, медиите се фокусират върху него. Проблемът не е просто фактът, че се отразява в новините, а начинът, по който се прави. Например с насаждане на негативни внушения за мюсюлманите. Следя по стената си във Facebook - медийното отразяване веднага се фокусира върху религията, дали предполагаемите извършители на атентата са мюсюлмани или не. Няколко дни по-късно във фийда ми се появяват новини за атакувани мюсюлмани, за запалени джамии. Но те не получават такова медийно покритие. И хората си казват - ето, утре майка ми може да бъде атакувана в автобуса, защото е мюсюлманка, и никой няма да обърне внимание. Получава се поляризация на обществото и точно това е, което джихадистите целят. В тази динамика медиите подхранват резултата, който те искат.

Има неща, които медиите могат да направят. Например големите западни медии решиха, че няма да отразяват обезглавявания и подобни шокови тактики по сензационен начин. Видимо е, че ИДИЛ напоследък не присъства толкова в новините. И в момента, в който започнат да получават по-малко кислород, това вече не работи така добре за тях.

Има политици, и в Европа и в САЩ, които се хранят от ислямофобията и страховете на хората. Какъв е начинът за справяне с популистите?

Трябва да се започне със законите срещу речта на омразата. Сега някои казват - ислямът не е раса, не става въпрос за расизъм, така че няма проблем да говоря каквото си искам. Но насилието срещу мюсюлмани е проблем. Трябва да се затворят законовите пролуки, да не се позволява хората да обличат омразата си в дрехите на теологичния дебат и да продължават да я насаждат и подбуждат. Това работи за някои политици, но работи и за екстремистите.

Има и аргумент, че битката срещу екстремизма трябва да се поведе от самите мюсюлмани. Как може да се случи това?

Чувал съм много пъти например шейх Ахмед ал Тайеб, главен имам на най-авторитетния сунитски университет "Ал Азхар" в Кайро, да заклеймява екстремизма. Но той не говори на всички, а и изказванията му не са водеща новина.

По-широкият въпрос е за гражданското общество в ислямския свят. Няма голям смисъл да се говори какво трябва да се реформира в исляма, защото не е това основният проблем. По-важно е да има дебат в ислямските общества какво означава добро управление, какви са неговите фундаменти и как могат да се приложат. Да се говори за неща като уважаване на плурализма на мненията, приемане на различията, представителност на публичните действия. В момента в ислямския свят няма съгласие за тези неща, няма подобни концепции, следват се правилата на тоталитаризма. При липсата на фундаментално политическо разбиране как обществата и институциите да работят по-добре приключваме или с диктатори, или с ИДИЛ. Нужно е да чуваме ислямски духовници от Лондон, Кайро и Мека да заклеймяват ИДИЛ, но по-важно е мюсюлманите да си говорят за добро управление. Ако екстремизмът е мислил своята политическа платформа 20 - 30 години, къде е алтернативната платформа, базовата политическа рамка как да се управляват общества и общности? Това не са теологични въпроси и ще е по-продуктивно религията да се държи извън този разговор. Това е най-доброто, което може да се случи.

Интервюто взе Светломира Гюрова