Басам ал Куатли: Никой не търси наистина решение в Сирия

Аналогията е с промяната в Източна Европа, където хората искаха да са свободни, да живеят като останалите европейци. Същото е усещането в Сирия – хората искат да бъдат сирийци и да живеят като всички останали хора, да се обличат както пожелаят, да имат прилична работа, да образоват децата си. Ние имаме същите мечти. Или правим тези мечти възможни, или продължаваме развитието на болестта, която разяжда Сирия вече 50 години. Това е ситуацията.

С кого в Сирия може да работи Западът? Съществува ли т. нар. умерена опозиция и каква може да бъде нейната роля? 

Разбира се. Тя е навсякъде. Ще ви дам пример. Преди три седмици един човек от Дейр ез Зор в Сирия, който живее в Турция, ми се обади и поиска да се срещнем. Срещнахме се. Той ми разказа историята на 150 бойци от района на Дейр ез Зор, които са избягали от ИДИЛ и сега са в Алепо. Тези 150 бойци получават предложения от различни ислямистки групи да се присъединят към тях и отказват. Вследствие на което нямат пари да си купят обувки, дрехи и храна. Те са оставени сами и никой не иска да ги подкрепи. Те не искат да се присъединят към радикални милиции, не искат да се присъединят към режима, а Западът стои и ги гледа.

Преди три години някой беше казал нещо, валидно и днес - обясняваме на Запада, че искаме да сме свободни, да можем да живеем, вместо да умираме, а те ни отговарят: "Искате ли курсове по демокрация?" Западът идва и провежда обучения за човешки права, демокрация и т.н. Това е важно, но хората страдат и умират всеки ден. И трябва да им се помогне да не отиват и да се присъединяват към радикални групировки, защото нямат друг избор.

Хората са там - нормални, образовани, знаещи, средната класа на Сирия. Живеят заедно от векове. Имало е проблеми тук-там, не всичко е толкова розово и идеално, но имаше мирно съвместно съществуване. Тези хора съществуват, но всички ги игнорират. В началото на революцията, след като тя стигна до фазата, в която трябваше да се носят оръжия, бригадите около Дамаск бяха смесени в тях имаше и алауити, и християни, и друзи. Но никой не искаше да ги подкрепи. Страните от Персийския залив помагаха на ислямистките групи. Руснаците и иранците помагаха на режима. А тези хора бяха абсолютно пренебрегнати и бяха принудени да се предадат на ислямистки групировки. Но не са изчезнали. Някои измряха, но мнозина още са там. Не е трудно да бъдат открити, ако някой иска да ги открие. Разбира се, те вече не са най-многобройната група, но могат да бъдат обединени и възстановени. Трябва да започнем от Сирия, да създадем алтернатива на режима и на ислямистите. Но създаването на алтернатива не се случва от само себе си. За съжаление, когато нещата опират до подпомагане и въоръжаване, това струва пари. И не е нещо, което групите, които нямат контрол над петрола, могат да направят.

Как може да помогне Западът?

Западът трябва да се застъпи за ценностите, които заявява и отстоява. Не е толкова сложно.

По какъв начин?

Като намери тези хора и им помогне икономически, политически и военно. Те трябва да бъдат защитени от ракетите и касетъчните бомби, които се изсипват върху тях. Ако не бъдат защитени, хората нямат избор. Трябва или да емигрират, или да се радикализират. Нито една от тези опции не е добра за вас. Хората не емигрират в Европа, защото искат да си напуснат домовете и да дойдат тук. Те емигрират, защото са в опасност, защото децата им са в опасност. Никой не иска децата му да умрат.

Ако решението е толкова просто, защо според вас никой не го направи вече пет години?

Защото Европа не е обединена. Още не е успяла да види опасността. Руснаците взимат Крим, влизат в Украйна, отиват в Сирия, кой знае какво още ще направят. ЕС трябва да действа заедно, иначе европейският проект е в опасност. Не казваме, че Европа трябва да действа само защото трябва да бъде хуманна към другите, а защото е в неин интерес. В интереса на ЕС е да се спре бежанският поток и вълната на радикализация. В интерес на ЕС е да се спрат руските набези към Европа.

Как да могат да бъдат спрени ИДИЛ и радикализацията?

Много е лесно. Ако имате източник на радиация, в човешкото тяло ще се образува тумор. ИДИЛ е тумор. Премахвате първо източника на радиация и после се заемате с тумора. Проблемът с европейската политика е, че се зае с тумора и остави източника на радиацията в средата на Сирия. Знаем, че мнозинството от лидерите на ИДИЛ са от иракската партия "Баас". Те не са ислямисти, а офицери на Саддам Хюсеин, които след падането му са работили с Дамаск и с членове на "Ал Каида", които режимът на Асад изпращаше в Ирак. И когато се натрупа недоволство срещу правителството в Багдад, защото то стана сектантско и обслужваше само интересите на шиитите, пренебрегвайки останалите общности, тези хора набраха подкрепа и формираха собствени сили, след което се прехвърлиха и в Сирия.

Проблемът с ИДИЛ е, че те се превърнаха в нещо като доставчик на услуги за всички - за Иран,  Саудитска Арабия, Турция, режима на Асад, Русия. Точно както беше иракската "Баас" на Саддам Хюсеин и режимът на Асад преди време време. Тези хората имат експертизата, така да се каже, знаят как да го правят.

Но ако войната спре, те вече няма да бъдат нужни на никого. За да стане това обаче, Асад трябва да бъде махнат. Преди дни Свободната сирийска армия (ССА) без въздушно прикритие от никого освободи девет села от ИДИЛ. Все пак да не забравяме, че джихадистите имат армия от 10 000 пикапа. Колко точно коалиционни сили и самолети са нужни, за да се справят с тях? ССА ги изтласка сама от Алепо преди две години.

Проблемът, който имаме сега в Сирия, е, че ССА не може да се бие на два фронта без помощ от никого. Тогава идва някой и казва "ще ви обуча да се биете само с ИДИЛ". Чакайте малко, режимът ни бомбардира всеки ден, разрушава домовете ни, болници, училища, места за поклонение. Но вие не искате да се бием с режима, а само с ИДИЛ. И хората, които казват това, се дискредитират, те или изобщо не разбират ситуацията в Сирия, или имат скрита цел. Сирийците искат да се борят срещу ИДИЛ, но искат и да се борят срещу режима. И двете са врагове на Сирия. Досега 300 000 сирийци са умрели в резултат на действията на режима на Асад. Никой не може да игнорира това, да казва на хората да забравят всичко и да се борят само с ИДИЛ. Това е нелепо от сирийска гледна точка.

Докато се тревожим колко голяма опасност е ИДИЛ, нека не забравяме, че повечето от бойците им бяха освободени от иракски и сирийски затвори. И това беше направено нарочно. Как така близо 1000 души успяват да избягат едновременно от затвора в Ирак? В Сирия те бяха освободени от затворите, докато мирните протестиращи бяха убивани. ИДИЛ е грандиозна схема, изградена от режима, за да каже: "Или аз, или ИДИЛ. Трябва да изберете." И Западът прави такъв избор, играе играта на Асад. Казва си - ще избера Асад, може да преговарям с него, може да остане за преходен период, докато се бием с ИДИЛ. Само че ИДИЛ няма да изчезне, ако не изчезне Асад. Ако Асад бъде отстранен, може да говорим за обединяване на ССА и сирийската армия срещу ИДИЛ. Има едно препятствие – Асад. Толкова е просто.

Оптимист ли сте за крехкия мирен процес, започнал с преговорите във Виена?

Никога не съм бил оптимист за мирни процеси. Палестинците и израелците са в мирен порцес от 1991 г. Не искаме процес, искаме мир. А той не може да бъде постигнат по този начин.

Нужни ли са чужди сухопътни войски в Сирия, за да бъде постигнат мир?

Не. Има сирийски сухопътни войски. Ако се реши, може да има войски на ООН като наблюдатели в някакъв начален период. Но пречката вече е психологическа. Хората не се мразят взаимно. Всички имаме членове на семейството и от двете страни на конфликта. Не само от едната страна – едното семейство е тук, другото е там. Моята майка например подкрепя режима. Няма проблем да се съберем заедно отново. Има само една пречка - Асад и кликата около него, те трябва да си ходят. Невъзможно е да кажеш на една изнасилена жена: "Седни на масата с изнасилвача си, за да стигнете до споразумение. Той няма да те изнасилва всеки ден, може би само веднъж седмично." Не може да има мир, докато Асад не си тръгне.

Казвате, че хората могат да се обединят отново. Но отвън изглежда, че разделителните линии между синути, шиити, алауити стават в по-дълбоки.

Наскоро слушах човек от известен американски изследователски център, който обясняваше как е бил в Сирия и се е срещнал със сунитите, с шиитите, с алауитите. Моят въпрос, на който той не успя да отговори, беше: "А срещнахте ли се със сирийците?" Лесно е отвън да се наблюдават милициите и се класифицират като шиитски, сунитски и т.н. Но това не е начинът, по който гледаме ние един на друг вътре в Сирия. Светът обича да гледа на нас така. В опозицията има много алауити. С режима има много сунити. Асад нямаше да се задържи, ако нямаше толкова сунити, които го подкрепят. Не всичко е така просто и ясно очертано, както се опитват да го представят. Сирийците все още са мнозинството - имам предвид тези, които се идентифицират първо като сирийци. Това са хората, с които трябва да работим. От останалите някои са радикализирани така или иначе, а други в резултат на войната чрез посредници. В Сирия тя се разиграва нещо като конфликт между Саудитска Арабия и Иран, тоест между сунити и шиити. Но ако оставим външните сили настрана, хората в Сирия са си същите, със същите семейства, които са и от двете страни. Някои са преминавали от едната към другата. Всяко семейство е разделено по този начин. Така че трябва да оставим хората да се обединят отново. Ще има травми, притеснения, проблеми, които трябва да се решат, но е постижимо.

Какво е нужно, за да се случи това – преходен период, нови избори?

Нужен е преходен период без Асад. Да се прибързва с избори както в Египет не е препоръчително на този етап. Трябва да има преходно правителство, съставено от хора от двете страни и технократи, което да управлява за определен период с временна конституция, докато хората са готови за нормалния политически живот.

Едно от предложенията е преходно правителство с участието на Асад и избори след шест месеца. Това е смешно. Първо, никой не е готов за политически живот. Второ, познавайки този режим, съм сигурен, че ако на изборите има трима кандидати освен Асад, единият ще се задави, докато се храни, другият ще падне от балкон, а третият ще извърши самоубийство с три куршума в главата и един в гърба. Какво ще направи международната общност тогава? Нищо. Ще обяви изборите за невалидни - голяма работа, благодаря. Връщаме се под управление на Асад за още 50 години.

Трябва ни дълъг преходен период без Асад, може би две-три години или дори повече, за да могат хората да се върнат към политическия живот и да продължим напред. Ако има избори веднага, или партията "Баас", или ислямистките групи ще управляват страната, защото те са единствените, които са готови за вот.

Паралелно със Сирия е нужно да се търси и решение в Ирак. Къде е по-лесно?

Да, нужно е и двата конфликта да бъдат разрешени. В Сирия е по-лесно, отколкото в Ирак. Първо, защото Сирия е по-далече от Иран и цялата сложна битка. И второ, хората все още не са толкова разделени, колкото в Ирак. Там разделението продължава много по-дълго.

Обикновено малцинствата са тези, които се страхуват от това да бъдат маргинализирани и изтласкани. Докато в Сирия имаме ясно мнозинство, което не се страхува. Страхът започва да се прокрадва заради тази продължителна война. Но исторически сирийците не се чувстват като жертви и не се опитват да маргинализират други от страх. В психологически аспект това помага за стабилна държава. Разбира се, много неща трябва да се направят в Сирия, включително да се върви към децентрализация. Но не и към федерализация, както призовават някои, това според мен е твърде радикално. Но е нужно някакво ниво на децентрализация, повече свободи, не само политически, но и езикови, и културни. Партията "Баас" навреди на възможността да живеем заедно и тези щети трябва да се поправят. Всички групи в Сирия, включително кюрди, тюркмени, асирийци, трябва да могат да говорят езика си, да практикуват вярата си, да промотират културата си и да се самоуправляват до известна степен, не на етническо, а на регионално ниво. Дори сунитите не искат да бъдат управлявани постоянно от Дамаск. И те не желаят Дамаск да им казва кога да строят път, къде да го строят и кой да минава по него.

Нужна е децентрализация, за да могат хората да се наслаждават на труда и богатството си, на своята земеделска продукция, на природните си ресурси. Създаваното от източната част на Сирия например беше изсмуквано от западния регион. Това не бива да се случва повече. Много неща трябва да се направят и те са постижими. Сега вече хората са по-запознати с тези понятия, тъй като европейците ни обучават много за демокрацията, правата на човека, децентрализацията. Но първо трябва да можем да живеем, без да се боим за живота си. Ако умрем, няма да има полза от курсовете по демокрация.