Какво казва 1996 г. за 2016 г.

Коржаков и Евстафев са заедно в екипа на Елцин, но фактически стоят на различни страни на барикадата. Охранителят на президента представлява групата на "силовиките", които искат изобщо да отменят изборите, а Евстафев – групата на "системните либерали" начело с тогавашния ръководител на администрацията на Елцин Анатолий Чубайс.

По време на кампанията между тях се стига до истинска битка – групата на Коржаков обвинява Евстафев и друг член на президентския тим Сергей Лисовски, че са изнесли от Белия дом, сградата на правителството, където е един от щабовете на президента, чанта с 600 000 долара. Парите са предназначени за финансиране на кампанията. Впоследствие либералите успяват да отвърнат на удара – те заявяват, че това е провокация, и Коржаков и неговият патрон, вицепремиерът Олег Сосковец, са уволнени от щаба на Елцин.

Кой победи през 1996 г.

Днес в отсъствието на реална политика в Русия събитията от онези години още бунят духовете. Смята се, че вече всичко е разказано, но един въпрос продължава да не дава мира на изследователите – дали Елцин спечели изборите през 1996 г., или на тях все пак победи Зюганов, а резултатът беше фалшифициран.

През 2011 г. за това, че Елцин е изгубил изборите, говори не кой да е, а тогавашният президент и настоящ премиер Дмитрий Медведев: "Едва ли някой има съмнения кой победи на президентския вот през 1996 г. Не беше Борис Николаевич Елцин." Тези думи на Медведев са изречени на среща с опозицията.

Администрацията на президента моментално опровергава, че той е казал подобно нещо. Но шестима от лидерите на опозицията, включително вече покойният Борис Немцов, потвърждават, че Медведев е казал точно това. Фразата е дошла в отговор на реплика на Немцов за фалшифициране на последните парламентарни избори.

Остава да се гадае защо Медведев е изрекъл нещо, което би могло да постави под съмнение не само легитимността на неговата власт, но и тази на патрона му Владимир Путин. Днес непопулярният премиер и лидер на управляващата партия "Единна Русия" едва ли би повторил тази фраза дори в тесен кръг.

Съмненията, че Елцин е изгубил изборите, отново оживяват покрай годишнината около събитията. Евстафев е уверен, че през 1996 г. победителят е тогавашният президент: "Елцин победи и той не е прибягвал до техники за изборни измами като "въртележки" и "плънки", каквито днес се използват повсеместно. Да, беше тежко, но това беше чиста победа."

Навсякъде "двойна непресечена"

За много обикновени руснаци историята на преизбирането на Елцин е спомен за отдавна отминали дни. Онези, които поддържат президента Путин, смятат, че старите съмнения удрят не по него, а по Зюганов, който и до ден днешен е начело на комунистическата партия.

Зюганов се старае да не критикува Путин и му демонстрира лоялност по всякакъв начин, макар да напада правителството на Медведев. Той отказва да говори за случилото се през 1996 г. и признава победата на Елцин. Мълчанието на Зюганов може да бъде лесно обяснено – сега той иска пак да влезе в Думата, а през 2018 г. отново му предстои да се "сбори" на президентските избори с Владимир Путин. Най-вероятно този президентски вот ще бъде последният за него – лидерът на комунистите е на 72 години и скоро го очаква почетна пенсия.

През 1996 г. Зюганов е още млад и енергичен. Успешният предприемач Евстафев си спомня, че се е боял от неговата победа, тъй като е разбирал, че може да пострада. При това, като сравнява кампанията на Елцин със сегашните времена, той говори за миналото с носталгия: "Такива неща като информации за 146% одобрение не биха могли да се появят във вестниците, които постоянно критикуваха президента."

Сега, когато залогът са парламентарните избори през есента, пространството за критики се стеснява още повече. Неотдавна под давление на Кремъл оставка подаде цялото ръководство на бизнес изданието РБК, собственост на милиардера Михаил Прохоров. Новодошлият редактор на РБК в разговор с екипа, изтекъл в пресата, казва, че вестникът трябва да съблюдава "двойната непресечена линия", за да не пречи на "пътното движение".

Очевидно не достатъчно внимателна с правилния курс е била и главната редакторка на умерено либерално издание "Газета.ру" Светлана Бабаева, която неотдавна се раздели с поста си. Официалната причина бе изтичане на договора, но случилото се беше неочаквано и мнозина поддържат версията, че Кремъл е бил недоволен от факта, че медията си е позволявала критики. Същевременно отразяването на предизборната кампания е далеч от всякакъв плурализъм - по телевизиите показват основно представители на "Единна Русия", а "несистемната" опозиция бива удостоявана единствено с беззвучни синхрони.

Ако не се случи нещо извънредно, очакванията са през септември сегашното мнозинство в Думата да се възпроизведе в още по-голямо такова. Това е задачата, поставена от "сивия кардинал" на "Единна Русия" и зам.-ръководител на администрацията на президента Вячеслав Володин, когото опозицията смята за архитект на сегашната неконкурентна политика в Русия. Нищо, че някога Володин даваше други заявки. "Къде щеше да е той, ако не беше Елцин", пита иронично Евстафев.

Бизнесменът не крие, че не му харесва ставащото в страната, и смята, "че системата работи в ущърб на държавата". Някогашният му ожесточен опонент Коржаков също говори без особена симпатия за сегашния лидер на Русия, но не се и оплаква. Освен това е уверен, че през 1996 г. са действали правилно. "Казват, че е по-трудно да се живее в епоха на промени, но на мен ми провървя", отбелязва философски Коржаков.

Противникът му Евстафев отговаря задочно също с философска фраза, принадлежаща не на китайски мъдрец, а на съветския лидер Юрий Андропов: "Ние не познаваме обществото, в което живеем." Което би могло да е добър предизборен лозунг на "Единна Русия", макар че едва ли би допринесъл особено за несъмнената й победа. Но описва чудесно страната, в която подчинените медии и манипулираните избори не позволяват на режима дори да разбере какво мислят хората, които управлява. И това е закъснял ефект от политическата деградация, случила се в Русия още през 1996 г., заключава Колесников.

*Александър Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"