Либия: Да чакаме ли "втора Сирия"

Новият Кадафи?

На кого ще заложат руснаците в Либия

Халифа Хафтар е считан за най-влиятелния пълководец на територията на раздираната от гражданска война Либия. Той е военачалникът, който потенциално може да сложи край на кръвопролитията в разпокъсаната от враждуващи племена, групировки и идеологически фракции в бившата Джамахирия*. Или пък да ги проточи до безкрайност.

Хафтар е бивш военен от армията на полк. Муамар Кадафи. Взема дейно участие в преврата от 1969 г., който сваля от власт либийския крал Идрис. Като млад офицер завършва военни академии в Египет и СССР. Командва либийския контингент по време на войната Йом Кипур от 1973 г., когато коалиция от арабски държави напада Израел.

През 1987 г. Хафтар ръководи и въоръжените сили на Либия по време на войната срещу Чад. За негово нещастие е заловен заедно с още няколкостотин военнослужещи и задочно разжалван от Кадафи. Освободен е с американско посредничество, след което бяга в Заир и Кения. В началото на 90-те години получава убежище в САЩ заедно с около 300 други либийски офицери, където живее в изгнание над 20 години, взима гражданство и по неофициална информация активно сътрудничи на ЦРУ. През 1993 г. задочно е осъден на смърт от режима на Кадафи.

Още във военнопленническия лагер Хафтар и група офицери започват кроежи как да свалят от власт своя бивш лидер. След като е освободен, се включва в редиците на Националния фронт за спасение на Либия. През март 1996 г. участва и в неуспешен опит за въстание срещу Кадафи, което избухва в планините на Източна Либия.

Звездата на Хафтар засиява отново 15 години по-късно по време на първата либийска гражданска война. В нея той се включва като командир на сухопътните войски и получава ранг генерал-лейтенант. След падането на Триполи обаче желанието му да оглави Генералния щаб на армията не се сбъдва. Така той отново се оттегля в САЩ с мотива, че "ще гледа внуците си".

Три години по-късно обаче, през февруари 2014 г., Хафтар се завръща на сцената с гръм и трясък. Той изненадващо прави телевизионно обръщение, в което обвинява Генералния национален конгрес, че е узурпирал властта и незаконно е удължил своя мандат. Генералът настоява за служебно правителство, което да организира нови честни избори.

Паралелно Хафтар започва конспиративни срещи с военни из цялата страна и в крайна сметка успява тайно да сформира лоялна армия. Три месеца по-късно той стартира военна кампания срещу проислямистките милиции в Бенгази и срещу либийския парламент. Това принуждава Генералния национален конгрес най-накрая да проведе избори. Резултатът от това обаче е, че в момента Либия има две враждуващи правителства - едно международно признато в Триполи и едно в Тобрук в близост до египетската граница. Силите на Хафтар са лоялни на второто и по техни твърдения контролират около 70% от страната. Самият Хафтар вече успя да надмине в йерархичен план своя бивш патрон, полковник Кадафи, и гордо се кичи с титлата фелдмаршал.