Кой ще властва в небето над Либия
Стратегическият баланс на силите за контрола над петрола в Северна Африка започна да се променя
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Бушуващата на приливи и отливи 9-годишна гражданска война за контрола над Либия - най-богатата на петрол държава на африканския континент и ключова точка за миграцията към Европа, изненадващо навлезе в нова фаза. В края на миналата седмица силите на източната военна коалиция (ЛНА), ръководена от самопровъзгласилия се военачалник Халифа Хафтар, бяха принудени безславно да се оттеглят от последното предградие на либийската столица Триполи, слагайки точка на 15-месечната обсада на града. 76-годишният генерал ренегат, който първоначално е беглец от режима на Муамар Кадафи в САЩ, а впоследствие - аватар на египетските, саудитските и руските интереси в Либия, в момента е принуден да търси поне временно примирие с официално признатото правителство на националното съгласие, което той като че ли беше притиснал в ъгъла през миналата пролет.
Това, което изглеждаше като почти спечелена решителна битка, рязко претърпя обрат през последните пет месеца, след като на страната на официалното правителство се намеси Реджеп Ердоган. Турския президент изпрати военна помощ под формата на военни съветници, паравоенни формирования с боен опит в Сирия, специални части и най-вече ударни дронове, които осигуриха въздушно превъзходство в либийското небе. Символичната повратна точка дойде миналия четвъртък, когато ЛНА изгуби контрола над международното летище на Триполи. "Нашите сили изцяло освободиха международното летище на Триполи. Преследваме милициите на Хафтар, които бягат към Гаср Ген Гашир, на около 20 км южно от столицата", триумфално обяви правителственият говорител Мохамад Гнуну.
Всичко това обаче едва ли щеше да стане факт без решителната турска "безпилотна" подкрепа по въздуха. "Трябва да разбирате добре географията на Либия. Това е голяма страна с открити пространства и полупустинен релеф. Дори и в крайбрежните райони никой не може да прикрие движението на войските и в този случай се нуждаете от авиационна поддръжка. Ако не разполагате с такава, лесно ще бъдете обстрелван от противника. Точно това ни се случваше, докато не дойдоха турските дронове", коментира Салах Бакуши, бивш съветник по националната сигурност към официалното либийско правителство. Либийският вътрешен министър Фати Али Башага е още по-прям по темата. "Турците дойдоха тъкмо навреме, за да ни спасят", признава той.
Говори Москва
Индикациите, че има сериозно разместване в стратегическия баланс на силите и че Хафтар може би губи почва под краката си, започнаха да идват още преди около две седмици. На 26 май представители на африканското военно командване на САЩ изненадващо обявиха, че Русия е изпратила подкрепления на самопровъзгласилия се генерал под формата на 14 бойни самолета МиГ-29 и Су-24. Според американското разузнаване машините са транспортирани в Либия през Сирия, където са пребоядисани и от тях са отстранени всички опознавателни знаци на Руската федерация. След това бойните самолети са изпратени в Тобрук, а после - в контролираната от ЛНА военновъздушната база "Ал Джуфра" в Централна Либия. Така че битката за контрола над либийското небе по-скоро още не е решена.
"Русия очевидно се опитва да наклони везните в своя полза в Либия", коментира ген. Стивън Таунсенд, ръководител на американските сили на Черния континент. И добавя: "Също както видяхме в Сирия, те разширяват военното си присъствие в Африка, използвайки подкрепяни от правителството наемнически групи от типа на "Вагнер". Присъствието на въпросната руска частна военна компания в Либия бе потвърдено преди месец и в доклад на ООН, според която в страната действат поне 1200 нейни контрактори. Според други източници "Вагнер" са изпратили в Либия над 2000 души от 2018 г. насам, включително тежка техника като зенитно-ракетни комплекси "Панцир". Един от тях дори беше пленен при падането на стратегическата военна база Ватия край границата с Тунис на 18 май.
По повод присъствието на наемническите сили генералът от ВВС на САЩ Джеф Харигиан предупреждава, че ако Русия получи пълен контрол над военно летище на либийска територия, това "ще създаде съвсем реално предизвикателство в сферата на сигурността по южния фланг на Европа". Подобна теза застъпва и анализаторът Тобиас Брок от базирания в Лондон Royal United Services Institute пред CNN. "Ако бъде изградена руска база в района на Южното Средиземноморие, това ще остави незащитени "слабините" на НАТО", коментира той.
Ще има ли ескалация
Въпросната гледна точка явно се споделя и от водещите дипломати на ЕС. В съвместно изявление този вторник външните министри на Германия, Франция и Италия, както и първият дипломат на ЕС Жозеп Борел призоваха всички участници в либийския конфликт бързо да се споразумеят за спиране на огъня и за изтегляне на всички чужди сили, наемници и военна екипировка. Призивът дойде след разговор между германския канцлер Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин по повод последните ожесточавания на боевете в Либия. Ден по-рано Меркел е обсъдила темата и с египетския президент Абдел Фаттах ал Сиси, който е един от най-активните поддръжници на Хафтар и също призова за примирие миналата сряда.
Причината за рязката активизация на европейската дипломация е, че в момента официалното правителство в Триполи се опитва да използва временното си преимущество и турската подкрепа, за да отвоюва от Хафтар колкото се може повече територия. В това число влизат имащият символично значение роден град на Кадафи - Сирт, както и районът на авиобазата "Ал Джуфра", където би трябвало да се намират предполагаемите руски самолети без опознавателни знаци. Подобна офанзива обаче би могла да доведе от още по-директна намеса в гражданската война на Русия и Египет, чиито интереси са изложени на риск в настоящата стратегическа ситуация.
Допълнително усложняващ фактор е войнственото поведение на турския президент Ердоган, който в понеделник обяви, че е провел разговор по темата с американския си колега Доналд Тръмп и че "това може да е нова ера в отношенията между Турция и САЩ по отношение на процесите в Либия". Той твърди, че между двете държави са постигнати "някои договорености", но без да даде повече подробности. "Сега целта е завземане на целия район около Сирт и да се приключва. Това са зони с петролни кладенци, които са от голямо значение", без заобикалки обяви Ердоган. Така на практика той зачеркна в зародиш призивите на европейските дипломати, както и на египетския президент Ал Сиси за постигане на бързо примирие.
Това, от което Ердоган явно наистина се притеснява, е пореден пряк сблъсък с интересите на Москва. "Те имат ПВО системи "Панцир" тук, изпратиха и 19 военни самолета към Либия", обяви турският президент в понеделник. Затова той планира да обсъди темата в телефонен разговор с Владимир Путин. "Едва след като говоря с него, може да планираме как ще действаме по-нататък", обобщава Ердоган.
Кой е Халифа Хафтар
Халифа Хафтар бивш военен от армията на полк. Муамар Кадафи. Взема дейно участие в преврата от 1969 г., който сваля от власт либийския крал Идрис. Като млад офицер завършва военни академии в Египет и СССР. Командва либийския контингент по време на войната от Йом Кипур от 1973 г., когато коалиция от арабски държави напада Израел.През 1987 г. Хафтар ръководи и въоръжените сили на Либия по време на войната срещу Чад, но е заловен и задочно разжалван от Кадафи. Освободен е с американско посредничество, след което бяга в Заир и Кения. В началото на 90-те години получава убежище в САЩ, където живее в изгнание над 20 години, взима гражданство и по неофициална информация активно сътрудничи на ЦРУ. През 1993 г. задочно е осъден на смърт от режима на Кадафи. През март 1996 г. участва и в неуспешен опит за въстание срещу Кадафи, което избухва в планините на Източна Либия.
Звездата на Хафтар засиява отново 15 години по-късно по време на първата либийска гражданска война. В нея той се включва като командир на сухопътните войски и получава ранг генерал-лейтенант. След падането на Триполи обаче желанието му да оглави Генералния щаб на армията не се сбъдва.
Три години по-късно, през февруари 2014 г., Хафтар изненадващо прави телевизионно обръщение, в което обвинява Генералния национален конгрес, че е узурпирал властта. Генералът настоява за служебно правителство, като паралелно тайно сформира лоялна армия.
4 коментара
Доста мърляво. Никакъв "стратегически баланс" не се е променил. От страната на Хафтар са: Египет, Франция, Гърция, Кипър, Русия, Израел, ОАЕ, а Сарадж до дондуркат Турция, Катар, Италия и местната Ислямска държава.
С такива коне с капаци Капитал е абсолютно обречен. Всъщност неможенето им докара някогашния лидер на журналистиката до там над водата днес да го държат само грантовете на Америка за БГ.
Доста сложните отношения в и около Либия са се оказали прекомерно голяма хапка за козяшкия ветропоказател Капитал в слугинското преповтаряне на задокеански пропагандни шаблони.
Обидно непрофесионално е пропусната вече брадатата новина, че „руските“ изтребители в Либия всъщност не са руски, а беларуски. Ама кой да ти се занимава с такива подробности – руски, беларуски...Мислят, че оредяващата публика на Капитал не прави разлика.
Пропусната е и новината, че преди седмица Франция, Гърция, Египет, Кипър и Израел са сключили ВОЕННА договореност за ограничаване на турското участие в Либия. Като резултат ген. Ас Сиси дислоцира ерипетски танкови части на границата с Либия, а Франция изпраща есминец. Париж с всички сили подкрепя Хафтар заради интересите на Тотал, противопоставяйки се на НАТО-вския си и ЕС съюзник Италия, която пък поддържа ПНС на Сарадж заради интересите на ЕНИ в Либия.
Не Русия е драмата в Либия, както го тръби машата на Ам. за БГ.
Драмата е фамозният договор на Ердоган със Сарадж отпреди Нова година, който чертае някаква ефимерна обща граница през Източното Средиземно и цепи през икономическите зони на Египет, Израел, Кипър, Гърция, Сирия. Според тая подялба гръцкият от векове о. Крит е в турската зона... Газовите и петролни находища – също.
Това е причината за мини Антантата срещу Турция и за турските усилия да се задържи Сарадж на власт. Защото падне ли ПНС, в канала оттича и договора, който дава на Турция Източното Средиземноморие.
Нито една от официално съюзените държави-противници на Турция няма да остави Ердоган да сложи ръка на нефто-газовите им находища.
Така че в и около Либия тепърва ще се появяват съвсем ясно обозначени египетски, френски, гръцки, израелски и кипърски военни кораби и самолети.
До коментар [#1] от "D-r D":
Нищо не се е променило :-)
До коментар [#2] от "Veselin Chenkov":
Всъщност по-точно е да се каже, че се подготвя много кардинална промяна в района. Затова и африканското ЮЕс командване вместо да си натиска парцалите (защото веднага изниква логичния въпрос: какво правят американска армия в Африка?), нервно се обажда.
Разковничето са въглеводородите в Средиземно. Голямо находище има в ИИЗ на Египет, друго в Израелската, трето в Кипърската. ЕС има интерес да прокара тръбопровод оттам до Италия и да се обезопаси от Русия. От друга страна единствено Ексън, Шеврон и Газпром могат да реализират тоя колосален проект. Европа все повече резигнира към Америка, не обича и Русия, но все на някоя от двете трябва да си вдигне полите...
Турция в случая е димката, чиято задача е просто да замъглява картината. Вагнер - също.
"Като млад офицер завършва военни академии в Египет и СССР."
-----------------------------
Последното автоматично означава завербуване от ГРУ.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.