"Зелени човечета" в Северна Африка

Западните разузнавания се опасяват, че Русия тайно развръща свои сили в Либия

Освен двата враждуващи парламента, в Либия действат и много местни милиции. Това е особено силно изразено в южната и особено югозападната част на Либия, населявани от национални малцинства – основно туареги.

Момчил Милев

Освен двата враждуващи парламента, в Либия действат и много местни милиции. Това е особено силно изразено в южната и особено югозападната част на Либия, населявани от национални малцинства – основно туареги. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Русия се опитва да влияе върху процеса по взимането на крайното решение кой и коя организация да контролира правителството на Либия. Те работят усилено върху това."

Така описва ситуацията в разкъсваната вече седма година от гражданска война бивша Джамахирия* ген. Томас Уолдхаузер, командир на американските сили за африканския регион. Запитан от сенатора Линдзи Греъм дали Москва действа по същия начин като в Сирия, щатският военачалник отговаря: "Да, това е добър начин да го опишете." И обобщава: "Нестабилността в Либия и Северна Африка може да се окаже най-голямата заплаха в близко бъдеще за интересите на САЩ и съюзниците им на континента."

Въпросната размяна на реплики всъщност се случва още през март миналата година по време на официално изслушване в сенатската комисия по отбрана на САЩ. Около два месеца по-рано руският самолетоносач "Адмирал Кузнецов" демонстративно акостира за презареждане и съвместни учения в района на Бенгази, контролиран от самообявилия се за фелдмаршал либийски главнокомандващ ген. Халифа Хафтар, преди да отплава на първата си и единствена бойна операция срещу сирийския град Алепо. Горе-долу по същото време темата за Либия е повдигната и на неформална среща на ЕС в Малта, където външния министър на малката островна държава Джордж Вела директно заявява, че Москва изгаря от желание да изгради свои бази по крайбрежието на Средиземно море. И по всичко личи, че за изминалата от тогава до сега около година и половина процесът по "окопаването" на Русия в Либия сериозно е напреднал.

В търсене на новия Кадафи

В началото на месеца медиите във Великобритания биха тревога, че премиерът на страната Тереза Мей е била известена от спецслужбите за засилване на руската военна активност на територията на Либия, включително с разполагане на ракетни установки. Информацията не бе официално коментирана от правителството, но бе косвено потвърдена от председателя на долната камара на британския парламент Том Тугендхат, според когото "е изключително тревожно, че Русия иска да отвори нов фронт срещу Запада в Либия, но не би трябвало да е изненада". Той добавя: "Има нужда от координиран отговор на правителството, защото дестабилизирането на която и да е субсахарна държава е тясно свързано с националната сигурност на Обединеното кралство." Основните страхове на Великобритания са свързани с обстоятелството, че Либия е основния канал за трафик на хора към ЕС от Черния континент и който я контролира, ще държи в ръцете си "мигрантския коз" в геополитическия покер.

Според неофициалната информация Кремъл е взел страната на най-силния във военно отношение регионален играч Халифа Хафтар, като снабдява неговите войски с тежко въоръжение. В замяна на това Русия е получила възможност да установи две предни оперативни бази в крайбрежните градове Бенгази и Тобрук, използвайки прикритието на частната наемническа компания "Вагнер". Обектите се контролират от "няколко дузини" военни съветници, най-вече офицери от военното разузнаване ГРУ и специалните части "Спецназ". Британските специални служби проучват също така и сигнали, че в района, контролиран от Хафтар, са базирани и противокорабни ракетни комплекси "Калибр", както и зенитни установки С-300, заплашващи съюзническите операции в района на Централното Средиземноморие.

Операция с история

На практика това не е първият сигнал, че руските военни проявяват специален интерес към източната част на Либия, където са концентрирани основните петролни находища на страната. Още в началото на миналата година агенция Reuters алармира, че Москва разполага свои екипи от специални части по протежението на либийската граница, но на територията на Египет. Режимът в Кайро е в близки отношения с Кремъл и дори купи предназначените за Русия френски десантни кораби "Мистрал" след налагането на санкциите заради анексирането на Крим. Още тогава се твърдеше, че руските "специалисти" са инструктори към армията на Халифа Хафтар, които трябва да го подпомогнат в кампанията му срещу местните ислямистки групировки и да гарантират в максимална степен, че либийската гражданска война няма да прелее и на египетска земя.

Други косвени индикации също сочат, че Хафтар наистина се очертава като "фаворита на Кремъл" в Либия. Генералът, оглавяващ Либийската национална армия, три пъти посещава Москва в периода 2016-2017, за да договаря военна помощ. През януари 2017 също така той е приет с военен парад на борда на самолетоносача "Адмирал Кузнецов" - флагман на руските военноморски сили, където провежда видеоконферентен разговор с военния министър Сергей Шойгу.

Показателно е, че тази седмица италианският премиер Джузепе Конте специално поиска среща с руския президент Владимир Путин заради ситуацията в Либия. На нея министър-председателят е поискал от руския държавен глава да въздейства на ген. Хафтар, така че последният да се върне на масата за преговори с другите враждуващи фракции в Либия, като целта е евентуално провеждане на парламентарни избори през декември.

Всеки срещу всеки

Към момента обаче перспективата за демократично деескалиране на напрежението не изглежда реалистична. На практика в момента Либия има две правителства и два парламента. В столицата Триполи управлява правителство на националното съгласие, оглавявано от премиера Фаиз Саражи съставено с подкрепата на ООН. То е подкрепено от Общия национален конгрес, избран през 2012 с цел да напише нова конституция. Конгресът обаче отказа да се разпусне след предишните избори през 2014 г., тъй като не признава резултатите от тях.

Така в Източна Либия се ражда втори парламент, базиран в пристанищния град Тобрук. Камарата на представителите одобрява ген. Халифа Хафтар за командващ на въоръжените сили, тъй като неговата фракция контролира втория по големина град Бенгази и по-голямата част от петролните полета на страната, както и защото води активни бойни действия срещу ислямистките фракции, гравитиращи около "Ал Кайда" и ИДИЛ. Основен съперник на самообявилия се фелдмаршал е коалицията "Бригади за отбрана на Бенгази", съставена от фундаменталистки групировки. Хафтар също така се ползва и с подкрепата на Египет, които го разглеждат като гарант за сигурността по западната си граница.

Освен двата враждуващи парламента в страната действат и много местни милиции. Това е особено силно изразено в южната и особено югозападната част на Либия, населявани от национални малцинства – основно туареги.

За момента събирането на всички тези противникови фракции на една маса, камо ли пък договорка между тях, изглежда твърде нереалистично – не просто преди условните избори през декември, а по-скоро в обозримо бъдещо. В тази взривоопасна среда като че ли най-рационалният подход изглежда да заложиш на най-обещаващия силов играч, който контролира достъпа до ресурсите – в случая ген. Хафтар. Нещо, което, по всичко личи, Русия вече прави...

-------

*Особена форма на колективистично управление чрез народни конгреси и комитети, разработена от покойния либийски диктатор полк. Муамар Кадафи.