🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Новият Макрон, или следващият Макиавели

Себастиан Курц копира стила и стратегията на новия френски президент, но съдържанието на политиката му е съвсем различно. И отново събужда заплахата от популизма

- Точно когато Европа си отдъхна, че крайнодесните не влязоха в правителството в Холандия и в Елисейския дворец във Франция, заплахата изплува отново в Австрия.

- Предсрочните избори, предизвикани от Курц, са нов шанс за популистката "Партия на свободата" да влезе във властта.

Пригладена назад коса, отворена бяла риза, пламенни изказвания в първо лице. Новият лидер на Австрийската народна партия (ÖVP) Себастиан Курц знае какво да прави с медийната слава, а имиджът на политическа звезда му приляга толкова добре, колкото и традиционният втален черен костюм.

Едва на 30 години, той вече е водеща фигура в австрийската политика, след като успя да свали правителството, да предизвика предсрочни избори и да направи заявка за канцлерския пост. Пътят му към него обаче минава или през разгром на крайната десница, или през съюз с нея. И опасенията са, че с решението си да торпилира досегашната "голяма коалиция" Курц всъщност отваря пред популистката "Партия на свободата" нов шанс да влезе в управлението.

Така точно когато Европа си отдъхна, че крайнодесните не влязоха в правителството в Холандия и в Елисейския дворец във Франция, заплахата изплува отново в Австрия, където те преди шест месеца замалко не взеха предимно церемониалния президентски пост. Сега предсрочните парламентарни избори през октомври може да им дадат много по-голямо влияние.

Паралелите между Курц и френския президент Еманюел Макрон са не само естествени, но и търсени. "Приликите с Франция обаче свършват до политическия стил", казва пред "Капитал" политологът Антон Пелинка. "Съдържанието е различно. В Париж виждаме един ярък проевропеец, който ще даде рамо на реформите в ЕС. А във Виена - един млад човек, който се застъпва за спорните позиции на унгарския премиер Виктор Орбан по отношение на ключови за Европа ценности." С други думи, Курц копира стратегията на Макрон, но не и политиката му. И вече показа, че не се спира пред нищо, за да постигне целите си.

Преврат и напред

Управляващата коалиция между консерватори и социалдемократи буксуваше от месеци и началото на края й беше сложено от изненадващото оттегляне на 10 май на вицеканцлера и председател на ÖVP Райнхолд Митерленер. Той намекна, че го прави заради твърде ожесточените боричкания в правителството, а също и за да освободи място на напористия и далеч по-популярен Себастиан Курц да изведе партията до победа в следващите избори. Още преди да бъде избран за лидер на ÖVP, Курц отхвърли протегнатата ръка на канцлера социалдемократ Кристиан Керн и настоя за предсрочен вот на 15 октомври, като така на практика свали правителството.

С дворцовия си преврат младият лидер изстреля рейтинга на ÖVP с десет пункта нагоре до 33%. Но това е само първият етап от очертаващата се оспорвана надпревара за канцлерския пост, в която засега социалдемократите и крайнодесните са с изравнени сили от по 26%.

Курц всъщност оглави не просто старата християнконсервативна партия, а учреди "движение" (отново аналогия с Макрон). Като условие да поеме лидерския пост той пожела силни правомощия да назначава и отстранява висши функционери, да определя курса на формацията и да увеличи броя на жените в нея. Така Курц застана начело на своя лидерска листа с марката "Нова Народна партия".

"Комбинацията при Курц между човек на партията в класическия смисъл на думата и политик от нов тип е уникална", казва пред "Капитал" политологът Петер Филцмайер. Според някои Курц е най-добрият шанс за възраждане на партията. Според други обаче, превръщайки се в неидеологическо движение с доминантна фигура на върха, ÖVP подобно на други системни партии в Европа ще отиде бавно в историята.

Отварянето й към нови избиратели при всички случаи вече има един положителен ефект - отливът на симпатизанти от крайнодясната Партия на свободата. Но е много възможно Себастиан Курц да я върне във властта. Точно неговата ÖVP при канцлера Волфганг Шусел наруши табуто през 2000 г. и допусна популистите в управлението. Сега Курц отказва да зачеркне подобна възможност.

Политически метеорит

Детето чудо на австрийската политика израства в семейство на учителка и инженер във виенския работнически квартал "Майдлинг". Още в детска възраст постъпва в младежката организация на ÖVP и бързо се оформя като лидер. Решава да прекъсне следването си по право и се отдава изцяло на политиката. Излъчването му на аристократ го превръща в подходящо лице на партията. С явна симпатия ветераните все още го наричат "нашето момче" и "палето". Курц се ползва с покровителството на ключови фигури в местните структури и изключително важните съсловни съюзи. Тяхното благоразположение той трябва да запази, защото от тях зависи финансирането на партията.

Мълниеносното издигане на Курц започва на 24 години, когато той поема поста държавен секретар по интеграционни въпроси и въпреки огромното недоверие заради възрастта се справя добре. На 27 е вече най-младият външен министър в Европа. И бързо привлича внимание с активната си роля в затварянето на т.нар. Балкански маршрут за мигрантите - позиция, която го постави в лагера на вишеградските страни и му навлече гнева на германския канцлер Ангела Меркел. Сега и в Берлин признават, че това е помогнало за намаляване на мигрантския поток. Твърдите му изявления, че преговорите с Турция за членство в ЕС трябва да бъдат прекратени, също му носят критики отвън, че трупа политически точки у дома за сметка на търсенето на консенсус в Брюксел.

Въпреки че е най-популярният политик в страната с личен рейтинг от 70%, австрийците всъщност не знаят какви са възгледите на Курц по основни теми като икономика, пазар на труда, образование. Дори по силните му теми Курц е упрекван в плъзгане по повърхността и медийно преекспониране. "Цялата му дейност е насочена към светлината на прожекторите. Важните неофициални разговори и рутинната работа отиват на заден план", споделя пред "Капитал" австрийски дипломат. Според проф. Филцмайер обаче Курц има изключителен талант да действа стратегически и да гледа надалече. Той например е сред първите западни политици, които обръщат внимание на сигурността на външните граници на ЕС.

От Виена до "задния двор на Европа"

"Австрия не е суперсила, но ние можем да бъдем много влиятелни в определени ниши като защита правата на човека или европейската интеграция на Западните Балкани", казва самият Курц. Според хора от работното му обкръжение самият той не е особено чувствителен към темата за човешките права. "Личните му възгледи по-скоро са в посока на твърдата ръка", отбелязва и проф. Пелинка. Курц беше критикуван, че затварянето на балканския маршрут не беше съчетано с решения за хилядите бежанци, заседнали на различни етапи по него. Но активността и профилирането на Курц по балканските теми даде повод в Германия да се заговори за завръщането на Австрия в голямата дипломация.

"Месеци наред Курц подготвя съвместно с македонското правителство затварянето на гръцко-македонската граница", припомня проф. Филцмайер. Според него външният министър не може да бъде обвиняван, защото просто е помогнал на македонските власти за нормализиране на положението. Спорни обаче остават идеите му за изграждане на лагери за бежанци извън ЕС, включително в страни от Западните Балкани.

Совалките на Курц през последните месеци в тази посока говорят нееднозначно за интересите на Австрия в региона. А също и за това, че той е последовател на мотото на Макиавели "Целта оправдава средствата". Курц например не се притесни да демонстрира подкрепата си за бившия македонски премиер Никола Груевски, обвиняван в корупция и авторитаризъм. В разгара на предизборната кампания в балканската страна в края на миналата година австрийският външен министър лично застана на митинг редом до Груевски и апелира македонците да гласуват за неговата партия ВМРО-ДПМНЕ. "Подобно поведение няма как да бъде оправдано единствено с принадлежността на Курц и Груевски към една партийна фамилия – тази на Европейската народна партия (ЕНП). В спорната си политика на Западните Балкани Курц няма пълната подкрепа на ЕНП. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и германският канцлер Ангела Меркел не одобряват подобни проблематични солови изяви", подчертава проф. Пелинка. Затова пък баварският партньор на Меркел, Християнсоциалният съюз, е на страната на Курц.

Притесненията само ще се увеличат, ако Курц покани на управленски валс крайната десница. Холандският премиер Марк Рюте беше казал, че състезанието на Европа с популизма през 2017 г. ще започне с четвъртфинала на изборите в Холандия, ще продължи с полуфинала на френския президентски вот и после идва финалът с изборите за Бундестаг в Германия през септември. Австрия обаче може да докара мача до дузпи през октомври.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mikke avatar :-P
    mikke
    • - 1
    • + 1

    Споделих само заглавието на статията с колегите си (всички австрийци) и реакцията им беше "HAHAHAHAHA, suuure!"...

    Нередност?
  • 2
    edgar avatar :-|
    edgar
    • + 1

    До коментар [#1] от "mikke":

    Така се смееха всички на Тръмп и на Брекзит, а то глей кво стана :)

    Нередност?
Нов коментар