Аферата "Ибиса": Провалът на австрийската сделка с дявола

След като още в събота Щрахе и Гуденус подадоха оставка, в понеделник ги последваха всички министри от Партията на свободата. Канцлерът обяви края на коалицията и призова за нови избори, а президентът Александър ван дер Белен ги насрочи за септември. Решението на Курц да действа светкавично беше правилно, но остава въпросът как ще се управлява Австрия до есента, тъй като подкрепата за неговата Австрийска народна партия в парламента е доста несигурна след настъпилия раздор с крайнодесните.

"Разпускането на бламираната коалиция и дистанцирането от Партията на свободата беше единственият полезен ход в създалата се ситуация, но той не беше предвиден в графика на Курц", казва пред "Капитал" политологът Антон Пелинка. Както намекна самият канцлер, досега имаше много случаи, когато хората на Щрахе преминаваха червената линия - заплахи над журналисти, ксенофобски изказвания от типа на наричането на имигрантите "плъхове", разкрития за връзки на Партията на свободата с неонацисткото Движение за идентичност.

Сериозни притеснения предизвикваше и контролът на крайнодесните върху външното министерство и силовите министерства и съответно службите за сигурност. Появяваха се информации как партньорски служби, включително тези на САЩ, Германия и Холандия, са спрели да споделят чувствителна информация с австрийските си колеги заради съмнения, че ще попадне в ръцете на Кремъл. Според публикация във Welt am Sonntag се е стигнало дотам ръководителят на германското контраразузнаване да предупреди пред комисия в Бундестага, че съществува "значителен риск" при споделяне на разузнавателни данни с Австрия.

Въпреки всичко това трябваше да се появи скандалното видео от Ибиса, за да реши Курц да разтрогне отровния брак с крайнодесните. "Истинското лице на канцлера е на политик, целещ се преди всичко в изборния резултат и владеещ изкуството на политическата тактика до съвършенство, но слаб откъм политическо съдържание", обяснява Антон Пелинка. Калкулацията на Курц е ясна - да си измие ръцете от авантюрата с Щрахе и евентуално да привлече част от разочарования електорат на националистите. Големият въпрос на близките месеци според Пелинка е: "Кой ще яхне гнева на избирателите на Партията на свободата? Самата тя отново, с новия си лидер, Австрийската народна партия начело с Курц под мотото "Продължаваме по стария курс с Щрахе, макар и без него" или трета политическа сила?" Така или иначе след изборите през есента, освен ако не успее да направи чудо и да спечели мнозинство сам, Курц отново ще трябва да избира партньор. И не е изключено този път изборът му да бъде още по-ограничен.

Отровен валс

Дори и гениален политически технолог едва ли би могъл да измисли по-поучителна история от аферата "Ибиса" за това до какво води колаборация на традиционни партии с радикални политици. Поръсен със звездния прах от блясъка и младостта на Курц, неговият експеримент с Щрахе беше приветстван както от умерените, така и по-крайните представители на традиционната десница като начин за укротяване на популисткия гняв и пътна карта за успешно преформулиране на либералния дневен ред на ЕС. Идеята на австрийския канцлер чрез коалиция с крайнодесните да ги опитоми идеологически и да ги сдържи електорално беше наблюдаван с особен интерес от консерваторите в съседна Германия покрай възхода на популистката "Алтернатива за Германия".

Сега този модел се срина и ефектите ще отекнат в ЕС. "След "Ибисагейт" за крайнодесните в Европа коалиционните преговори ще са много по-трудни", посочва пред "Капитал" Емилия Палонен, политолог от Университета в Хелзинки. Според нея дни преди изборите за Европейски парламент случилото се "ще накара европейците да се замислят дали да гласуват за хора, потенциално обвързани с руснаците. Тази афера оголва връзката между транзакции и влияние и особено важно – как крайнодесните партии биха искали да променят медийната среда, за да поставят медиите под контрол. В Австрия нямаме доказана практика на финансиране от страна на Русия, но имаме във Франция при Марин льо Пен" (виж допълнителния текст).

Според Антон Пелинка равносметката около "Ибисагейт" е положителна. "Предвид стабилната президентска институция и партийна система в Австрия криза в държавата и в демокрацията няма. Медиите не са манипулирани. Напротив - качествените медии се виждат ясно тези дни с отпора им срещу Партията на свободата. Преосмислянето на нацисткото минало се случва посредством тях, както и в университетите и в гражданското общество", смята политологът. В най-оптимистичния вариант аферата "Ибиса" и евроизборите може да се окажат пиковата точка на популизма, след която вълната започва да се оттегля.