С кого ще танцува Себастиан Курц

Привидната идилия се разпадна след публикуването на видеоматериал, заснет в Ибиса месеци преди парламентарния вот през 2017 г. На записа Щрахе и заместникът му Йохан Гуденус са в компанията на жена, представяща се за племенница на руски олигарх. Тя предлага да купи 50% от най-големия австрийски всекидневник Kronen Zeitung и да наклони редакционната политика в полза на крайнодесните, а в замяна Щрахе обещава държавни поръчки на руснаците. Скандалът доведе до оставка на Щрахе, крах на правителството и шумен провал на австрийския експеримент с "цивилизоването" на крайната десница чрез включването й в управлението.

След като аферата гръмна, Курц се дистанцира от Щрахе, а по-късно и от вътрешния министър и хардлайнер на крайнодесните Херберт Кикл. Желанието му беше ÖVP да изкара мандата си с преходно правителство, а с отстраняването на Щрахе и неудобния Кикл партията да се изчисти от скандала. Но не се получи точно така и се стигна до вот на недоверие на кабинета и сегашните предсрочни избори.

"Ибиса" извади наяве това, което беше ясно на теория – че на крайнодесните им липсва зрялост за управление. Ако неонацистките черти са лицето на тази партия, то се видя, че корупцията е нравът й. Доказателства продължават да се появяват. Броени дни преди изборите се разбра, че Щрахе вероятно е ползвал по 10 000 евро на месец за луксозни костюми и аксесоари за себе си и съпругата си от партийната каса на FPÖ.

Въпреки всички мръсни ризи, които излязоха наяве през последните месеци, FPÖ успява да мобилизира достатъчно избиратели, които да й осигурят отново участие в правителството. "Социалните медии имат голяма заслуга за това, още преди години крайнодесните изградиха стабилни позиции в тях", обяснява пред "Капитал" политологът Катрин Щайнер-Хемерле. И този пряк канал на комуникация се оказва доста ефективен.

Което не означава, че скандалът, дори да не успя да свали партията на колене, не я засегна. "Макар да се тиражира, че аферата "Ибиса" не се е отразила на крайнодесните, това не е така", посочва пред "Капитал" проф. Валтер Йотч от Cusanus Hochschule в Германия. FPÖ бележи спад с над 5% спрямо предишните избори.

От това печели Курц. "След скандала "Ибиса" тези, които останаха разочаровани от FPÖ, отидоха към ÖVP. Тоест пренасочването на гласове се случва в рамките на десния блок и му позволява да запази позиции", казва Щайнер-Хемерле. "Нека добавим усещането за несправедливост, когато срещу правителството на Курц беше гласуван вот на недоверие. Това мобилизира допълнително хората от десния блок", допълва политологът.

Действително мнозинството от австрийците през последните 100 години избира дясното. Курц стъпва на тази традиция и предлага, по неговите думи, "една порядъчна политика вдясно от центъра. "Но всъщност сега Австрия за първи път прави малка крачка по посока на Унгария", отбелязва проф. Валтер Йотч. Наченки на авторитарни тенденции проличаха при правителствената криза и в отношението към медиите. Главният редактор на вестник Falter Флориан Кленк, който неотдавна публикува изтекли от хакерска атака данни за двойно счетоводство на ÖVP, твърди, че партийната пропаганда отново присъства в политическия живот на Австрия. Критичното издание беше обвинено от ÖVP, че "или (поради неосведоменост) грешно информира обществеността, или (съзнателно) я манипулира".

"Освен това наблюдаваме характерния за авторитаризма култ към личността", допълва проф. Йотч и посочва за пример едно шоу през юни, където Курц подражава видимо на Тръмп. Тогава в препълнената градска концертна зала на Виена евангелисти се молеха за здравето и благоденствието на Курц, който, трогнат, от своя страна призова Бог да пази християните. Това вероятно беше жест към по-консервативното крило на Народната партия, което стои твърдо зад старите християндемократични ценности и е против обвързване с крайнодесни като Кикл и новия лидер на FPÖ Норберт Хофер.

Против съюз с FPÖ е и либералното крило на ÖVP. Представителите му на тези избори вероятно ще се насочат към младата партия NEOS, а по-влиятелни функционери ще се опитат да убедят Курц за "алианс в центъра". В управлението на провинциите вече има такива. В Залцбург примерно ÖVP управлява успешно заедно с либералите от NEOS и Зелените. И това може да послужи за модел на бъдещето управление на страната, още повече че NEOS и Зелените водят убедителни предизборни кампании. Климатичните промени са сред основните притеснения на австрийците и Зелените са във възход, като проучванията им дават около 13%.

Сценарии за нова коалиция

"Днес обаче се търсят авторитарни политически оферти с прости послания", казва Катрин Щайнер-Хемерле. Това Себастиан Курц разбира много добре. "Но най-важното е, че по-голямата част от населението беше доволно от предишното управление", посочва полотологът. Поради тази причина Курц по-скоро няма да посегне към нова алтернатива, а ще се спре на стария партньор.

Разминаването с програмата на социалдемократите е значително и нова "голяма" коалиция е малко вероятна. Със Зелените и NEOS партньорството би било трудно, но би дало шанс на Курц да влезе в ролята на модернизатор.

Така най-вероятният сценарий е нов съюз с крайнодесните. Курц вече постави условия - изключи сътрудничество с Херберт Кикл и настоя за забрана на крайнодясното Движение за идентичност, известно с антиимигрантските си прояви. Този път Курц ще бди повече крайнодесните да спазват приличие, поне за пред публика. Само че с партия като FPÖ рискът да гръмне нова афера, която да помете консерваторите и кариерата на амбициозния 33-годишен бивш и бъдещ канцлер, винаги е налице.

Има и друго - борбата с климатичните промени, образованието и пенсиите са темите, които по време на кампанията излязоха най-напред в дневния ред на австрийското общество. Те бяха поставени по смислен и експертен начин от Зелените и NEOS. Подобни предизвикателства изискват отворено и глобално мислене, което партии като FPÖ с програми, вкопани в опазването на националните граници, трудно могат да предложат. "Става дума за бъдещето. Надяваме се Себастиан Курц да е достатъчно млад и да разбере това", написа в свой коментар главният редактор на авторитетния Die Presse Райнер Новак.