Облаците пред изгряващото слънце

Потребление по света и у нас

От началото на миналата година японската икономика нараства с темпове между 1% и 2.6% на всеки три месеца. Макар числата да не навяват асоциации с нов бум, продължителността на положителните данни ги кара да се откроят. Пето поредно тримесечие на растеж последно е било отчетено от статистиката преди 11 години по време на управлението на премиера Джуничиро Коидзуми. Сега на власт е Шиндзо Абе, а показателят сочи 1%* ръст за периода януари - март тази година.

Зад това число се крият няколко фактора, първият от които е потреблението. Колебливото повишение в доходите на редовните служители в резултат на критичните нива на недостиг на персонал, в комбинация с политиката на ниски лихви на Японската централна банка, се отразява благоприятно на покупателната способност на домакинствата. По-високите доходи са позволили на японците да си купят повече трайни и полутрайни стоки като автомобили, мобилни телефони и дрехи.

В същото време потребителите в Америка също започват да харчат и японските производители харесват това. Евтината йена прави цените на японските стоки в чужбина по-конкурентни и резултатът е ръст в експорта на страната с 9.4% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо нивото от година по-рано. За оживлението Япония може да благодари и на своя втори по големина търговски партньор след САЩ – Китай, където продажбите на японски стоки нарастват с над 17% и достигат 29 млрд. долара за първите три месеца на годината.

Не вадете още сакето

Въпросът е устойчив ли е растежът. Краткият отговор е "вероятно не". По-дългият минава през преглед на моторите, които в момента дърпат икономиката напред.

Проблемът с потреблението, от една страна, идва от слабия ръст на заплатите, а от друга - от самите потребители. Япония преминава към групата държави с "хиперзастаряло" общество по класификацията на ООН още през 2008 г., когато делът на хората над 65-годишна възраст надминава 21% от населението. "Застаряващите общества потребяват по-малко стоки и разчитат повече на услуги, като здравеопазване например", отбелязва пред "Капитал" д-р Харълд Конрад, лектор по японски изследвания в университета на Шефилд. "Дори при по-съществено увеличение на заплатите на японските служители има голяма вероятност те да не използват допълнителния разполагаем доход за потребление, а да го спестят. Японците са доста консервативни и избягват поемането на рискове", допълва той.

Същевременно едно планирано за 2019 г. събитие може да се окаже голямата спирачка, която да спъне плахия ръст – повишение на данъка върху потреблението. Последната подобна промяна (от 5% на 8%) влезе в сила през април 2014 г. и резултатът беше видимо катастрофален за растежа (виж графиката). Следващото планирано повишение до 10% се отлага вече вече два пъти, но пък правителството е толкова задлъжняло, че няма да може да си позволи още много отсрочки.

Притеснения има и по линия на износа предвид изменчивостта на моторите, които го задвижват. Йената няма да остане евтина вечно, а с всяко поскъпване конкурентността на японските стоки в чужбина ще спада. Успоредно с това прогнозите на институции като Световната банка са за забавяне на ръста в икономиките на Китай и САЩ, които заедно представляват близо 40% от общия износ на Япония.

Стрелите на успеха

Рецептата за създаване на устойчив растеж, прилагана от премиера Шиндзо Абе и станала известна като, абеномика, има три съставки - фискални стимули, ниски лихви и структурни реформи за по-конкурентна икономика. Задачата е амбициозна, а резултатите засега са колебливи.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

"Фискалните стимули могат да стимулират развитието до определена степен, но Япония вече е натрупала огромен публичен дълг, така че повишение в правителствените разходи не е надеждна опция в дългосрочен план", счита д-р Конрад. "От друга страна, монетарната политика на Централната банка дава възможност на фирмите да теглят евтини кредити, с които да инвестират и вдигат заплати. И те го правят, но извън Япония", допълва още той. Резултатът е, че "едрият японски капитал се разширява към глобалните пазари за сметка на увеличението в заплащането на служителите си", обобщава проф. Нако Стефанов от Софийския университет.

Липсващата към момента трета съставка на коктейла от мерки - структурните реформи, не се е материализирала все още, а именно тази стрела на абеномиката е с най-голям потенциал да осигури стабилен и устойчив растеж. Д-р Конрад изброява няколко примера за области в остра нужда от реформи - "дерегулация на части от икономиката, като улесняване на "ангелското инвестиране", възприемане на стратегическа имиграционна политика, която да адресира недостига на кадри, повишаване в гъвкавостта на пазара на труд".

Въпросът е, че тези промени никак не са лесни. При имиграционната политика например се сблъскват две трудно примирими гледни точки - силно негативното отношение на обществото към евентуално нейно разхлабване и отчайващата нужда на бизнеса от персонал. Но без смели реформи абеномиката ще се окаже поредната напразна надежда за нов изгрев над Япония.

* Данните са ревизирани след редакционното приключване на броя, като ръстът на БВП през първото тримесечие е променен от 2.2% на 1%.