Новите планове за еврото

Европейският валутен фонд (ЕВФ), предложен от Берлин, също е идея в развитие и разговорите едва сега започват. Единият вариант е той да не промени нищо съществено и да бъде по-нова версия на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който е застраховката на еврозоната срещу повторение на криза от типа на Гърция. "Това е просто даване на ново име на вече съществуващи институции", смята Даниел Грос.

Другият вариант е ЕВФ да има значими нови правомощия и по подобие на МВФ да може да налага стриктни условия на държавите, които опират до него. "В момента при финансовите програми цари хаос, замесени са цял куп институции - МВФ, ЕК, ЕЦБ. Това със сигурност ще се промени", посочва Гунтрам Волф. Замисълът е сегашният екип на ESM да прави целия пакет - да чертае програмата, да отпуска средствата и да следи за изпълнението и приключването. "Въпросът е дали освен всичко това ЕВФ ще има надзорна функция и ще може да осъществява надзор над национални фискални политики още преди да започне програма", казва директорът на Bruegel. Всъщност това е, което в момента се прави от Европейската комисия за всички държави в ЕС с прегледа на националните политики, посочването на макроикономически дисбаланси и издаването на препоръки. "Германия иска тази функция да бъде иззета от комисията и прехвърлена на ЕВФ. Комисията се съпротивлява, Франция и Италия също са против. Накрая вероятно надзорът ще остане там, където е сега", смята Гунтрам Волф. Просто колкото и да му се иска на Берлин, шансът останалите държави да се съгласят технократи да им размахват пръст, е минимален.

В същото време всичко, което мирише на бъркане в джоба на германските данъкоплатци - било то общи еврооблигации, съвместни схеми за гарантиране на депозити или други форми на споделяне на риск - ще продължава да се натъква на твърда съпротива от Берлин. "Това би изисквало изключително ниво на доверие. На този етап може да очакваме единствено много, много бавно и постепенно движение в тази посока", смята Гунтрам Волф. Не е сигурно дали и Париж иска подобно нещо. "Французите също се страхуват, че ако приемат общ дълг, може да се наложи да плащат за Италия. Това отново е мъглява идея без конкретно съдържание", казва Даниел Грос.

Добре дошли, когато сте готови

Същото може да се каже и за споменатия миналата седмица от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер специален инструмент, който да помогне на страни като България и Румъния да изпълнят критериите за влизане в еврозоната. Какво точно има предвид Юнкер остава мистерия. "Не виждам нужда от подобен инструмент. Икономически той би правил абсолютно същото, което правят структурните фондове - да помага за конвергенцията", смята Гунтрам Волф. Според него това е по-скоро политически трик всички да са доволни, че получават пари, и никой да не се чувства ощетен. Така Брюксел ще може да каже - да, ще имаме бюджетна линия за еврозоната и ЕВФ, но ще има и линия за страните, които искат да се присъединят.

Това, че радикални промени в еврозоната не се задават, е по-скоро добра новина за България. Защото колкото повече се задълбочава валутният съюз и колкото повече риск споделят страните в него, толкова по-малко склонни ще бъдат да пускат в клуба не съвсем подготвени членове. Лошата новина е, че прословутата "конвергенция", или доближаването на България до икономическите стандарти на еврозоната, остава далечна цел. И ще продължава да зависи повече от случващото се в София, отколкото в Париж, Берлин или Брюксел, или пък от някакъв нов помощен инструмент. "Конвергенцията е дълъг процес, който се движи от националните институции и фундаменти. Идеята, че с наливането на няколко милиарда някъде или с построяването на нови пътища ще направите една страна годна за еврозоната, ми се струва наивна", обобщава Гунтарм Волф.