Последният залог на Ангела Меркел

Оттегляне с надежда за оставане

Допреди няколко дни изглеждаше сигурно, че Меркел ще се бори за преизбиране като лидер на ХДС през декември и ще започне да подготвя оттеглянето си на по-късен етап. Но на 28 октомври в Хесен дойде втората в рамките на месец тежка загуба за партиите от управляващата коалиция на местни избори. Първо Християнсоциалният съюз - баварският партньор на ХДС - претърпя провал в родната си провинция с най-лошото си представяне от шест десетилетия насам. След това в Хесен партията на Меркел отбеляза спад от 11% в сравнение с предишните избори - драматичен срив по германските стандарти.

На пръв поглед решението на Меркел да жертва ръководството на ХДС, е болезнено поражение за нея, след като винаги е твърдяла, че постовете на лидер на партията и на държавата трябва да вървят заедно. Но всъщност нейният ход е тактическо отстъпление, което да й позволи да тушира назряващия вътрешнопартиен преврат, да се закрепи в канцлерството до края на мандата си през 2021 г. и да контролира процеса по предаване на властта към своя наследник.

"В момента е невъзможно да се предвиди каква е вероятността Меркел да изкара пълния си мандат като канцлер", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel. Дали рискованият й залог ще се окаже успешен, зависи от две неща.

Първото е поведението на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), по-малкия партньор в размирната "голяма коалиция" в Берлин. Слабостта на ГСДП може да се окаже по-сериозен проблем за Меркел от тази на собствения й ХДС. В Хесен, някогашен бастион на социалдемократите, резултатът им се сви с една трета до 20%. На национално ниво според последните проучвания те се движат около катастрофалните 14%. Това засилва гласовете в по-лявото крило на ГСДП за оттегляне от отровната прегръдка на "голямата коалиция" и минаване в опозиция с надеждата за прегрупиране и прераждане.

За момента все още надделява по-прагматичният лагер, който твърди, че напускането на властта ще се окаже дори още по-саморазрушително за партията. Но следващо поражение може да наклони везните в другата посока. "Най-вероятната причина Меркел да трябва да си тръгне предсрочно е ГСДП да реши да напусне правителството и да бъде сформирана коалиция "Ямайка" (ХДС+либерали+Зелените - бел. ред.), която да избере нов канцлер", посочва Гунтрам Волф.

Вторият фактор, който може да доведе до предсрочно слизане от власт, е въпросът кой ще спечели надпреварата за приемник на Меркел начело на ХДС (виж карето). Ако това е сочената за идеологически наследник на канцлера Анегрет Крамп-Каренбауер, Меркел вероятно ще има комфорта да разчита на партията си до края на своя мандат. Ако обаче победител през декември стане здравният министър Йенс Шпан или старият съперник на Меркел Фридрих Мерц, нейното бъдеще ще стане несигурно.

Един ЕС без кралица

Дори и с наближаващия залез на своята кариера Меркел ще продължава да има значително влияние в ЕС най-малкото защото е най-дългогодишният европейски лидер и е начело на най-голямата икономика. Освен това има и личен авторитет, с който успява да респектира дори руския президент Владимир Путин. Най-големите й критици в ЕС също са подвластни на нейната "мека сила". "Тя буди уважение дори у онези, които не са съгласни с нея", казва пред Politico премиер от ЕС, наблюдавал Меркел по време на множество срещи на върха през годините. "Атмосферата в стаята е различна, когато нея я няма. След като тя си е тръгнала, Орбан поема нещата", добавя неназованият европейски лидер.

Няма гаранция, че приемникът на Меркел ще се радва на същия респект в Брюксел. "Който и да я наследи, ще трябва да консолидира своята позиция в партията, в правителството и в страната, преди да вдигне поглед към хоризонта", отбелязва пред в. Financial Times Томас Визер, високопоставен експерт към Еврогрупата по време на кризата с Гърция.

Което означава, че за известно време Германия няма да бъде познатият на всички стожер на стабилност в ЕС. "В следващите месеци ХДС ще се занимава основно с вътрешен дебат какво иска в Германия, в ЕС и в света. Поне за няколко месеца страната ще гледа предимно навътре към себе си", казва Гунтрам Волф. А когато се стигне и до смяна в канцлерството, този самовглъбен период може да се удължи още много.

Очакването е, че вътрешните неприятности на Меркел няма да отворят парализиращ вакуум в ЕС по теми като Brexit и назначенията в Европейската комисия и ЕЦБ, по които може да се постигне широк консенсус. Но по фундаментални и разделящи въпроси като миграцията, какво да се прави с отдалечаващите се от основополагащи ценности на ЕС Унгария и Полша и как да се реформира еврозоната, изгледите са по-неясни.

Оптимистичната теория е, че Меркел, освободена от оковите на вътрешнопартийната си опозиция и желаеща да циментира европейското си наследство, ще е по-гъвкава да сключи сделка с френския президент Еманюел Макрон. Двамата с много фанфари договориха обща декларация в Месеберг през юни, която споменава без особени детайли за общ бюджет на еврозоната и плахо отбелязва, че ще започнат разговори за евентуално договаряне на обща схема за гарантиране на банковите депозити - две от ключовите искания на Макрон. От юни насам обаче почти нищо не е помръднало.

И по-реалистичната теория е, че Меркел вече няма да е способна да прокара нищо по-амбициозно. "Позицията на Меркел в ЕС, включително по декларацията от Месеберг, ще стане по-трудна, ако новият лидер на ХДС има съвсем различни възгледи от нейните", смята Гунтрам Волф. Така новата страница за Германия и ЕС ще започне да се пише през декември.