Последен шанс преди "сбогом"

Но макар разривът да бе избегнат, случилото се е далеч от бляскава победа. "Те разпънаха на кръст Ципрас там вътре. Разпънаха го на кръст", описва ситуацията неназован високопоставен политик от еврозоната, цитиран от в. Financial Times. Дори твърденията, че европейските партньори на Атина начело с Германия са искали умишлено да унижат гръцкия премиер, да са пресилени, гневът, изсипал се включително в социалната мрежа Twitter под хаштага #ThisIsACoup (това е преврат), е осезаем. Много бързо въпросите за съдържанието и последствията на споразумението бързо изместиха облекчението, че катастрофата е избегната.

Колкото и дразнещо и саморазрушително да беше поведението на Ципрас към международните кредитори през последните шест месеца, условията, които той бе принуден да преглътне под заплахата страната му да бъде извадена от еврото (ако не завинаги, то поне за петгодишен "тайм-аут" по предложение на германския финансов министър Волфганг Шойбле), са трудни за разбиране. Някои от най-ценните държавни активи на предполагаема стойност 50 млрд. евро ще бъдат отделени в специален доверителен фонд, надзираван пряко от европейските институции. Инспекторите от омразната Тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ) не само ще се завърнат в Атина, но и ще я вземат на практика на ръчно управление, като ще могат да пренаписват и да налагат вето над закони, които не одобряват. Показателен за какво ниво на микромениджмънт става въпрос е фактът, че в документа от среднощната среща има дори специфично изискване за подобряване на конкуренцията сред пекарните в Гърция.

Освен това правителството на Ципрас получи броени дни да прокара през парламента издиктувани от Брюксел реформи, покриващи всичко от регулацията на фериботите и работното време на магазините до промени в данъчната и пенсионната система и фундаментална трансформация на държавната администрация. И всичко това всъщност не са мерки от споразумението, а предварителни изисквания за започване на преговорите по него. Германското сп. Spiegel изрази мислите на мнозина, когато нарече условията за спасяването на Гърция каталог от жестокости.

"Това вече стана лично. В центъра на тази сделка има наказание и унижение. Езикът за "тайм-аут" е такъв, какъвто бихте използвали към непослушно дете", казва пред в. Wall Street Journal Меган Грийни, главен икономист на Manulife Asset Management и дългогодишен наблюдател на еврокризата. Срещу Ангела Меркел се посипаха обвинения, че с твърдата си линия срещу Гърция е направила историческа грешка и е поставила под съмнение ангажимента на Берлин към европейското единство. "Боя се, че германското правителство, включително неговото социалдемократическо крило, проиграха за една нощ политическия капитал, който една по-добра Германия беше акумулирала за половин век", коментира пред в. Guardian философът и социолог Юрген Хабермас. Според един от най-влиятелните европейски интелектуалци предишните германски правителства са демонстрирали "по-голяма политическа чувствителност и постнационален манталитет".

И докато някои се питат коя държава в този нещастен валутен съюз, носещ мизерия и раздори вместо благоденствие и сближаване, ще бъде следващата, подложена на гръцката шокова терапия, защитниците на Меркел твърдят, че всъщност тя е тази, която е капитулирала. Защото в името на запазването на еврото непокътнато се е ангажирала с нов многомилиарден спасителен пакет срещу обещания за реформи от едно правителство, което не крие как е несъгласно с всичко, на което се е съгласило.

Спасяване с препятствия

Колко токсично е споразумението, което всъщност още го няма, показват и споровете откъде да дойдат парите за мостовото финансиране от 7 млрд. евро (и още 5 млрд. по-късно), с които Атина да покрие задълженията си към ЕЦБ и МВФ, докато спасителният пакет бъде договорен. Идеята средствата да дойдат от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕFSF), в който участват всички страни от ЕС, предизвика недоволството на страни извън еврозоната като Великобритания, Чехия и България. И въпросът беше решен едва след като те получиха гаранции, че няма да понесат загуби в случай, че Атина не върне заема.

Пред бъдещата тригодишна програма за Гърция договарянето на която ще отнеме седмици, стоят множество препятствия. Тя трябва да мине през няколко парламента, включително два пъти през Бундестага. Макар да няма съмнения, че критикуваната навън за жестокостта си към Атина, а у дома - за прекалената си отстъпчивост Меркел ще успее да получи подкрепата на достатъчен брой депутати, гласуването в Словакия например, която преди пет години отказа да подкрепи първия гръцки спасителен пакет, може да се окаже проблемно.

В самата Гърция разцеплението на управляващата партия СИРИЗА е само едно от нещата, които поставят под съмнение как Ципрас ще прилага договореностите с кредиторите. Както попита колумнистът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау: "Наистина ли мислите, че програма за икономически реформи, за която едно правителство няма мандат, която е била експлицитно отхвърлена на референдум, която е била силово наложена чрез чисто политическо изнудване, би могла да проработи?"

Съвсем отделна тема е какъв е шансът това споразумение, построено по сбърканата икономическа логика на предишните две и прилагащо същата провалена рецепта от задушаващи икономии и пожелателни допускания, да извади Гърция от рецесията. Например очакването страната да събере 50 млрд. долара от приватизация, при положение че през последните пет години тя е донесла приходи от едва 3 млрд. евро, изглежда като изблик на неоправдан оптимизъм. Това важи и за предположенията, че скоро Гърция може да се завърне на дълговите пазари и че до 2018 г. може да има бюджетен излишък от 3.5% от БВП.

Същевременно, както отбелязва пред Deutsche Welle президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фратчер, въпросите как страната пак ще стане платежоспособна, каква ще е новата структура на колабиралата банкова система и откъде ще дойдат импулсите за икономически растеж засега остават без отговор. Дори МВФ, който би трябвало да финансира част от спасителната програма, смята, че тя е мъртвородена, нереалистична в дългосрочен план и няма смисъл без сделка за преструктуриране на гръцкия дълг - нещо, което обаче остава табу за Германия.

"Дори с ново споразумение краткосрочният риск от Grexit да бъде избегнат, това не е нищо повече от подритване на вече петгодишна консервна кутия надолу по склона", констатира анализ на американската банка Citi. И когато след месеци кутията пак се изпречи на пътя и започне нова поредица от среднощни срещи в Брюксел, опасността от инцидент ще е още по-голяма.