Аве, Макрон

Макар противниците на Макрон да правят паралели, 2018 г. не е 1968 г. Но моментът е ключов за президента, дошъл със заявка да преобрази Франция. "Това е неговата първа сериозна криза и той знае, че ако изгуби битката, реформаторската му програма ще бъде до голяма степен осуетена. Толкова голям е залогът", пише бившият главен редактор на Le Monde Силви Кауфман в текст за в. New York Times.

Същото важи за амбициозните планове на Макрон за ЕС. Първоначалните му идеи за големи реформи в еврозоната вече са свити до малки стъпки пред непробиваемата съпротива на Берлин. А времето за каквито и да било смислени промени, които да предотвратят повторение на еврокризата, изтича бързо с наближаването на 2019 г., когато изборите за Европейски парламент и смяната на Европейската комисия и ръководството на Европейската централна банка ще забавят поне до 2020 г. всичко, което не бъде прокарано в близките месеци.

Макрон Бонапарт

"Чувам гнева", признава Макрон в едно от последните си тв интервюта. Но обещава това да не го разколебава, за разлика от цяла поредица негови предшественици, огънали се под натиска на улиците и спрените влакове.

SNCF е въплъщение на всичко, което Макрон иска да промени във Франция. Жп компанията, която със своите 150 000 служители е един от най-големите работодатели в страната, е неефективна и с дълг от 55 млрд. евро. Не е готова за конкуренция, което според правилата на ЕС трябва да се промени след две години, когато чужди фирми ще получат право на достъп до жп мрежата. Компанията трудно наема хора, но след това те остават в нея до пенсия и с придобивки като щедри болнични, родили шегата, че да се работи за SNCF явно е много опасно, защото служителите й постоянно се разболяват. Освен това пенсионната сметка на SNCF всяка година е на дефицит от 3.2 млрд. евро, покриван от държавата.

Реорганизацията на SNCF, колкото и да е знакова, e само част от пороя от мерки, целящи да премоделират и стегнат раздутата френска държава. Промените обхващат на практика всичко - от данъците, през изпитите за влизане в гимназиите до помощите за безработица. На хоризонта е и пенсионна реформа, която да премахне специалните придобивки за ред групи в публичния сектор, и със сигурност също ще бъде посрещната остро. Крайната идея на всичко това е до 2022 г. Франция да има бюджет без дефицит. За последен път това се е случвало през 1974 г.

Макрон вече успя да промени имиджа на Франция навън - от болния човек на Европа до убежище за предприемачи в несигурната ера на Brexit и Доналд Тръмп. Вътре в страната бързите му и решителни действия се натъкваха на учудващо малка съпротива. Досега.

"Това, което подхранва настроенията срещу Макрон във Франция, идва на първо място от естеството на политическите му избори - най-вече от някои благоприятни за най-богатите хора решения, които контрастират със символични съкращения на публичните разходи", казва пред "Капитал" Ив Бертонсини, председател на Европейско движение - Франция. Оттам идва и етикетът му "президентът на богатите". "Макрон е критикуван и за стила си на управление, описван като твърде вертикален и не особено отворен за други мнения и контрол", допълва Бертонсини. Което безспорно дава резултати, но и оставя усещане за арогантност и безпардонност и носи сравнения с Наполеон Бонапарт и Краля Слънце Луи XIV.

Шансът на Макрон е, че опозицията срещу него е разнородна и слаба, а той е в силна позиция. "Френската политическа система работи по такъв начин, че дава на президента както власт, така и време до края на мандата му. Той може да се възползва от широкото си парламентарно мнозинство, което осигурява на правителството пълен картбланш да приема закони още четири години. В допълнение Макрон засега се радва на благоприятен икономически момент. Неговата стратегия очевидно е да покани французите да проявят търпение и да дадат време реформите да покажат пълния си ефект", посочва пред "Капитал" Манюел Лафон Рапнуй, ръководител на парижкия офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Според Ив Бертонсини Макрон вярва, "че добрите икономически и социални резултати рано или късно ще потвърдят, че той е прав и дори ще вдигнат популярността му".

Юпитер в брюкселската мъгла

И докато във Франция Макрон има време, прозорецът за реформи в ЕС бързо се затваря. Две събития работят срещу неговите амбиции - мъчителното съставяне на коалиция в Германия, оставило Меркел отслабена, и изборите в Италия, спечелени от популисти, обещаващи да върнат по-ранното пенсиониране и да напомпат още повече и без това възлизащия на 2.3 трлн. евро държавен дълг. След големите фанфари в момента инициативите на Макрон за еврозоната може и да не са "мъртви като пън", както обяви сп. Spiegel преди последната му визита в Берлин през април, но са силно смалени.

"Италианската политическа бъркотия е алиби за Меркел и лоша новина за Макрон", коментира бившият италиански премиер Енрико Лета по време на форума "Амброзети" миналия месец. Предложенията на френския президент за финансов министър и бюджет на еврозоната вече дори не се обсъждат. По-важните идеи като обща схема за гарантиране на депозити, която да даде завършен вид на банковия съюз, и снабдяването на Европейския стабилизационен механизъм (създаден по време на гръцката криза) с повече ресурси и правомощия, които да го превърнат в Европейски валутен фонд, също трудно ще влязат в дневния ред на срещата на върха през юни. Тогава би трябвало да бъде представен френско-германският компромис за реформа на еврозоната. Но по всичко личи, че "компромис" ще означава минимални промени, почти изцяло по условията на Германия. А тя продължава да се притеснява "споделянето на риск" да не се превърне в "прехвърляне на риск."

И не е само Германия. "Макрон се натъква на съпротива и от много други държави по отношение на плановете си за задълбочаване на еврозоната и засилване на идеята за Европа на много скорости", отбелязва Ив Бертонсини. Според Манюел Лафон Рапнуй президентът е бил наясно от самото начало, че "ще има разминаване между амбициозната му визия и реалността. Това, което е наистина важно за него, е гражданите на ЕС да виждат напредък вместо задънена улица". А и вероятно вече разбира, че реформирането на ЕС ще се окаже дори по-голямо предизвикателство от реформирането на Франция.