Аз, канцлерът Себастиан Курц

Надясно и към Вишеград

Всъщност, ако не беше Себастиан Курц, пътят на лидера на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе към канцлерския пост щеше да бъде открит. Само преди година нейният кандидат замалко не спечели президентските избори. Народната партия и социалдемократите бяха в нокдаун и триумфът на крайнодесните на следващия парламентарен вот изглеждаше предрешен. Но тогава на сцената излезе Курц, оглави Народната партия, обнови я, започвайки от името и минавайки през всичко останало, я поведе към победа на предизвиканите от самия него предсрочни избори.

Най-важните теми, с които Новата народна партия печели, идват всъщност от крайнодесните. Щрахе директно обвини Курц в кражба на идеи и политическо плагиатство. И твърдата линия срещу миграцията, и защитата на трудовия пазар от дъмпинг, и гарантирането на социални придобивки за австрийците са от репертоара на Щрахе, но поднесени по-внимателно. "Аз затворих Балканския маршрут", не се изморява да изтъква Курц.

"Австрия доста се доближи до групата на евроскептиците на унгарската и полската консервативни партии. Ключов момент, в който това изместване от центъра към крайнодясното си пролича, беше, когато Курц нарече бежанската политика на Германия провал и паралелно с това не разкритикува унгарското правителство. Това в същността си, но облечено в по-мек тон, е същото, което виждаме при Партията на свободата", отбелязва пред "Капитал" политологът Антон Пелинка. Преди дни в предизборен дебат Щрахе призова Австрия да укрепи връзките си с четирите централноевропейски държави и дори да стане член на Вишеградската група.

Успехът на Курц с изземването на тезите на популистите се копира и от социалдемократите, които също завиват към евроскептицизъм. Това се усеща "преди всичко при свободното движение на работна ръка в ЕС. Тук червените са под натиска на профсъюзите, които се опитват да защитават членовете си от конкуренцията на чешки, румънски и други източноевропейски граждани", обяснява Антон Пелинка. Както обобщава пред "Капитал" преподавателят по политически науки в Шпитал Катрин Щайнер-Хемерле, "избори в Австрия не се печелят с открито проевропейски послания".

Машина за правене на политика

Веднага след като стана лидер чрез вътрешнопартиен преврат и сложи край на коалицията със социалдемократите през май, Курц се захвана с ребрандирането на партията, което да го изстреля към канцлерството. Според австрийския вестник "Фалтер" подготовката на 31-годишния политик за най-високия пост във властта е вървяла с изключителна систематичност, граничеща с педантизъм. Още през юли миналата година заедно с екипа си от външното министерство той изготвя документ, озаглавен "Стратегически основи и позициониране", листа на потенциални спонсори и кандидат-депутати, планове за изборна програма и дори списък с първите си задачи като канцлер. От проучване Курц разбира, че 66% от австрийците вярват, че той ще може да сложи край на застоя. След десетилетия застой в голямата коалиция, съпътствана от интриги и взаимно блокиране по важни реформи в образованието, трудовия пазар и пенсионната система, австрийското общество мечтае за проветряване на политическото пространство. Курц е част от управлението, но се представя като алтернатива. И обещава не просто напредък, а да направи Австрия по-силната Германия.

"Ние не приехме да участваме в управленската коалиция. Защото искаме истинска промяна!", заявява Курц на митинг в Грац пред 3000 души. Най-големият площад на провинция Щайермарк ликува. Подобна еуфория Австрия не помни. Покойният Йорг Хайдер също опита да направи всенародно движение от Партията на свободата, но се провали. Първо лице множествено число в речите на Курц обаче не означава "ние от партията", а "аз, с ваша подкрепа". Още с поемането на лидерския пост той постави условия да разполага със свободата да взема еднолично важни политически решения, като назначаването на кабинет например. Рискува много, тъй като влиянието на местните партийни и съсловни лидери е изключително силно. Но печели. През март Народната партия е трета сила с 22% подкрепа, през май вече е първа наравно със социалдемократите, а в момента им води с 10%.

Но Народната партия, участвала в ръководството на страната 31 години, вече не съществува, смята политологът Антон Пелинка. Листата на консерваторите е персонализирана на "Листа Курц". В нея партийните функционери са отстъпили място на хора от всички групи на обществото, включително бившия състезател от Формула 1 Ники Лауда. "За модел на подражание Курц изтъква Макрон. Но това, което му харесва, е успехът на Макрон." За разлика от него Курц прави революция не извън системата, а вътре в нея. И не обещава икономически реформи, а твърда линия срещу миграцията и затваряне на мюсюлманските детски градини, за да не създават "паралелно общество". Най-големият контраст обаче е по отношение на ЕС. Докато Макрон дойде със силна проевропейска платформа и иска да върне Франция в центъра на един обновен ЕС, с Курц Австрия може и да не се присъедини официално към Вишеградската група, но ще се отдалечи от ядрото на евросъюза.