Свят

Нова битка в тридесетгодишната война за пенсионна реформа във Франция

Изходът й ще предопредели дали във втория си мандат президентът Макрон има шанс наистина да управлява

Макрон веднъж се огъна пред улицата. Сега има втори шанс

Светломира Гюрова

Макрон веднъж се огъна пред улицата. Сега има втори шанс © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

За президента залогът е не само икономически, но и политически и до голяма степен ще предопредели траекторията на втория му мандат.
Дори Макрон да спечели парламентарната битка, тази на улицата може да се окаже по-сложна.
Числата показват, че Франция не може да си позволи да продължава както досега.

"Англичаните си имат своя ирландски проблем, американците - своя проблем с оръжията, а ние си имаме нашия пенсионен проблем." Думите на бившия премиер Едуар Филип чудесно обобщават обезсърчаващото усещане у множество френски политици, не успели да постигнат пробив в 30-годишната битка за реформа на пенсионната система. Самият Филип направи опит през 2019 г., когато беше премиер по време на първия мандат на президента Еманюел Макрон, но всичко приключи след вълна от стачки и връхлитането на ковид пандемията, която пренареди приоритетите на правителството.

Сега Макрон отново се захваща с една от свещените крави на френската нация. "Както ви обещах, това ще бъде годината на пенсионната реформа, която цели да балансира пенсионната ни система за идващите години и десетилетия. Трябва да работим повече", заяви президентът в новогодишното си обръщение към французите. И на 10 януари премиерът Елизабет Борн представи проектозакон за промени на правилата за излизане в пенсия. Основната мярка е постепенно вдигане на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 г., което е силно непопулярно сред французите и синдикатите, които обещават решителен отпор. "Ако за Еманюел Макрон това е "майката на всички реформи", за нас е "майката на всички битки", коментира войнствено Фредерик Суйо, председател на един от големите профсъюзи, Force Ouvrière.

За Макрон залогът е не само икономически - запушване на пробойните в социалната система, които тежат на бюджета и качват дълга, съответно подкопават позицията на Франция в ЕС и притесняват финансовите пазари, които отново започват да наказват лошата фискална дисциплина. Съдбата на пенсионните промени ще бъде сериозен политически тест за способността на президента да реформира Франция по време на втория си мандат. Ако той успее там, където мнозина негови предшественици са се препъвали, ще докаже, че до края на престоя си в Елисейския дворец има шанс да направи смислени неща, въпреки че изгуби парламентарното си мнозинство на изборите миналата година. Ако се провали, ще стане ясно, че в сегашния си мандат той няма как истински да управлява, а просто да се справя някак.

Колко е важно да има промени

Пенсионната реформа е едновременно смела, по-малко амбициозна от обещаното и много закъсняла, отбелязва сп. Economist. Смела е, защото според проучванията близо 70% от французите са против вдигането на пенсионната възраст. Всички синдикати са обединени в съпротивата си, обещават "масова мобилизация" и първата общонационална стачка на 19 януари вече парализира Франция. Знак за политически кураж е и фактът, че промените не бяха отложени въпреки набиращата сила инфлация, поскъпващата енергия, забавения икономически растеж и мрачните нагласи на домакинствата и бизнеса на фона на всичко това.

В същото време предложената реформа е по-малко радикална както от тази, която Макрон опита да прокара през 2019 г., така и от обещанията му по време на предизборната кампания да вдигне пенсионната възраст до 65 години. Но пък правителството предлага вдигане на осигурителния стаж до 43 години вместо досегашните 41. Мерките включват и някои отстъпки, които да направят по-лесно получаването на политическа подкрепа в парламента, като вдигането на минималната пенсия до 1200 евро от сегашните 900, възможност за пенсиониране на 67 години независимо от стажа, както и по-ранно пенсиониране за започналите работа млади и хората с признати за тежки професии.

Но реформата е и закъсняла и числата показват, че Франция не може да си позволи да продължава както досега. Средната възраст, на която френските мъже се пенсионират в момента, е 60 години и е третата най-ниска сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За сравнение - законовата възраст за излизане в пенсия за мъжете е 67 години в Германия, Италия и Дания и 66 години в Испания (ще се вдигне до 67 през 2027 г.) и Великобритания. Освен това френските пенсионери получават средно 54.4% от последната си заплата, докато средното за ЕС е 46.2% по данни на Европейската комисия.

Този хубав живот обаче си има цена. Франция харчи близо 14% от своя БВП за пенсии, което е близо два пъти спрямо средното за ОИСР. Според финансовия министър Бруно льо Мер до 2030 г. дефицитът във френската пенсионна система ще достигне до 14 млрд. евро. Предложените от правителството промени би трябвало да успеят да затворят тази дупка.

И какъв е шансът да бъдат прокарани

Смекчаването на реформата се тълкува като подадена ръка към дясната партия "Републиканците", на които Макрон разчита, за да успее да мине законопроекта през парламента, тъй като неговата центристка коалиция "Заедно!" има 250 депутати при нужни 289 за мнозинство. Президентът се надява до есента промените да бъдат окончателно приети, като ако не получи подкрепа, има възможност да прибегне до конституционен механизъм за извънредни пълномощия за прокарването им, но това би могло да предизвика вот на недоверие и предсрочни избори.

Дори Макрон да спечели парламентарната битка, тази на улицата може да се окаже по-сложна. Франция е изправена пред период на стачки, недоволство и транспортен хаос. Но ако президентът иска да остави смислено наследство от втория си мандат, ще трябва решително и търпеливо да мине през това, без да се огъне.