🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Добър ден, самота

И как тя все повече се приема не само като лична криза, но и като сериозен здравен проблем

Можете да мислите за самотата като за пушенето - тя е безмълвна, невидима и убийствена. И също като за пушенето, за нея все повече се говори като за сериозен здравен проблем.

Миналата година Вивек Мърти, бивш главен хирург на САЩ, обяви самотата за "разрастваща се здравна епидемия". Лошият й ефект върху здравето се равнява на изпушването на 15 цигари на ден и е двойно по-смъртоносна от затлъстяването.

Лекари и политици в развития свят започват да взимат темата насериозно. Правителствата в Австралия, Дания и Великобритания водят кампании за намаляването й. Кабинетът на британския премиер Тереза Мей обяви тази година държавна стратегия за справяне с проблема и назначи министър на самотата. В Япония властите изследват синдрома "хикикомори" - хора, които се изолират и не напускат дома си често с месеци или дори години. В САЩ Комисията по застаряването на населението в Сената проведе миналата година специална сесия по темата. Сенаторът от Небраска Бен Саси издаде наскоро книга със заглавие "Them: Why We Hate Each Other - and How to Heal" (Тях: Защо се мразим един друг и как да се излекуваме), в която пише как "самотата ни убива" и цитира тревожни данни за нарастващия брой самоубийства и смъртни случаи от свръхдоза лекарства и наркотици в Америка. А Световната здравна организация вече включва "мрежите за социална подкрепа" сред определящите фактори за здравето.

Анатомия на самотата

Макар да е ясно, че има проблем, не е лесно да се определят същността и мащаба му, тъй като измерването на емоциите е доста по-сложно от измерването на индекса на телесната маса или нивото на кръвната захар. Още повече че самотата не е същото нещо като социалната изолация (честотата на контактите с приятелите и семейството) и уединението (което е личен избор да бъдеш сам). Затова изследователите определят самотата като усещане за социална изолация и липса на желани социални контакти.

Според проучване на Kaiser Family Foundation и The Economist от април 23% от британците, 22% от американците и 10% от японците винаги или често се чувстват самотни (виж графиките). Според друго изследване от 2010 г. 35% от американците над 45 години се определят като самотни и за 45% от тях това усещане продължава от поне шест години. Доклад на японското правителство от 2016 г. показва, че над половин милион души не излизат от вкъщи по повече от шест месеца без прекъсване, избягвайки всякакъв контакт с външния свят. Във Великобритания повече от половината хора над 75 години описват себе си като "хронично самотни" и за близо 40% от тях телевизията е единствената им компания.

Но самотата далеч не поразява единствено възрастните. Скорошно изследване на британската статистическа служба показва, че младите хора (между 16 и 24 години) е най-вероятно да се чувстват самотни. Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че в почти от всяка от нейните страни членки делът на 15-годишните, които се чувстват изолирани в училище, е нараснал между 2003 г. и 2015 г. За това често биват обвинявани социалните медии и смартфоните и една от големите иронии е, че в ерата на свръхсвързаността самотата се разпространява като вирус.

Какво да се прави

Дебатът в момента не е дали самотата е вредна - в това няма съмнение. Редица изследвания доказват, че тя е свързана с деменция, сърдечни удари, хранителни разстройства, злоупотреба с медикаменти, алкохол и наркотици, тревожност и депресия. Въпросът е какво може да се направи, за да се пребори проблемът.

Стратегията на британското правителство, обявена през октомври, включва три посоки на действие: първо, инвестиране в проучвания за това какво представлява самотата, как се измерват ефектите й и какви са работещите решения; второ, включване на проблема със самотата в по-широката социална политика, но и изработване на специални мерки за отключващи изолацията събития като загубата на съпруг(а) или работа; и трето, създаване на "национален разговор" по темата. Британският министър на самотата Трейси Крауч признава в едно от интервютата си, че задачата й е с херкулесовски пропорции: "Това е огромно предизвикателство и в някои моменти се чувствам притисната от мащаба му." Крауч е удивена и доволна от интереса, който други държави - сред които Нова Зеландия, Австралия, Канада, Япония, Норвегия и Швеция - показват към работата й. "Това е глобален въпрос. В момента по отношение на самотата сме там, където бяхме преди десет години с душевното здраве. Има стигма да се говори за това", казва тя.

Всъщност в похода си срещу самотата британското правителство е мотивирано не само от милосърдие, но и от хладна икономика. Самотата е скъпа и струва много на здравната система. Според някои оценки в САЩ например допълнителни здравни разходи, свързани със социалната изолация на хората на възраст над 65 години, струва на правителството 7 млрд. долара годишно.

На помощ в битката с "невидимата епидемия" идват и технологиите. В Япония от известно време се използват т.нар. социални роботи, като например Paro, гушкащ механичен тюлен. Представител на следващото поколение е Pepper, хуманоиден робот, разработен от японска компания, който може да адаптира поведението си спрямо хората. Миналата година общинският съвет в английския град Саутенд започна да използва Pepper в домовете за грижи за възрастни хора. В Япония се развива и нова индустрия - агенции, които предлагат семейство и приятели под наем.

И нещо замислящо за финал - американският президент Доналд Търмп е описван от своя биограф Тим О'Браян като "един от най-самотните хора, които познавам".

Изолацията в няколко числа

- 7 млрд. долара е сумата, която плаща правителството в САЩ за допълнителни здравни разходи, свързани със социалната изолация на американците на възраст над 65 години

- 75% е делът на лекарите във Великобритания, които казват че между 1 и 5 от хората, които идват в кабинета им на ден, страдат най-вече от самота

- 20 млн. британски лири (22.1 млн. евро) е сумата, която тази година британското правителство отдели за справяне със самотата, включително фонд от 11.5 млн. лири за подкрепа на усилията на местни власти и общности за подпомагане на социалните връзки

- 30 минути дневно е времето, до което трябва да се ограничи използването на социални медии, за да не се стига до усещане за депресия и изолация, според ново проучване.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    clint_eastwood avatar :-|
    clint_eastwood

    Ако ще борите самотата с хуманоидни роботи, по-добре се откажете на време.

    Нередност?
Нов коментар