Ердоган може да иска пари от ЕС за сирийската си авантюра
Турският президент планира да строи нови градове в буферната зона в Сирия, за да разсели там бежанци
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган може да поиска пари от лидерите на Франция, Германия и Обединеното кралство по време на срещата на върха на НАТО на 3 и 4 декември. Според говорител на френския президент Еманюел Макрон, цитиран от Bloomberg, четиримата ще се срещнат във Великобритания на 3 декември и ще има много неща, за които да говорят, включително за средствата, от които се нуждае Ердоган за скъпата си политика спрямо Сирия.
Анкара влезе в сблъсък със своите съюзници в НАТО заради скорошната си военна офанзива в Северна Сирия и действията срещу кюрдските сили, които заедно със Запада се биеха срещу джихадистите от ИДИЛ. Но срещата във вторник е очаквана от всички страни, тъй като Ердоган и неговите европейски партньори остават дълбоко свързани.
Строителна дейност в Северна Сирия
Ердоган иска да строи нови градове в буферната зона, отцепена от неговите войски в Сирия, но не разполага с достатъчно средства. Строителната дейност се изчислява на 27 млрд. долара и целта й ще бъде да подслони 1 млн. от 3.6 млн. сирийски бежанци, които в момента се намират в Турция.
Плановете за буферната зона вече се обсъждат с ЕС, но е малко вероятно турският президент да поиска директно от Франция, Германия и Великобритания да финансират строителството. Вместо това той вероятно ще обсъди увеличаване на настоящата помощ от ЕС, свързана със Сирия. Европейските лидери обещаха 6 млрд. долара, за да помогнат на Анкара със сирийските бежанци, а в замяна Ердоган ограничи потока от търсещи убежище към ЕС.
Категоричното отхвърляне на искането за средства на Ердоган носи рискове за Европа, тъй като той преди е заплашвал да пусне имигрантските потоци към ЕС. Освен това Турция държи няколкостотин европейски бойци от ИДИЛ и говори за депортация.
Промяна на демографията
Финансирането на плановете на Ердоган за буферната зона е токсична тема за Франция, Германия и Великобритания, които са против турската военна операция в Сирия. Съществува и риск Анкара да използва политиката за разселване на бежанци, за да промени демографската структура на Северна Сирия.
"Винаги сме давали ясно да се разбере, че няма да подкрепим никакво връщане на имигранти, което не може да бъде извършено по доброволен начин. Няма да признаем никакъв опит да се промени демографски Северна Сирия", казват от британското външно министерство.
4 коментара
С тези ултиматуми, Турция може само да се навре в миша дупка - без съюзници и без потенциал за развитие. Кюрдите преспокойно се множат и в нейните държавни граници. Присъствието им отвъд границата не е ключово.
Освен това, за колко време възнамеряват да задържат хората там? Това са едни слабонаселени места със слаба икономика. Всеки жител рано или късно ще се насочи към по-проспериращи места в Сирия или чужбина.
Извинете, но не може да се пише така- с готови словесни конструкции и речник от 80-90 думи!
Не че съм очаквал повече...
Елементарното етикиране на събития без способност да се направи дори опит те да се анализират, е признак за непознаването им и на плашещо клиширано мислене.
Какъв Запад се е биел "срещу джихадистите от ИДИЛ"?!
1. В разрез с международното право американски, френски, британски и израелски командоси се намират като окупатори в Сирия. Членът на НАТО - Турция - също;
2. Т.н. Коалиция формално в началото - 2012 г - се състои от 13 страни-участници. Йордания и Мароко напускат коалицията месеци след учредяването й. Персийските монархии са фигуранти. Един датски и един австралийски самолети съвместно с американски изтребител имат една-единствена акция: през 2015 г. срещу позиция на сирийската армия до обсадения от ИДИЛ гр. Дейр езЗор. След този позор Дания и Австралия реално не участват в нищо повече. Помпозната "коалиция" се състои единствено то САЩ. Останалите са за масовост;
Международните отношения са изключително сложни, за да се драще по тях така елементарно.
И хайде вземете, че обяснете:
1. С какво "Анкара влезе в сблъсък със своите съюзници в НАТО заради скорошната си военна офанзива в Северна Сирия"?
2. Защо Ердоган в реч на митинг препоръча на президента Макрон сам да се прегледа дали не е в мозъчна смърт?
3. Какво ще договори Ердоган с Франция, Германия и ОК за Сирия, след като определящият фактор там е Русия?
4. Какво трябва да направи Турция с държаните в лагери и затвори в Рожава членове на ДАЕШ, които са граждани на страни от ЕС?
Най-нормалното е да им ги върне на вниманието на техните правозащитни органи. Както направиха с своите граждани Китай и Русия: прибраха си ги, съдиха ги и ги осъдиха. Какъв е проблемът страните от Запада да си ги получат на летището, да ги изправят пред съд и ако той постанови - да ги освободят?
5. Темата за твърдото намерение на Анкара да продължава сондажите около Кипър, като го аргументира със защита на правата и на турците-киприоти върху природните богатства на държавата им няма да коментирам.
6. Няма да засягам и темата за острата антитурска политика на Израел в Сирия.
Много по-сложно е.
Ако искате да звучите сериозно, четете, Марина.
Моля.
До коментар [#2] от "D-r D":
Нека авторката обясни и защо НАТО нямаше нищо против планираната 35-километрова американско-турска зона по границата в Северна Сирия от Ефрат до Ирак, а нервничи на доста по-скромната като параметри турска? Защото е Вашингтон ли?
До коментар [#3] от "ahj21578679":
Логичен въпрос. Надявам се, че няма да нощувате пред екрана, докато очаквате отговор...
Авторите в Капитал се смятат за богоравни и не влизат в диалог с малцината си простосмъртни читатели. Ако, че в повечето случаи читатели знаят по предъфканите теми много повече от т.н. журналисти.
Моите въпроси са реторични. Те са по-скоро теми за размисъл към читателите, а не питания към подписалите текстовете. Ако са имали какво да кажат, да са го казали...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.