Ердоган плаши Европа с повторение на мигрантската криза от 2015 г.

Поводът за драмата на Ердоган е мощното настъпление на сирийската армия, подкрепяна 24/7 от въздушни удари на руските ВКС, в змиярника Идлиб. Тази провинция попадаше в зоната на отговорност на Турция и Анкара я превърна в казарма на протурските милиции

Продължение на #1

на протурските милиции, които изобщо не се занимаваха да се бият с аверите си от ИДИЛ и Ал Кайда и Со, а воюваха (и продължават) с кюрдските отряди в този населен предимно с кюрди район. Просто такава е хибридната тактика на Анкара в Сирия.

Прочистването на Идлиб от джихадистите би свило до минимум възможностите на Анкара да използват на терен прокситата си, просто защото такъв терен не остана, като изключим зоната, която турската армия завзе при операцията Извор на мир наесен.

Чета дори, че Анкара прехвърля джихадисти в Либия в подкрепа на правителството на Сарадж в Триполи, което пък от своя страна също се радва на подкрепата на местни структури на Ал Кайда.
И като приложим старата математическа лема - Приятелите на нашите приятели са и наши приятели - работата става повече от ясна...

Съвсем първосигнално заплахите с мигрантско нашествие са насочени към Атина, с която неразбирателството на Анкара се задълбочава с часове и по все повече теми:
1. Проучванията за нефт и газ в кипърската ИИЗона;
2. Традиционните нарушения на гръцкото въздужно пространство най-вече над малоазийските острови;
3. Проектът за турска ВВС база в Северен Кипър;
4. Невероятната наглост Турция и Либия (на Сарадж) да договорят морската си граница, така че минава почти през гръцкия Крит;
5. Шетанете на турския флот из Средиземно.

Реджеп беше невероятен тактик и всичките му блъфове досега връзваха. Но или много си повярва, или просто поостаря и взе да изпуска.
Днешна Турция видимо няма капацитета да се измъкне без сериозни щети от всички конфликти, с които се забърква:
1. Със САЩ:- за Гюлен, за Сирия, за С 400;
2. С Русия: за Сирия, за Либия;
3. С Израел: за Палестина, за Либия, за Ливан;
4. С Египет, ОАЕ: за Либия;
5. Със Саудитска: за Иран, за Катар.

Така че с мигрантска вълна вече не може да уплаши никого. Просто не може да я организира така, че да не звучи като операция на МИТ...

До коментар [#] от "
D-r D
":

Докторе, пишеш за руско-турски конфликти. Приключи ли им алиансът?

До коментар [#3] от "masay":

Да, има конфликти и конфликти.
Един тип са конфликтите на Турция с НАТО-вските си съюзници САЩ и Гърция, съвсем други са с НАТО-вския враг Русия. И не се е чуло Ердоган да се среща през месец-два с номиналните си съюзници за изглаждането на противоречията, докато със ситуационния си единомишленик Путин го прави непрекъснато от 2016 г. насам. И това винаги работи.

Турската външна политика от десетилетия има една изключително ясно следвана доминанта: националния интерес. От Мустафа Кемал, който се опълчва на западната Антанта, до Ердоган, който прави същото с НАТО-вската Антанта.
Всичко останало , както и половинвековното пробване за ЕС - са просто механизми за осъществяването му.

Само мно-о-ого промити мозъци могат да мислят, че едни механизми могат да са вечни.
За Турция НАТО и ЕС си изпяха песента.
Търси се нова парадигма. Дали ще е Русия, дали ще е Китай, дали ще е Евразия или ШОС - турският истаблишмънт много внимателно следи световната конфигурация, но нещата съвсем видимо вървят към отдалечаване от англосаксонския модел, който пък от своя страна също е видимо враждебен към Анкара.
Опитът за преврат от 15 юли 2016 г, който тръгна от НАТО-вската ВВС база Инджирлик е нагледна илюстрация. Тогава Русия спаси Ердоган, "забравяйки", че само половин година по-рано турски изтребители свалиха руски Су-24 и протурски милиции убиха пилотите.

В Идлиб ще стане това, което е решила Русия. Но по-бавно, за да се заобикалят без жертви турските опорни пунктове в два от градовете. Пусто запазване на достойнството...

А Либия?
В засилката си срещу Гърция около газа на Кипър, Ердоган подписа със "законното либийско правителство, подкрепяно от ЕС" на Сарадж безумен договор за военно сътрудничество, който утвърждава и някаква измислена морска граница между Либия и Турция насред гръцките териториални води...

Гърция в случая не е заплаха. Заплахата е в поредната НАТО-вска крамола: Италия е зад Сарадж, а Франция - зад фелдмаршал Хафтар, чиито войски привечер вече бяха в столицата на Сарадж - Триполи, на 6 км. от центъра. Толкова са от Бояна до НДК...

За да предпази Ердоган от грешен ход, египетският президент ген. Ас Сиси изпрати в подкрепа на Хафтар няколко десетки египетски танка Т-72 с екипажите. Пък етипетските ВВС държат под око либийското морско пространство.

При толкова мераклии, очакващи грешна стъпка от Ердоган, той едва ли ще я направи...

Ердоган пак проси пари..