🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ще кипне ли Близкият изток

Няма индикации САЩ да се готвят за сухопътна операция срещу Иран. Това обаче не изключва неконтролируема ескалация на конфликта в средносрочен план

Пентагонът изпрати само около 4500 души в Близкия Изток, за да парира евентуални асиметрични атаки от страна на Иран
Пентагонът изпрати само около 4500 души в Близкия Изток, за да парира евентуални асиметрични атаки от страна на Иран
Пентагонът изпрати само около 4500 души в Близкия Изток, за да парира евентуални асиметрични атаки от страна на Иран    ©  Reuters
Пентагонът изпрати само около 4500 души в Близкия Изток, за да парира евентуални асиметрични атаки от страна на Иран    ©  Reuters
За да се стигне до истинска война срещу режима в Техеран, САЩ първо трябва да съсредоточат в региона няколкостотин хиляди военнослужещи.

Убийството на висшия ирански генерал Касем Солеймани миналия петък отприщи спирала от събития, които със сигурност ще доведат до трайна дестабилизация на целия близкоизточен регион. На теория те могат да провокират и избухването на пряк военен сблъсък между Иран и САЩ, въпреки че засега и двете страни като че ли се опитват да го избегнат.

За момента обаче няма преки индикации Вашингтон да се подготвя за масирана военна операция по подобие на нахлуването в Ирак от 2003 г., в чиято първоначална фаза участваха около 130 хил. американски и 45 хил. британски военнослужещи. Вместо това през последните дни Пентагонът изпрати само около 4500 души подкрепления към контингента от около 50 хил. щатски войници и офицери, които служат във военните бази из Близкия изток. Предишното голямо подсилване на американския контингент в региона беше извършено през май миналата година в резултат на серията инциденти с кораби в Ормузкия проток, за които бе обвинен Иран, както и след свалянето на американския разузнавателен дрон RQ-4 Gobal Hawk. Тогава Пентагонът изпрати в Персийския залив още около 14 хил. военнослужещи, които се присъединиха към бригадата от 3500 души, базирана в Саудитска Арабия. Подкреплението включваше също така самолети за ранно предупреждение и морско разузнаване, зенитно-ракетни системи Patriot, бомбардировачи B-52 и бойни донове Reaper.

Въпросните щатски сили обаче са крайно недостатъчни за мащабна офанзива срещу Иран – държава с половин милионна армия, над 80 млн. души население, близо четири пъти по-голяма площ от Ирак и с изключително сложен от оперативна гледна точка терен. За да се стигне до истинска конвенционална война срещу режима в Техеран, САЩ трябва да съсредоточат в региона поне няколкостотин хиляди военнослужещи и огромно количество бойна техника. Това е огромна логистична операция, която със сигурност би отнела поне няколко месеца и ще струва стотици милиарди на американските данъкоплатци. Колкото и да е ирационален, Доналд Тръмп едва ли би предприел подобна авантюра точно преди президентските избори през ноември тази година. За сметка на това обаче американският държавен глава директно поиска в сряда другите държави от НАТО "да се включат много по-активно в Близкия изток", което е заявка за нова порция проблеми и противоречия с европейските съюзници.

В очакване на асиметрични удари

Така че това, което САЩ очевидно правят в момента, е да се окопават и да подсилват своите позиции в Близкия изток в очакване на серия асиметрични отговори от страна на Иран, започнали с ракетен удар по две американски бази в Ирак в ранните часове в сряда. Те може да дойде под най-различни форми – партизански акции на подкрепяни от Техеран групировки, още ракетни нападения, удари с дронове, разрушаване на петролна инфраструктура, морски рейдове срещу танкери и други плавателни съдове в стратегическия Ормузки проток, терористични акции срещу цивилни (включително в Европа и САЩ) кибератаки срещу критична инфраструктура и какво ли още не. Затова и подкрепленията, които Пентагонът изпраща, са основно за бързо реагиране - въздушнопреносими сили и специални части, които светкавично могат да бъдат използвани във всяка точка на Близкия изток в случай на подобни неконвенционални атаки.

Първото подразделение, което САЩ предислоцираха в региона след началото на настоящата криза, е една бригада от състава на 82-ра парашутна дивизия, базирана във Форт Браг. Става дума за около 4000 военнослужещи, които са част от щатските сили за глобален отговор. Те ще бъдат разположени в Кувейт и ще са в постоянна бойна готовност в случай на нападение срещу американски обекти – посолства, консулства или военни съоръжения. Около 700 от тях ще подсилят защитата на щатското посолство в Ирак след опита за неговото превземане от проирански демонстранти. В охраната на дипломатическата мисия ще се включат и още 100 бойци от специалните части на 7-ми полк на морската пехота.

При нужда САЩ могат да мобилизират и около 2000 свои военнослужещи, разположени в авиобаза "Инджирлик" в Турция, 10 хил. души, базирани в Катар и подразделенията на Пети американски флот, чиято щаб-квартира е в Бахрейн. В случай на извънредна ситуация Пентагонът може да активира и своя контингент в Афганистан, който наброява между 12 и 13 хил. бойци.

В Близкия изток в най-скоро време ще бъдат прехвърлени и парашутисти от 173-та въздушнопреносима бригада, базирана във Виченца, Италия. Нейният състав е около 3800 души, а предназначението й – да може да бъде изпратена на бойна операция в рамките на 18 часа. В случая обаче става дума за пребазиране не на цялата бригада, а само на около 100 военнослужещи, които ще бъдат прехвърлени в Ливан за защита на американското посолство в Бейрут.

Сухопътните сили на САЩ пък изпращат в региона 100 рейнджъри от 75-и полк за специални операции.

Заплахи по море

По всичко личи, че САЩ активно се готвят за евентуална нова ескалация в района на Ормузкия проток, който е ключов за глобалното снабдяване със суров петрол. Затова към региона на Близкия изток вече се придвижва и 26-и експедиционен корпус на морската пехота на САЩ. Става дума за около 2200 моряци и морски пехотинци на борда на десантния кораб USS Bataan. Плавателният съд транспортира пехотен батальон, логистични части, ескадрила ударни самолети и транспортни хеликоптери. Също така въпросният тип десантни кораби могат да качат на борда си и до 20 стелт-изтребителя F-35 с вертикално излитане, действайки по този начин като лек самолетоносач.

Освен USS Bataan в региона вече е разположена и военноморската група на тежкия самолетоносач USS Harry Truman, носещ на борда си около 90 бойни самолета и вертолета. По принцип бойното му дежурство би трябвало да изтече през февруари или март, когато е планирано той да бъде сменен от самолетоносача USS Eisenhower. Ако обаче напрежението с Иран продължи да нараства, твърде вероятно е и двете военноморски групи да останат в района на Персийския залив за неопределено време.

В кризата около убийството на ген. Солеймани, ръководил елитните части за действия зад граница "Ал Кудс", обаче има един изключително важен детайл - радикалната промяна в американската доктрина за отговор на САЩ в случай асиметрични заплахи, при които източникът на нападението най-често остава "в сянка". С ликвидирането на генерала американските стратези почти открито заявяват, че оттук нататък ще приемат за легитимна военна мишена всеки потенциален поръчител на атака, дори срещу него да има само оперативни данни, но не и неопровержими доказателства. Именно подобен военен отговор в случай на хибридни нападения може да се окаже "черния лебед", който да вкара САЩ в спиралата на военната ескалация с Иран.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sylvester avatar :-|
    sylvester

    Не, няма да "кипне", защото САЩ и Иран играят театър, очевидно изгоден и на двете правителства. Единственият губещ е генерала, чийто срок на годност очевидно е изтекъл.

    Нередност?
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Не

    Нередност?
  • 3
    profesionalist avatar :-|
    profesionalist
    • + 1

    Iran e zaplaha za izrael.te imat atom i te da se biqt s Iran.

    Нередност?
Нов коментар