Пазарната пандемия

След всичките години от тогава днес светът реално е по-задлъжнял. Несъбираемите дългове в голямата си част не бяха отписани, а само се трансформираха - за да се спасят, банките бяха превърнати от частни в държавни, после на места, за да се спасят, държави бяха превърнати от държавни в частни. През по-голямата част от този период глобалната икономика растеше, но дългът растеше по-бързо. Изкуствено създаденото спокойствие благодарение на паричната политика (нулеви лихви, отрицателни лихви, печатане на пари и обещания това да продължи още дълго, ако не и безкрайно) не даваше стимул за разчистване на балансите, а напротив - позволяваше нерентабилни и неустойчиви компании да намират финансиране. При това лесно.

Затова и сега финансовата система си остава уязвима на шокове по същия начин. И в САЩ, и в Европа бяха предприети законови мерки, които целяха да капитализират банките и да ги направят по-устойчиви. Те трябваше да издържат на стрес тестове, които да гарантират, че ще останат на крака дори и при апокалиптично събитие. Сега при реалния тест започва да проличава, че пазарите нямат особено доверие на хартиената устойчивост.

Полупразното сандъче

През седмицата в свое интервю пред в. Der Standard управителят на Австрийската централна банка Роберт Холцман каза, че ЕЦБ вече е изчерпала инструментите си да стимулира икономиката. Това трудно може да се окачестви като новина и анализатори го повтарят от години, докато Франкфурт навлиза все по-дълбоко в мочурището на отрицателните лихви (текущо -0.5% по свръхрезервите на банките). Изненадата е само, че оценката идва от устата на централен банкер. Последва бързо изявление по повод на изказването му от ЕЦБ в стил, че институцията следи ситуацията и е готова за още мерки. А самият Холцман беше принуден да се поправи, че сандъчето с инструменти все още е "добре оборудвано".

Но общото усещане далеч не е такова. В последните седмици Федералният резерв реагира с две масивни извънредни понижения на лихвите си - сумарно 1.25 процентни пункта, както и с рестартиране на печатницата си за пари - изкупуване на 700 млрд. долара ДЦК и ипотечни облигации. Същевременно ЕЦБ видимо нямаше останало нищо подобно в ръкава си или поне не желаеше да го извади. Президентът на институцията Кристин Лагард изчака редовното си насрочено заседание и на него предложи доста по-скромен пакет - без понижение на лихвите (въпреки че пазарите го брояха за сигурно), допълнителни 120 млрд. евро покупки на книжа и други по-скоро технически мерки за осигуряване на ликвидност и облекчаване капиталовите изисквания към банките. Няма и седмица по-късно обаче и ЕЦБ принудена от колосалния финансов стрес влезе в режима на Фед - непланирана среднощна среща и решение за нова програма за изкупване на книжа - 750 млрд. евро Pandemic Emergency Purchase Programme.

Това не значи, че Фед беше много по-успешен от ЕЦБ в овладяването на паниката. След обявяването на мерките в неделя последва кошмарен понеделник с рекордни спадове на американските борсови индекси. Една от причините е чисто психологическа - резките и мащабни мерки се тълкуват като сигнал, че рецесията може да е по-лоша от очакваното. А и изказването на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, че не счита отрицателните лихви за подходящи за САЩ, показва, че вече и неговото сандъче започва да се изпразва.

На този фон някога екстравагантни идеи вече започват да звучат като сериозни предложения за справяне с коронавирус кризата. Американският президент Доналд Тръмп сериозно обмисля "хеликоптерни пари" - директно раздаване на средства на домакинствата. Видни фигури в Републиканската партия открито говорят за раздаване на чекове от по 1000 долара на всеки възрастен американец като мярка да могат засегнатите да си платят сметките. А ако това стане не еднократно, а регулярно, реално се стига до любимия в Силициевата долина безусловен базов доход - нещо като да получаваш заплата, без да правиш нищо.

Дори и без да се стига до подобни екстремуми обаче, правителствата на много държави вече са на ниво на задлъжнялост, което може да направи трудно да финансират дори спешните си и неотложни разходи за справяне със заразата. Рецесията неминуемо ще удари бюджетните приходи, а поемането на нов дълг може да се окаже предизвикателство. Инвеститорите досега бяха готови (или принудени) да купуват ДЦК при рекордно ниски и дори отрицателни доходности. Но това може много бързо да се промени - и фискално неустойчивите държави да бъдат наказани със скъпо финансиране и дори с отрязване на достъпа до пазарите.