Свят

Глобалната рецесия броди по стъпките на вируса

Въпросът е колко дълбока и продължителна ще бъде

Екип на Капитал

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Коронавирусът е заплаха не само за здравето. Пандемията може да се окаже по-голяма икономическа опасност от кризата от 2008-2009 г. Най-успокояващата разлика с тогава е, че този път заразата не тръгва от финансовата система. Което не означава, че сега няма да боли.

Забрани за пътуване. Затворени заводи. Отмяна на всякакви събития. Социално дистанциране. Опустели молове. Финансови пазари в състояние на свободно падане. Изобщо всички нужни съставки за глобална рецесия на име COVID-19. Тя е неминуема и въпросът е само колко дълбока и продължителна ще бъде.

"Голямата базука"

Още когато стана ясно, че коронавирусът няма да бъде ограничен до Китай и ефектите от него ще отекнат доста нашироко, всички започнаха да ревизират прогнозите си надолу. Само че тогава централни банкери, финансови министри и икономически анализатори очакваха рязко, но кратко свиване на активността, последвано от бързо връщане към нормалността. Сега идеята, че ще има V-образна рецесия през първата половина на годината и възстановяване във втората, може да се окаже силно оптимистична.

Дори преди данните да го покажат, няма съмнение, че глобалната икономика вече е в рецесия. И в момента усилията са концентрирани към това сривът да е по-малък. Новината, че китайската икономика се е свила с 20% през януари и февруари, показва, че ударът от коронавируса далеч надхвърля очакванията и вероятно е предвестник какво очаква Европа и Америка.

В опит да овладеят щетите богатите страни - от САЩ, през тези в еврозоната и Великобритания до Япония, извадиха "голямата базука". За дни бяха обявени икономически стимули общо за трилиони долари.

След като доскоро американският президент Доналд Тръмп тръбеше, че коронавирусът е чужд проблем, сега САЩ обявиха, че подготвят пакет от 1.2 трлн. долара в подкрепа на икономиката, включително и изпращането на чек от 1000 долара на всеки американец. И тук не влизат интервенциите на Федералния резерв на финансовите пазари, които достигнаха 2 трлн. долара.

Мерките на Белия дом следват обявените по-рано от Великобритания, Франция, Германия и Испания. Докато през 2008-2009 г. еврозоната реагира бавно, този път осъзнаването, че Европа е епицентър на пандемията, ускори действията. Най-големите европейски икономики излязоха с конкретни планове (виж карето), като Великобритания представи рекорден пакет от спешни банкови гаранции в размер на 330 млрд. паунда за бизнеса и фискална подкрепа от 20 млрд.

Испанският премиер Педро Санчес също обяви "най-голямата мобилизация на ресурси в демократичната история на Испания" за борба с икономическата криза, която включва 100 млрд. евро държавни гаранции за заеми.

Франция одобри спасителен пакет на стойност 45 млрд. евро, обещавайки редица възможни мерки, включително национализация на компании при нужда. Париж ще гарантира също 300 млрд. евро банкови заеми на бизнеса, за да е сигурен, че компаниите няма да имат ликвидни затруднения. Членовете на еврозоната колективно предложиха 1 трлн. евро национални гаранции на бизнеса, а ЕЦБ увеличи програмата си за изкупуване на облигации и е готова на допълнителни действия.

Когато всичко спре

Ако през 2008-2009 г. колабираха финансовата система и банките, сега ударът е върху реалната икономика. Първият и най-важен проблем е ликвидната криза, която вече задушава компании от различни сектори.

Търсенето се свива драстично за авиокомпаниите и сектори като хотелиерството, докато големите производители започват да спират работа. Международната асоциация на въздушния транспорт призова за спешна правителствена помощ до 200 млрд. долара за овладяване на кризата и предотвратяване на масови фалити. Хотелиерската група Marriott International обяви, че десетки хиляди служители ще трябва да излязат в неплатен отпуск. Автомобилни гиганти започнаха да затварят заводите си в Европа, в САЩ същото направиха Ford, General Motors и Fiat Chrysler.

Малкият и средният бизнес, които са гръбнакът на европейската икономика, също изнемогват - не са много фирмите, които имат резерви да съществуват няколко месеца, без да работят. Затова част от мерките включват разсрочване на данъчни плащания и държавни гаранции, които да осигурят краткосрочно финансиране на компаниите. Други са насочени в подкрепа на работниците, ударени от кризата, с цел да се ограничи загубата на работни места и доход.

Никой не знае колко. И най-важното - докога

Според неофициална прогноза на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, цитирана от германското издание FAZ, тримесечна блокада заради COVID-19 може да доведе до свиване на европейската икономика с 5%. Най-големият проблем всъщност е, че никой не може да гарантира, че всичко ще свърши за три месеца. Което означава, че рискът от депресия е съвсем реален. И обяснява защо повечето икономисти призовават управляващите да бъдат още по-щедри със стимулите. Както пише колумнистът на в. Financial Times Мартин Волф: "По време на война правителствата харчат свободно. Сега също трябва да мобилизират ресурсите си, за да предотвратят катастрофа. Мислете в големи мащаби. Действайте сега. Заедно."

Какво предприемат най-големите икономики в еврозоната

Германия

Мерките са в четири посоки - компенсация на работниците, разсрочване на данъчни плащания, ликвидна подкрепа за компании и създаване на европейски фонд. Германия има автоматични стабилизатори и система за компенсиране на работниците, засегнати от краткосрочни шокове в икономиката. Берлин предвижда механизми за отсрочване на данъци за бизнеси, което да им даде необходимата ликвидност. Има и програми за преференциални кредити, разделени спрямо големината на компаниите. Германия също така участва в общия европейски план за отговор на коронавируса.

Италия

Италия вече обяви план за около 25 млрд. евро. Мерките включват подкрепа за работниците, които са изправени пред съкращения, държавни гаранции за кредитиране на малки и средни предприятия и компенсации за фирми, които са силно ударени от кризата.

Франция

Фокусът на френското правителство също е осигуряване на ликвиден ресурс за компаниите и помощ за доходите на работниците. Ликвидната подкрепа е чрез кредитни линии за предприятията и разсрочване на данъци и осигурителни плащания в размер на 15 - 20 млрд. евро. Големият реален разход е за частичната безработица (около 15 млрд. евро), като планът е да се покрият до 84% от заплатите на работниците, които остават у дома за 10 дни.