До Азия и обратно по време на пандемия

Тайланд, Малайзия и Сингапур са сред азиатските държави, които първи регистрираха случаи на коронавирус извън бума в Китай, но към края на февруари местното разпространение не беше голямо. В Сингапур активните случаи бяха 30, а 72 вече са се възстановили. В Малайзия и Тайланд болните бяха съответно 3 и 14 души. Всяка от трите държави бързо предприема мерки, които да ограничат разпространението на вируса, и животът за местното население продължава приблизително постарому, макар и с повече маски и скенери. Но пропуските от относително меките ограничения са видими както с простото око на турист, така и от факта, че от началото на март случаите не само продължават да се увеличават, но и на места са открити нови, притеснително големи огнища на заразата (виж карето).

На отиване: 29 февруари

Полетът към Банкок е пълен, а пътниците от различни държави по света са представители на разнообразна палитра текстилни, медицински и филтриращи маски. Според насоките на СЗО само болни или хора, които се грижат за такива, трябва да носят маски, но предпазните средства носят психологически комфорт на привидно здравите си собственици. Те ту ги наместват, ту ги издърпват под брадичката заради физическия дискомфорт да говорят с тях.

"Не разбирам защо всички носят маските, те са само за болните", пита младеж свой приятел. "Повечето хора се страхуват, че някой ще им се изкашля в лицето, и затова ги носят", отговаря маскираният му събеседник.

Стюардесите са без защитни средства и с усмивка раздават на пътниците всичко, което им се полага по време на полета.

През март това се променя - авиолинии като японските, сингапурските и корейските въвеждат задължително условие екипажът в самолета да бъде снабден и да носи маски и ръкавици при изпълняване на задълженията си.

Скенери и проверки дебнат отвсякъде

Пътникопотокът на летище Суварнабхуми в Банкок наброява няколко стотици души още в ранните часове на сутринта на 1 март. Всички тези хора се струпват в редиците за паспортна и имиграционна проверка, след като вече са минали покрай поне един скучаещ мъж зад екран - термокамерите на летището. Тяхната цел е по-лесно да се филтрира огромният брой пътници, които всекидневно преминават през сградата. Подобна е гледката и в летището на Пукет, на Куала Лумпур и на Сингапур.

Малайзия и Сингапур залагат на допълнителни мерки. В първата държава стюардесите раздават на всички пътници декларация, в която всеки трябва да попълни данни за физическото си състояние и дали е бил в Китай, Италия, Южна Корея или Иран през последните две седмици. В Сингапур тази проверка се случва на имиграционните гишета на летище Чанги.

Обектите за краткосрочно настаняване също имат мерки за безопасност. Така например няколко дни преди престоя хостелът в Банкок разпраща на бъдещите си гости следния мейл: " [...] всички наши гости трябва да попълнят здравна декларация при пристигането си, за да гарантират, че не представляват риск за околните. За съжаление може да се наложи да отхвърлим всички гости, които проявяват признаци на треска или грипни симптоми или са пътували в следните страни: Китай, Южна Корея, Япония, Италия, Иран, Сингапур, Хонконг, Тайван, Макао през последните 14 дни." Подобна декларация се попълва и в места за настаняване в Сингапур. Ако гост заяви грипоподобни симптоми и е бил в една от посочените държави, служителите са длъжни да го докладват на властите, а гостът трябва да сложи маска и да бъде изпратен към най-близката болница.

СЗО и други организации оценяват подготвеността на Тайланд да посрещне подобна епидемия като много добра. "Тайланд има голям капацитет за откриване на случаи, оценка на риска, разследване на случаи, лабораторна диагностика, клинично управление, превенция и контрол на инфекциите и комуникация с риска", пишат от СЗО през февруари. Тайланд открива кризисен щаб още на 4 януари - ден след като е засечен първият пътник с температура на летище Суварнабхуми. В кампанията за контрол на разпространението са включени туроператори, хотели, увеселителни паркове, ресторанти, туристически обекти.

Градският транспорт, а и животът в градовете като цяло следва естествения си ритъм. Метрото в Банкок е най-популярният и удобен метод за придвижване за 1.5 млн. души дневно из град, който има пренебрежително отношение към пешеходци и колоездачи. На всеки изход се минава покрай охрана с дезинфектант, който пътуващите могат да използват. Пътниците в Банкок масово са с медицински или респираторни маски, а дистанция се спазва както тук, така и в Куала Лумпур и Сингапур (доколкото е възможно, все пак е градски транспорт). Напрежение не се усеща нито от местните, нито от гостите на градовете. Препоръки като "работа от вкъщи" няма. Ако се качите на станция "Китайски квартал" в посока летище Чанги в метрото на Сингапур например, във вагона ще ви посрещнат основно "белите якички" - пътници с костюми, вратовръзки и куфарчета, които масово слизат две станции по-късно - в централния бизнес квартал.

Отражението върху туризма

"Госпожо, моля, идете при колегата да ви премери температурата", е молбата на жената, към която уверено се насочих като единствения човек на празния коридор, за да ми сканира билета пред една от закритите градини в сингапурския парк Gardens by the Bay. "Колегата" седи зад термокамера, която е светнала в неблагоприятна окраска, когато съм минала. Следва проверка с дистанционен термометър, който показва 37.7 градуса по Целзий. Не последва обаче трескаво звънене на линейка, а молба да си почина пред вентилатора за няколко минути. Сингапурци явно осъзнават, че тропическата жега не се отразява добре на гостите на града, защото след 15 минути почивка и нормализирана 36.6 градуса температура съм допусната вътре.

Всеки по-голям туристически обект в Тайланд, Малайзия и Сингапур посреща посетителите си със скенери и дистанционни термометри. Засилените проверки обаче не означават, че непременно ще бъдете закопчани и хвърлени в линейка, ако ви засекат скенерите. Паниката от първата вълна на разпространението до голяма степен е отминала. "Вече минахме през периода на изкупуване на продукти, които по принцип никой тук не яде, като риба тон например", разказва българин, който живее в Сингапур. Първите обявени случаи са довели временно до презапасяване, видим скок на хората с маски из града и по-малко посетители в барове и заведения. Но не за дълго.

Местната власт докладва на жителите всекидневно и подробно всеки новооткрит случай и според местните прозрачността е основната причина да се чувстват по-сигурни и да не се страхуват. Към началото на март строги ограничения над живота на сингапурци не са налагани освен над големите струпвания на хора. Градът-държава разчита на дълбоко проследяване и информиране на контактни лица, дезинфекция, скрининг на места като летища, молове и бизнес сгради и масирана информационна кампания.

На връщане: 13 март

Полетите наобратно са видимо празни, като почти всеки пътник има за себе си три седалки. Очаквано с приближаването към България се увеличава и българското присъствие сред пътниците. Вторият петчасов полет към София, в който отново всеки се шири на три седалки, представя малко по-различна картина. Хората с маски са видимо здрави, а тези, които показват грипоподобни симптоми, са уверено без предпазни средства.

Пристигането обратно в Европа след две седмици получаване на новини основно от приятели и близки е като да те връхлети малко цунами. Коронавирусът е обявен за пандемия преди два дни, Италия е извън контрол, България е в извънредно положение, което тепърва се изяснява, народът се запасява и цялостната обстановка на Стария континент оставя привкус на хаос. "И какво, как си, как се чувстваш", е, разбираемо, тактичният въпрос, който най-често се задава. Днес е пети ден от двуседмичната ми карантина и съм добре.

*Авторът е в доброволна домашна карантина.