Лидерите на ЕС се разбраха по принцип за масиран спасителен план
Европейската комисия трябва да представи до 6 май предложения за възстановителен фонд срещу шока от пандемията, но много въпроси остават отворени
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
ЕС ще има голям "възстановителен фонд", който да противодейства на икономическия шок от пандемията от коронавируса. Какъв точно ще бъде размерът му и как ще бъдат разпределяни средствата обаче остава да се решава друг път.
Така може да бъде обобщен резултатът от видеоконферентната среща на върха на ЕС в четвъртък. На нея лидерите на 27-те одобриха предложената от финансовите министри спасителна програма за 540 млрд. евро, която ще започне да работи от 1 юни. Що се отнася до по-значима и дългосрочна помощ обаче, която да задвижи икономическото възстановяване от коронавирус рецесията, задачата за нейното оформяне беше прехвърлена на Европейската комисия.
До 6 май тя трябва да план за "възстановителен фонд", който да бъде част от следващия седемгодишен бюджет на ЕС. Настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) на съюза изтича на 31 декември. Попитана за размера на бъдещия фонд, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен каза само, че "не говорим за милиарди, а за трилиони", без да посочва конкретно число. Според различни източници се обсъждат суми от порядъка на 1.5-2 трлн. евро.
Неясните моменти не свършват с обема на средствата и как точно ще бъдат осигурени те. Не по-малко важна е формата на финансирането. Както предупреждават Франция и други членки, програма, която просто раздава допълнителни заеми, увеличавайки дълговото бреме на тежко ударени от кризата държави, няма да помогне особено.
Не само колко...
На срещата в четвъртък френският президент Еманюел Макрон е предупредил да не си излиза с "фалшиво МФР решение" и "фасадна финансова помощ". Италианският премиер Джузепе Конте, който е под огромен вътрешен натиск да получи незабавна помощ от Брюксел, е призовал за грантове, които да бъдат на разположение "през втората половина на годината". Но германският канцлер Ангела Меркел е настояла, че всяко финансиране, заето на пазарите, трябва да бъде върнато. Има "граници" на това каква помощ може да бъде предложена, обяснила е Меркел и е добавила, че грантовете "не влизат в категорията на това, с което бих могла да се съглася".
Чернова на план на Европейската комисия, описана от Financial Times, не посочва число за общия размер на "възстановителния фонд", но казва, че той ще позволи на Брюксел да "осигури милиарди за допълнителни инвестиции". Документът също така очертава план за увеличаване на настоящите пера в бюджета на ЕС, включително програма за подкрепа на реформите в размер на 200 млрд. евро, по която "заемите и грантовете ще бъдат обвързани с изпълнение на реформи и инвестиционни мерки, насочени към стимулиране на потенциалния растеж". Предвижда се и ЕК да използва своя отличен кредитен рейтинг, за да набере над 300 млрд. евро на капиталовите пазари, но това число тепърва подлежи на обсъждане и ще зависи от цялостния седемгодишен бюджет, договорен от страните -членки.
...но и как
Ключовият въпрос е как ще бъдат разпределяни средствата. Предишни програми на ЕК, включително т.нар. "План Юнкер" след дълговата криза и "Зелената сделка", обявена тази година, включват гаранции от ЕС за подкрепа на инвестиционни инициативи. Този тип инструменти са предпочитани от Холандия и северните държави, които смятат инвестиционните заеми за най-добрия начин за стимулиране на конкурентоспособността и растежа.
И сега притеснението сред икономистите е, че накрая ЕС може просто да подкрепи проекти, които така или иначе биха се осъществили, или да не успее да намери жизнеспособни схеми в най-засегнатите и нуждаещи се икономики. "Намираме се в момент, когато компаниите няма да инвестират, тъй като има огромна несигурност", предупреждава Грегори Клез от брюкселския аналитичен център Bruegel.
Лукас Гутенберг от Jacques Delors Centre посочва, че изкушението е ЕС да излезе с огромно число за размера на фонда, но то трябва да е подкрепено от реални пари и значими кешови трансфери към най-засегнатите държави, а не просто гаранции за частни инвестиционни проекти и заеми, които добавят към вече големите им дългове. "Въпросът е дали искаме да създадем инструмент, който дава на Италия и Испания значително по-голямо фискално пространство за маневриране. Това изисква далеч повече реални пари на масата", казва Гутенберг, цитиран от Financial Times.
А евродепутатът Ги Верхофстат предупреждава, че трупането на още заеми от вече задъхващи се от дълг държави само рискува да създаде нова тежка дългова криза. "Грантовете са като вода срещу огъня, докато заемите са масло, което го разгаря", обобщава Верхофстат.
2 коментара
Силно се надявам някоя севда да уцели боса си съсредоточен за минута-две и набързо да му преразкаже достъпно тази статия.
Щото от онзиденшната му тв-среща с електората пролича, че докато е течала видеоконференцията на ЕС, му е доскучало и е прелиствал - вероятно - Сервантес, откъдето му се е набила в съзнанието думата гранД.
Докато го слушах, реших, че срещу милиардите маски, които трябва вече да сме произвели, ще внасяме благородници от Испания, както преди това внесохме фурми от емирствата. Кой каквото има да дава - алъш-вериш да става.
Оказа се от просто по-просто...
Откъде ще дойдат парите? Франция и Италия са с блатото. ЮК вече ги няма, за да дават. Остава Германия, която трябва да издърпа ЕС за косата от тинята. Германия не го иска.
Накрая ще се обединят около трисменен режим на печатницата на евро. С нов емитиран дълг ще се гаси стар дълг. Класика.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.